Напоследък доста се говори, че „нямало славяни“ въобще в ранното Средновековие, още по-малко пък в ранните векове от съществуването на езическа Дунавска България. Тази теза е разпространена основно в средите на любители на историята. Нека посочим всеизвестния факт: предците на народите в съвременните национални държави са принадлежали към разнообразни етноси/родови групи, обединени от един момент нататък в обща идеология. Христоматийно е твърдението на участника в италианското Рисорджименто (борбата за обединение на Италия), маркиз Масимо д‘Азелио: „Създадохме Италия, сега да създадем италианците.“
Нека припомним сходното положение и в съседна Франция, в която, също като при Италия, съществува културно разделение между населението на Севера и на Юга. Да не се говори за съществуващите различия в Белгия (Валон и Фландрия), в Испания (Каталуния, Баския, Андалусия, Кастилия и др.). Етнонимите италианци, французи, испанци, белгийци ги е нямало в Средновековието. Това не значи, че в Средновековието е нямало италианци, французи, испанци, белгийци, а просто тогава прадедите на тези биват наричани по друг начин, но те все пак са си прадеди на днешните. В ново време са почнали да назовават наследниците на средновековните етноси/родови групи/народи с ново общо име, те биват сплотени в (нова) обща идеология (национализъм).
Да се твърди, че някога е „нямало славяни“ е също толкова логично, колкото да се каже, че преди е нямало италианци, французи, испанци и белгийци, т.е., че между днешните народи, обединени от национализма, и техните предци е нямало връзка. Между прадеди и правнуци не съществува роднинска връзка, образно казано. На някои им е изгодно това, да лишават съвременниците си от предци („няма славяни“, или „няма прабългари“, или „няма траки“), но към момента няма да става дума за морала на такива хора и за мотивите им да се занимават с обезкореняването на днешните народи (българския най-вече).
Нека маркираме проблема със специфичния принцип на назоваване на родовите групи в Средновековието и новите имена, които получават същите родови групи днес, в съвременните исторически трудове. Например византийци. Така са познати могъщите южни съседи на Българското царство днес. Но те не са наричани по този начин – византийци, навремето. Да се очаква ли в такъв случай, че след време някой гений ще съобщи на хората, че „византийци няма“. Същото е и с траките: сред тях съществували одриси и Одриско царство, още – гети, мизи, трибали и т.н.
Това значи ли, че няма траки? Да чакаме ли някой, който да разкрие това поредно противоречие?
На път към славяните, да не се подминават и прабългарите. Те изобщо не бива да се наричат така (прабългари), според много хора. Но те и не са наричани все така – познати са още като хуно-българи, първобългари, тюрко-българи, само българи (в съвременните исторически трудове), а в изворите – кутригури, утигури, хуни, скити, чдар-болгар, оногондури и пр. (изброявам произволно). Тези толкова много различни имена значат ли, че е нямало прабългари?
Сега се стига и до славяните. След като виждаме какво е положението при прабългари и траки, че даже и византийци, защо да се очаква от прабългарите да бъдат едно цяло, неизменно като име, хомогенно и пътуващо непокътнато във времето? Щом прабългарите и траките са познати под толкова различни имена, толкова нехомогенни са културно, защо да се очаква друго за славяните? Въпросът е реторичен.
Основните писмени свидетелства за славяните от Долно дунавския регион за периода от края на VI – VII век, преди да влязат в отношения с Аспаруховите прабългари, идват от византийските източници – най-вече в „Църковната история“ на Йоан Ефески, описваща събития от 584 г., и „Стратегикон“ на Псевдомаврикий. Йоан Ефески пише, че „проклетият славянски народ завзе цяла Елада, околностите на Солун и цяла Тракия. Те завладяха много градове и крепости, с огън и меч опустошаваха и грабеха страната и господстваха там напълно свободно, като в своя родна страна. Те забогатяха, имат злато и сребро, цели табуни коне и множество оръжия. Научиха се да водят война по-добре от ромеите.“
Псевдомаврикий разказва за славяните от периода 592 – 602 г., като той маркира техните поселения в близост до река Дунав, на територията на днешна Румъния.
„Племената на славяните и антите имат еднакъв начин на живот и еднакви обичаи. Те са свободолюбиви и по никакъв начин не се оставят да бъдат поробени или управлявани и особено в собствената им страна. Те са многобройни и издръжливи, понасят леко и жега, и студ, и дъжд, и телесна голота, и недостиг на храна. Към чужденците, които идват при тях, са любезни и грижливо ги прекарват от едно място на друго, където би станало нужда. (…) Те живеят в гори, реки, блата и непребродими езера. Правят много изходи на своите жилища поради различните опасности, които обикновено ги сполетяват. Заравят на тайно място необходимите си вещи, не държат на открито нищо излишно и живеят като разбойници. Обичат да правят нападенията срещу противниците си в гористи, тесни и стръмни места. Служат си умело със засади, внезапни нападения, хитрости, като и денем, и нощем изобретяват различни начини на действие.“
В „История на войните“ Прокопий Кесарийски пише: „Тези народи – славини и анти – не се управляват от един човек, но от старо време живеят демократично и затова винаги общо разглеждат полезните и трудни работи. Също така е току-речи с всички други работи у едните и у другите и това е установено открай време за тези варвари.“
И без да се отделя специално внимание на тези писмени известия, е видно, че авторите забелязват ту „славянски народ“, ту славини и анти или пък славяни и анти. Тези в съвременните исторически трудове ги наричат славяни – по същата логика както ромеите биват наричани византийци, (да речем) чдар-болгар или оногондури ги наричат прабългари, а трибали, гети, одриси ги наричат траки и т.н. Тези славини, анти, славяни, коментирани като народи, имат своя самобитна политическа култура („живеят демократично“), скоро са усвоили военното изкуство („научиха се да водят война…“ – не са като траките, научили се да водят война още преди раждането на Христа) и „не държат на открито нищо излишно и живеят като разбойници“, което ще рече, че имат скромен бит. Нека бъде ясно тук, византийците коментират тези (славяни, славини, анти) като „чуждо тяло“ за империята, те ги виждат като варвари, т.е. езичници. Живеят демократично, което значи, че нямат царе и не е известно да са имали царство, което индиректно подсказва първобитен начин на живот сред варвари.
За разлика от прабългарите и траките, славяните не раждат някаква особено самобитна своя култура с високохудожествени образи, те по-скоро се приспособяват към пасторалния византийски бит, който заварват, без да произведат някакви съперничещи на византийските форми в монументалната архитектура, керамиката, торевтиката (художествената обработка на метали).
За да разберем в какво се изразява първобитния начина на живот на славяните, посочен директно и индиректно в изворите, ще трябва да се поинтересуваме за славянската материална култура.
В какво се изразява славянската материална култура от езическия период, най-общо казано? Славянската материална култура в своя „български вариант“ (т.е. от българските земи VI-VIII в.) се състои основно от славянска керамика, славянски некрополи и славянски жилища (землянки). Нека дебело да се подчертае – посочените керамика, погребални паметници и жилища са славянски, а не тракийски, византийски, прабългарски и пр. От къде знаем това? Подобни на тях са открити на места, където по това време византийци (и траки) не са живели. Значи, те са привнесени на българските земи.
От друга страна, тези белези на организирано материално съществуване на славяните (славяни, славини, анти) не са толкова много и не са толкова мащабни. В никакъв случай не може да се говори за „славянско море“, за каквото пише К. Иречек. Но пък и по времето на Иречек не са се провеждали организирани археологически находки. Неговите мисли и изводи са направени във връзка с общия славянски език. Такова е било времето – историята се е възстановявала на базата на езикови паралели, поради липсата на задълбочено познание за материалната култура.
Забележително е, че днес, близо век и половина след излизането на първата академична история на България, дело на Константин Иречек, някои хора пренебрегват данните от археологическите разкопки и са напълно невежи относно развитието на археологическите култури в Долнодунавския регион. Изумителното за мен е, че точно такива невежи хора настояват, че „нямало славяни“ („всички сме траки“), и това на базата на „лингвистични проучвания“ (т.е. на спекулации с езикови паралели). Докато всъщност са толкова несведущи за развоя на материалната култура по българските земи, колкото е бил Иречек. Обаче съществената разлика е, че Иречек не е имал достъп до данните (например разкопки на Плиска се провеждат постоянно вече близо 120 г.). А споменатите просто не искат да четат, но вече знаят…
И така, да се засегне и въпросът със славянските некрополи. Като безспорно славянски към момента те са отбелязани три: Попина-Джеджови лозя, Гарван – Стареца и Козлодуй. И трите са от периода VI-VIII в. Като вероятно славянски могат да се посочат отделни некрополи в Юпер, Блъсково, Бабово, Разделна и Търговище. Славянският погребален обред е трупоизгаряне. Горелите кости се поставят в плитки гробове, направо на земята, на купчина или в глинени урни. В един гроб присъстват от една до четири урни.
Кремацията е извършване извън територията на гробните съоръжения, липсват следи от площадки за горене. Мъртвецът е изгарян на клада заедно с личните си вещи. Гробовете са много плитки – от 20 до 70 см. За урни са служели гърнета, правени на ръка. Тези гърнета принадлежат на славянската керамична традиция от епохата – във формата на пресечен конус, диаметърът на дъното е по-малък от този на устието, с много примеси от пясък в глината, счукани парчета глина и малки камъчета. Украсата по урните представляват хоризонтални или вълнообразни линия и ямички. Липсват дръжките.
Урните са част от керамичните традиции на пенковската археологическа култура, свързвана с антите (южни славяни) и от пражко-корчагската, археологическа култура, свързвана с венетите (западни славяни).
Катя Меламед, на която принадлежи най-актуалното и пълно изследване на езическите некрополи по днешните български земи във VII-IX в. („Етно – културни процеси в българското общество по данни от езическите некрополи VІІ – ІХ век“, дисертация от 2014 г.), отбелязва относно славянското заселване: „Въз основа на анализа на различни по характер извори е направен изводът, че славянската колонизация на Балканите – и в частност в днешните български земи, се случва на етапи. Преселват се сравнително малки групи по различно време, които бързо се вписват в работещите административни и църковни системи на Византия. (…) Откриваме ги и като федерати по южния бряг на Дунав, наред с всички останали етнически групи от епохата.“
Това съм го писал по друг повод, но явно не е загубило актуалност като чета коментарите.
………….
Славяните днес са голяма муха, изкуших се и аз да побръмча, защото много от коментиращите вече са загубили ориентир в тази провокативна тема.
Има ли славянска общност?
Има и тя е най-голямата в Европа. Другите 2 големи езикови и генетично близки общности са германската (англо-саксонската) и романската. Ако се загледате, ще забележите очевидна близост във външния вид от една страна на: италианци, французи, испанци и португалци и от друга: англосаксонци, германци, скандинавци.
Къде в този картинка са славяните? Има ли генетична връзка между славянските народи?
Има и свидетелството за това на първо място е езикът, който все още е първостепенен етноопределящ фактор, докато младата наука генетика си стъпи на краката.
Има и известни разлики между северните и южните славяни, но това си има своето обяснение. Докато в северните славянски страни – Полша, Чехия, Беларус, Русия е очевиден преобладаващият типично славянски генотип, при южните – словенците, хърватите, словаците, румънците, сърбите, албанците, българите, гърците и македонците външните белези са в различна степен смес от 3 генетични типа:
1. Траки,
2. техните първи генетични разклонения, които можем да наречем БАЛКАНЦИ и
3. Славяни.
Това дава основание на много хора да твърдят, че ние не сме славяни. Да, ние не сме чисти славяни каквито преобладаващо са руснаци, поляци, чехи, белоруси. Ние сме смес от споменатите по-горе 3 групи и това прави не само нашия, но и на всички балканци генотип различен от този на северните славяни, така че не славяните, а балканците са нашите най-близки роднини! Те всички без изключение също имат сериозен славянски, но и тракийски компонент в генетичните си картини.
От къде идват славяните?
Оттам, откъдето и всички индоевропейци, от земите на Древна Тракия. Славяните по специално – от земите на Северна България, където може да се каже, че за пръв път са се оформили като отделна от траките общност. Оттам са се разселили основно на север и североизток, но в по-късни времена са се завръщали на юг, подгонени от трудности в изхранването заради промяна на климата. За разлика от другите, българските славяни са автохтонно население и никъде не са се разселвали. Няма и никакви сведения за това.
Ето малко сведения:
1. Интересно е да се прочете Мавро Орбини във връзка с произхода на славяните.Той цитира Страбон, който твърди, че славяните са нещо отделно от траките, въпреки че живеят сред тях.
2. Древния руски летопис ” Повесть временних лет”, писан през дванайсти век, разказва за произхода на славяните-…преди много време живяха славяните на Дунава, където сега е земята Унгарска и земята Българска. От тези славяни се пръснаха славяните по земята и се нарекоха с местата на които отседнаха. ”
………………..
Тук ще спомена СКЛАВИНИТЕ, за които поради звуковата близост се смята че са Славяните.
3.В Дуклянската хроника от 13 в. пише, че по това време Готите били наричани от римляните СКЛАВИНИ, затова авторът превел заглавието „Книга на готите“ като „Царство на склавините“ (Regnum Sclavorum). Ръкописът се съхранява във ватиканската библиотека (Vat. Lаt. 6958) под името „Ljetopis popa Djukljanina“.Глава 5, стр.298:
„Caeperuntque se utrique populi valde inter se diligere, id est Gothi, qui et Sclavi, et Vulgari, et maxime quod ambo populi gentiles essent et una lingua esset omnibus. Deinde Vulgari, iam ex omni parte securi, construxerunt sibi villas et vicos et inhabitaverunt terram quam ceperunt usque in presentem diem.
(И тези два народа, а именно готите, наричани още склави, и българите, се заобичаха извънредно много, тъй като и двата народа бяха езичници и имаха общ език. Скоро българите се почувстваха сигурни от всички страни, построиха си чифлици и села, и останаха в земята, която обитават и до днес).“
4. Андрей Дандало, венециански дож и историк, в своето произведение „Хроника на Венеция“ отъждествява недвусмислено склавините с готите.“ „Еrant enim Sklavi odnus gentiles quia Gothis originem traherunt“/“Всъщност Склавите дотогова бяха езичници,тъй като са потомци на готите“/. Езичници за Дандало означава ,че не са католици. От къде идват славяните?
В най-древни времена почти не е съществувала разлика между тракийския и славянския език, защото и двете групи население са населявали едни и същи територии, макар да са живеели отделно – всеки в своето селище или район. Тази езикова близост днес създава много проблеми най-вече на българските изследователи, които и досега не могат да си обяснят защо ние сме българи, а говорим език, в който преобладава славянската звучност. Отговорът е много прост, но изисква малко смелост, а нашите историци все още не я проявяват. Ние от езикова гледна точка сме основно траки и славяни. Българите също имат своя принос в днешния ни език, но той е по-малък.
Каквито и противоположни мнения да има днес, то те не могат да изтрият факта, че съществува такава езиково и генетично близка общност, която съставлява почти половината от територията и населението на Европа.
Тракийските погребални обреди се обезличават и изчезват заедно с обезличаването (латинизацията и елинизацията) и изчезването на траките I в. пр. Хр. – I в. сл. Хр. Славяните идват много по-късно.
Може ли автора да ми отговори на следния въпрос?
В изследването на Катя Маламед, което цитира се казва изрично, че на юг от Стара планина не е открит нито един славянски гроб, същевременно се твърди, че в Родопите почти до наши дни са запазени тракийски погребални обреди и има една непрекъсната погребална традиция от античността до средновековието. В същото време лингвистите твърдят, че родпския диалект е най-близък до старобългарския и старославянски език и това при положение, че Родопите са били част от средновековната ни държава през много къси исторически периоди? Нещо не се връзва май?
Че славяните участват в генезиса на българския народ е повече от ясно. Дори от факта че днес говорим на славянски език! Въз основа на анализа на Y-хром. хаплогрупи у съвр. българи с абсолютна сигурност може да се каже, че 30% от съвр. български мъжки родословия, са от славянски произход. Около 50% са местни автохтонни, наследени от завареното влашко население, тъй като по Стара планина, в Софийско, в Македония има и местно влашко население. То се появява след като император Аврелиан изтегля римските колонисти и латинизираните даки на юг от Дунава, поради готското нашествие и създава двете провинции Дакия медитерана и Дакия рипензис в съвр. сев. България. Кубер също преселва местно население (сермесианците) на юг в Македония. Автохтонният дял няма как да е тракийски, тъй като по това време траките вече са изцяло гърцизирани и са провинциалното ромейско население, с което българите воюват. Може би единствено в Родопите са се съхранили преките потомци на траките. За прабългарските родословия нищо не може да се каже, тъй като нямаме изследвани Y-хаплогрупи от български езически погребения, но на-дали ще са повече от 10%, защото трябва да се вземат предвид и по-късните печенего-кумански преселение, особено силни по време на ВБД. Т.е. това ще бъдат част от носителите на Y-хаплогрупите R1a, R1b, G2a, G2b, J2, както и някои източни хаплогрупи като Q, C, N. Изследването (автореферата) на Нешева, нещо го скриха, и сега го има единствено на моя сайт, успях да го сваля и кача, когато излезе. Дали изобщо ще излезе дисертацията и издадена като книга, много се съмнявам! Прекалено шум се вдигна по въпроса. Но нейното изследване не е особено меродавно. Изследвани са само митохондриалните хаплогрупи, т.е. майчините родословия, естествено при условие че традиционно дошлите народи си вземат местни жени, изводите и` са много мъгляви. Нямало източноевразийски хаплогрупи, е да ама румънците откриха в Капидава, от скелет на българин от ПБД, типичната източна N9, типична за тюрки, тунгусоманджури и пр. Относно изследването на “траки” от Нешева. Такова тя не е правила, а се опитват да пробутат изследвани кости от Долнодунавският вариант на ямната култура за такива. Тя пише кости на траки живели в 3 хил. пр. н.е., което е пълен абсурд, мизите, гетите, траките се появяват на Балканите 2000 години по-късно, в началото на 1 хил. пр. н.е. Тук най-вероятно генетиците ни са подведени от недобросъвестен археолог консултант с нездрави тракоидиотски уклони, ако изобщо са ползвали някаква консултация, защото при тях много бърка нещата т.нар. акад. Гълъбов, голям всезнайко по исторически въпроси и възторжен почитател на Петър Добрев. Лошото е че в България, диалог между науките не съществува.
Когато говорим за кремации, трябва ясно да се отделят прабългарските кремации с поставяне на костите в гнезда, с наличие на остатъци от конска сбруя. Техният аналог е сред касожкото население от Западен Кавказ – некрополите Дюрсо, Борисово, а по-късно това население се изтегля на север заедно с аланите и прабългарите формирали салтово-маяцката култура. По въпроса за тези касоги, писа А. Пянков. Това е пратюркски етнос който се появява в Западен Кавказ около 2-3 в. Самоназванието му е каси, Птолемей ги фиксира още в Средна Азия по Сърдаря, като народа Касахи-скити и вероятно идват от земите на таштъкската култура. Най-ранното ив споменаване в Европа, във връзка с покоряването им от Атила, е като акацири. Осетинците наричат касогите и акасыра. През 5 в. те са покорени от сарагурите и една част от тях се преселва в Източен Кавказ, където по-късно, заедно със савирите се смесват с хазарите и в крайна сметка се стига до пълната алтаизация на хазарите, възприели пратюрксикя език. На Западен Кавказ, една част се изселват с българите на Аспарух, друга се покорява на хазарите и е преселена на Северски Донец, а трета остава на място и се слива с абхазо-адигите, като възприема изцяло техния език и дава начало на кабардинците. Тези които идват с Аспарух никак не са били малко, тъй като 40% от езическите бълг. погребения са с кремации. Вероятно от тях е останал топонимът Каспичан.
Добра статия на историка С Спасов и особено добре аргументирани оборвания на нелепостите, които невежи или крайно пристрастни опоненти бълват срещу материала…
Това което казвам е съвсем точно. Думата “славяни” я няма изписана никъде по света преди 16-ти век. Братята Кирил и Методий са превеждали църковни книги на “старобългарски”, а не на “славянски”. Терминът “славянски староцърковен” или “Old Church Slavonic” е използван за пръв път от Josef Dobrovsky във Виена през 1822г. Нищо не намеквам, никого не искам да обиждам, но това са съвсем известни и доказани факти.
Тия неща са коментирани в текста, който коментирате, по следния начин. “Нека маркираме проблема със специфичния принцип на назоваване на родовите групи в Средновековието и новите имена, които получават същите родови групи днес, в съвременните исторически трудове. Например византийци. Така са познати могъщите южни съседи на Българското царство днес. Но те не са наричани по този начин – византийци, навремето. Да се очаква ли в такъв случай, че след време някой гений ще съобщи на хората, че „византийци няма“. Същото е и с траките: сред тях съществували одриси и Одриско царство, още – гети, мизи, трибали и т.н. Това значи ли, че няма траки? Да чакаме ли някой, който да разкрие това поредно противоречие? На път към славяните, да не се подминават и прабългарите. Те изобщо не бива да се наричат така (прабългари), според много хора. Но те и не са наричани все така – познати са още като хуно-българи, първобългари, тюрко-българи, само българи (в съвременните исторически трудове), а в изворите – кутригури, утигури, хуни, скити, чдар-болгар, оногондури и пр. (изброявам произволно). Тези толкова много различни имена значат ли, че е нямало прабългари?
Сега се стига и до славяните. След като виждаме какво е положението при прабългари и траки, че даже и византийци, защо да се очаква от прабългарите да бъдат едно цяло, неизменно като име, хомогенно и пътуващо непокътнато във времето? Щом прабългарите и траките са познати под толкова различни имена, толкова нехомогенни са културно, защо да се очаква друго за славяните? ” Ще си позволя да съм още по-ясен и конкретен към Вас: след като прабългари и византийци е нямало “като думи” до, да речем, 1532 г. (и много след това), защо очаквани славяни да я има изписана “като дума” по-рано? Тия факти, че нещо го е нямало “като дума”, не значи, че не трябва да се интересуваме от съдържанието на тези същите “думи” – т. е. спокойно може да се занимаваме със славяните, прабългарите и византийците и преди 1532 г. Не бива да се притесняваме, че ги е нямало. Нямало е формата (наименованието им е било друго, а не византийци, прабългари и славяни), но като съдържание са били там. За да има човек познание в дадена сфера е препоръчително не да я игнорира изначално, казвайки “такова нещо няма”, а да се поинтересува за съдържанието и същността на тази сфера. Така познанието му в сферата ще бъде истинско, а не поза и имитация на познание.
Доказано е, че думата “славяни” е измислена едва през 1532г от хърватина Винко Прибоевич, раздута от абатът Мавро Орбини и пренесена у нас през 18-ти век от Паисий. Ако желаете да сте точен използвайте поне тоните термини за това което искате да кажете.
Г-не, искам да обърна внимание Ви върху науката славистика. Това е научна дисциплина в университети из цял свят. Славянска филология се изучава и в българските университети. Славянските езици са част от индоевропейското езиково семейство. Към БАН днес има Кирило-Методиевски научен център. В списание Българка наскоро излезе статия, посветена на доайена на славистичните изследвания във Франция Луи Леже: https://www.bulgarkamagazine.com/%D0%BB%D1%83%D0%B8-%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%B5-%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/
Нали не намеквате, че всички специалисти-филолози и историци, посветили живота и делото си на славистични изследвания, са писали неверни неща или са участвали в заговор, започнал през 1532 г. от Винко Прибоевич? Надявам се да не мислите така. Има защо да се гордеем от наследството си, свързано със славяните. Това наследство не започва от 1532 г., а е във връзка с делото на светите братя Кирил и Методий, техните ученици, св. цар Борис и св. патриарх Фотий и др.
До сега не съм видял достатъчно обстойно генетично изследване. От тези които за момента съм видял, се разбира че няма съществена разлика между съвременните българи и тези през средновековието. Също така и че траките, каквото и да означава това не са далеч от българите, а вие тук твърдите обратното. В момента се прави още едно проучване, сиреч генетично изследване на траките, от БАН. Ще видим какво ще извадят в края на тази година. За тези които наричате славяни се приема че принадлежат към наплогрупа R1A, също така доминанта на балканите са подгрупите на хаплогрупа I наречена единствена чисто европейска, посестрима на J която също присъства на балканите от праисторически времена. Споменатите групи са основните и най големи доминанти в генетичната картина на съвременния българин. Съществува един проблем, и трите споменати групи присъстват на балканите поне от мезолита. Това най просто казано прави и траките, “славяните” и българите носители на тези групи които очевидно са генетичен фонд на местното балканско население от поне 10 000 години. Ако се поинтересувате и проверите, ще се обедите че и археологията и антропологията свидетелстват за това. За пример ще дам Оходен, където в един и същи културен пласт бяха намерени погребения на представители на европеиден средиземноморски антропологичен тип съжителстващи с протоевропейски тип. Като цяло твърдението ви че траки, славяни и българи са различни народи, може да е колкото вярно, толкова и погрешно и това да е един и същи народ с представители на споменатите хаплогрупи от най дълбока древност, а доказателства за това има предостатъчно. Диференциите в археологическите култури могат да се пораждат от редица обстоятелства и това трябва да се взима под внимание. 1. Социален статус на съответната общност спрямо други граничещи с нея култури в общата картина на балканското и причерноморско население. 2. Кастова функция на дадена племенна общност в цялостната картина също може да обуславя разлики. Пример, беси (жреческа племенна общност) – одриси. 3. Често се среща част от един и същи народ да води уседнал начин на живот, а другата част номадски. Това също оказва влияние върху археологическия контекст. 4. Епохата в развитието на определената култура, в която може да се наблюдава не само прогрес но и регрес. Археологията е приела да обособява според тези разлики територии на населяването на дадената култура, но доколко една се различава от друга съседна е много относително за да се извеждат изводи че това са различни народи. 5. Различията в погребалните практики също свидетелстват за съжителстване от праисторически времена на посочените антропологични типове. 6. Трябва да си зададем въпроса и кога и защо се появяват първите свидетелства за погребални практики чрез трупоизгаряне и задължително ли е промяната в погребалната практика да свидетелства за навлизане на нов народ или практиката се налага поради други сложни религиозни вътрешни процеси и промени в самото общество. Промените биха могли освен религиозни да са се появили и с предпазни мерки, и т.н.
Г-н Стоянов, позволявам си да насоча вниманието ви към един защитен през 2016 г. дисертационен труд (“Характеризиране на генетитичните корени на населението по българските земи” от Десислава Нешева). Авторефератът му е достъпен в интернет. Като приносен момент от този труд се посочва, че е „доказана генетична близост между прабългари и съвременни българи и генетична отдалеченост между траки и съвременни българи.“ Следователно не аз твърдя, че има „генетична отдалеченост между траки и българи“, а го твърди специалист в областта. Виждам, че живо се вълнувате от хаплогрупи, наплогрупи и пр., затова погледнете към изводите от употребата на тези думи за историята.
Благодаря за отговора и препоръката за дисертационния труд на Десислава Нешева с който съм запознат. А поднасянето ви към мен въз основа на грешката ми “наплогрупи”, ще подмина с усмивка. С този похват обаче “Следователно не аз твърдя…” си прилагате автокоригиране. Може би не сте си чели публикацията, за да се уверите сам какво твърдите? Като цяло преповтаряте стари тези. Не виждам и твърденията ви, кои са всъщност славяните, тоест не става ясно. Казвате че не са били море, че са трупозигаряли, споменавате два три некропола, урни, землянки и че в един момент са се българизирали. Не омаловажавам труда ви, но виждам и как леко подминавате някой коментари, които са доста обстойни и обосновани с отговор от вида “Благодаря! Радвам се, че статията Ви е харесала!”. И на мен ми хареса статията ви. Ще ме поздравите ли? Мисля че идеята ви е да водим конструктивна дискусия а не да се подхлъзваме взаимно. Мисля че това и двамата го можем.
Г-н Стоянов, това, че написаното от мен Ви е харесало, може само да ме радва. Няма поднасяне от моя страна. Думите в кавички, които съм използвал (“доказана е генетична близост между прабългари и съвременни българи и генетична отдалеченост между траки и съвременни българи.”) , са чужда мисъл, която съм ползвал. По съдържанието на текста е видно, че я споделям. Не виждам причина и Вие да не я споделяте, след като така живо Ви вълнува състоянието на генетичните изследвания у нас. Ясно е, че няма приемственост между траки-прабългари, прабългари-славяни и пр. Това е официалното мнение и на историческата наука към момента. Тия неща, че има приемственост в културно (а от там и в етническо) отношение от “праисторията“ до днес при населението по българските земи, не са верни. Съществуват редица миграции от Античността до днес (да не говорим пък от мезолита до сега). На тези миграции от гледна точка на археологическата наука са посветени 2 дисциплини от бакалавърския курс на специалност Археология във Великотърновския университет. Тези 2 дисциплини са Археология на Великото преселение на народите и Славянска и прабългарска археология. Съветвам Ви да се поинтересувате за съдържанието на тези дисциплини и да обърнете внимание на научната литература към тях. Тогава можем да говорим по същество. Иначе просто се повтарят чути тук-таме неща, „подхлъзване“, както го наричате. С други думи – когато говорим за славянски некрополи, значи говорим за славянската материална култура (пражко-корчагска, пенковска и пр.). Това е темата, към която се придържам, защото на нея съм посветил усилията си в този свой текст. А не съм писал за мезолита, генетиката, лингвистиката, политиката, спорта, биологията и пр. Темата я въвеждам аз, като автор на текста. Коментирам нея. Затова, ако много искате да коментирате и Вие по темата за славянската материална култура, прочетете за споменатите в текста ми археологически култури, и споделете впечатленията си. Тогава ще се получи тематична дискусия.
Статията ми допадна много, поздравления! Жалко само, че е твърде кратка. Жалко е и, че нашите иначе добри езиковеди не са направили анализ на названието славени. Името Σκλαβηνοι- славяни/славени може да се определи като тракийско по характер. Коментирайки определени балто-славянски формации, като например жителските имена на основа -ēn, Иван Дуриданов отбелязва идентичния начин на постройка на Критѣне и др. с Βεσσοπαρηνοι- жители на Bessapara, като добавя, че се касае за балто-славяно-тракийска успоредица в словообразуването.
Що се касае до корена слав/слов, той присъства в епиграфски паметници от времето на Античността. Един от майсторите на Рогозенското съкровище е Δισλοιας /Дислойас. Лариса Бонфанте смята, че името е теофорно и съотвества на славянското Богослав. Частицата σλοιας може да се обясни със стблг. славити, словѫ-славя, прославям. Коренът слав/слов присъства и в други тракийски имена. В началото на II век в земите на гетите е документирано името Sclaietis – C.I.L. III C VI.
Макар надписът да е от тракийски земи, Ханс Крае определя името като илирийско, без обаче да представи аргументи за виждането си. Sclaietis не е нищо друго освен латинизираното предаване на Славетис/Славитис, а то от своя страна се явава форма на българското име Славит. За жалост, този изключително важен за нашата история надпис остава неизвестен за изследователите на миналото ни.
Пропуски са направили не само езиковедите ни, но и историците. Те не са обърнали вниманите на важни подробности – – описанието на външния вид на старите славяни в никакъв случай не е описание на северен народ. Прокопий Цезарийски твърди, че телата на славяните не са прекалено бели, нито пък косите им са светло руси. Употребен е един интересен епитет за цвета на косата – ξανθοί -Proc. VIII.xiv.27. Древното значение на ξανθοί е кафяви, връзка намираме с глагола ξανθίζω-препичам, правя кафяв, а също и с ξανθοδερκής-тъмноок, с кафяви очи. Едър ръст, лека пигментация на кожата и кафява коса са белези на тип, който преобладава при траките. Бистонските жени са наречени ξανθαί (имащи кафяви, кестеняви коси), а има дори тракийско племе Ξάνθοι . Както старите гърци, така и старите римляни са били предимно хора със сравнително тъмна пигментация на кожата и черна коса. За древните обитатели на Рим и Атина кафявите, кестенявите коси са били светли и, поради това виждане определенията flavi, ξανθοί/ξανθαί понякога биват тълкувани като руси, рижи.
Няма поява на нов народ през 6 и 7 век, старите славени са гетите, които в по-ново време са получили името славяни – “Sclavos sive Getas: hoc enim nomine antiquitus appellati sunt” – славяни, или гети, понеже с това име се наричали в старо време.
Проблемът е, че след 7 век името славени започва да се прилага и за венетите – северните съседи на гетите. Венетите са предци на поляци, чехи, словени, руснаци. Поради обезличаването на името на историческия народ славени са настъпили доста обърквания.
Благодаря! Радвам се, че статията Ви е харесала!
Не мога да разбера умни и титоловани мъже да спорят за глупости през 21век когато има наука ГЕНЕТИКА.Обосновете теориите си въз основа на генните изследвания от некрополите/има ги много по нашите земи/.Аз като любител искам да изкажа своето скромно мнение че славяните като понятие се появяват 1601г. в труд на Мавро Орбини.Всички цитирани по-горе винети анти склави не са ли наследници на големия тракийски народ който е втори по численост след индийския според по древен историк.
Г-н Георгиев, науката генетика все още не е взела отношение по разглежданите в този текст проблеми. Към момента на базата на изследвания върху няколко десетки различни проби от тракийски и прабългарски некрополи се твърди, че е “доказана е генетична близост между прабългари и съвременни българи и генетична отдалеченост между траки и съвременни българи.” Между траки и прабългари съществува отдалченост на базата на изследваните костни материали, следователно “траките не са прабългари”. Това го подчертавам, защото виждам, че сте любител на крайни теории за траките. Но така или иначе е невъзможно генетиката да отрази всички вътрешни миграции вътре в индоевропейската общност. Затова историята остава ключът към тия проблеми. Колкоъо до термините: имайте предвид, че прабългарите като понятие се появява и налага някъде през 20 век. Доста по-късно от 1601 г. Бешевлиев използва “първобългари” вместо прабългари в много от своите публикации. Това не значи, че няма прабългари и прабългарска археологическа култура. Същото и за славяните. Това, че Мавро Орбини нещо някъде писал, не значи, че нямало славяните и славянска археологическа култура. Славяните не са част от тракийския “народ”. В текста съм обяснил защо, като коментар към цитираните писмени извори.
Г-н Спасов, ще се поправя. Грешна е не статията, а е грешен целия механизъм на историческата наука, който е довел до това в ГИБИ описаните като Σκλαβηνοζ, Σκλαβοι, Σκλαβοι, Σκλαυινοι, Σκλαβοι да се превеждат като славяни. Причините за тази грешка са много. Важното е да се прави разликата, ме днес названието славяни носи езикова стойност, а в миналото названието склави, склаби е носило просто етносна атрибуция, и не може езиковия термин да се използва за превод на името на племето. Не оспорваме гръцките извори в които са описани склавите, антите и венетите, в които са указани съответните им битови и етностни характеристики, а оспорваме това, че при превода на ранните извори може да се използва названието славяни. Примера Ви с няколкото имена на прабългарски племена и с това че и славяните имали много названия също не е подходящ, тъй като нямаме сведения какъв език са говорели нито едните нито другите. Тоест ако обявите едните за славяни тъй като гърците ги наричат склави, а другите за не-славяни тъй като грците не ги наричат склави, то ще допуснете грешка, тъй като гърците не говорят за езиците на племената. Всичко това е трудно за разбиране, тъй като историческата наука е наложила стереотипа, че славяни (тоест славяногласни) могат да са само определени племена, които гърците наричат склави, анти и венети, които имат определен бит описан от гърците – землянки, покрай гори и блата и т.н., и че отговарят на определена археологическа култура – пражко-корчагска, пенковска и няколко други. Всички тези стереотипи са създадени без сведения за езиците на народите от онзи период. Тоест не знаем освен антите, склавите и венетите колко още народа са били славяногласни. Не знаем също така и дали само представителите на въпросните археологически култури са били единствените славяногласни в онзи ранен период. Просто нямаме сведения за езиците на безписмените племена от античността. И тъй като нямаме сведения не трябва да изключваме възможността да са съществували славяногласни с друг бит и друг поминък, и най-важното с друго местообитание, различно от това което казва науката днес. Славяни – номади и конници, сигурно звучи много страшно като идея, но помислете отново, и може и картината да се нареди.
Стереотипите от миналото малко по малко падат с появата на нови открития и проучвания. Примерно относно двуобредните некрополи от Първото българско царство днес вече се смята, че са изцяло български, но на различни групи българи, докато в близкото минало всеки гроб с трупоизгаряне се обявяваше за славянски. Същото е и с землянките и полуземлянките. Доскоро историци и археолози масово обявяваха, че землянките полуземлянките са славянски културен елемент, който прабългарите-номади били възприели при усядането си на Дунав. Напрактика обаче като прочетем сведенията от археологията от Украйна и Русия се оказва, че подобни къщи са били използвани и в Северното черноморие от скитите и сарматите!
Г-н Илиев, разбирам съображенията ви и ги споделям в голяма степен. Благодаря, че отделихте толкова време, за да се обосновете и че написахте толкова верни неща! Обаче проблемът, който визирате, не се ограничава само до славяните. Може да се приложи, например, към готите – ако човек чете Йорданес ще добие една представа, но ако се запознае с паметниците на археологическата култура Черняхово-Сънтана де Муреш, ще види, че става дума за много разнородни племена вътре в тази същата общност(не просто за някакви немски племена). Това е валидно и за славяните, и за прабългарите и за някои други от епохата. Значи, проблемът е, че писмените извори (както и от когото и да бъдат преведени) винаги се разминават в значителна степен с археологическите сведения, когато става дума за епохата късна античност/ранно средновековие. Проблемът не е само до превода. Етничността, отразена чрез една археологическа култура, е назована някак в писмените извори, но самата археологическа култура е многосъставна. При едно обстоятелства тълкувателите “вадят” една съставка на дадената общност (етничност) и ” се съобщава” пред хората, че тя е вярната. В други времена се вади друга. И така. Спекулации много. За мен е важно интелигентните хора да схванат това и да си дават сметка, че няма “чисти” племена/етноси/археологически култури от онова време. Когато това се осъзнае от интелигентните хора, те няма така ожесточено да спорят помежду си. Това ще бъде крачка напред в схващането на епохата, археологическите култури и писмените сведения.
Г-н Илиев, все повече се убеждавам, че не сте чели написаното от мен. Вижте преводите в ГИБИ, които съм цитирал: „Племената на славяните и антите имат еднакъв начин на живот и еднакви обичаи…(Псевдомаврикий), „Тези народи – славини и анти – не се управляват от един човек, но …(Прокопий). Вижте аз как съм коментирал това: “…е видно, че авторите забелязват ту „славянски народ“, ту славини и анти или пък славяни и анти.” Вие пишете: “Статията е грешна тъй като в нито един гръцки извор няма споменати славяни, а там пише склави.” Явно не пише само склави в предовите, нали? Прочетете и ще видите. Преведени са като славини, анти, славяни, славянски народ. Толкова. При всички положения става дума за носители на славянска археологическа култура, т. е. на пражко-корчагска и на пенковска археологически култури. А как точно са се наричали – това е въпрос на спекулация. Дал съм пример с прабългарите, наричани кутригури, утигури, хуни, скити, чдар-болгар, оногондури, олхонтор- булгар, купи-болгар и т. н. Но все за прабългари иде реч. Така е и със славяните – имена много. Да отбележа, че не съм привърженик на разни мъдрувания върху етноними, етноси, родови групи и пр. Като човек от научните среди (професор) трябва да сте наясно, че хипотеза няма как да се докаже (хипотеза – от гр. “предположение”). Това го казвам относно “недоказани хипотези за тюркоезичието на прабългарите”. Когато се докаже, вече няма да е хипотеза, а доказателство.
Г-н Спасов, академичните преводи на гръцките извори въпреки че са направини от професионалисти не са идеални, особено в часта в която за превод се използват общоприети днешни конструкции като названието славяни. Използването на това название в замяна на етнонима склави е грешно, тъй като “славяни” носи езикови стойности, а етнонима склави носи само етносна атрибуция. От тази гледна точка в ГИБИ грешат. Не е недопустимо преводите в ГИБИ да бъдат критикувани, тъй като така работи науката. Недопустимо е термина склави от гръцките извори да се превежда като славяни тъй като по този начин се предпоставя това, че само те са били славяноезични на Балканите, а българите са били другоезични. Това са грешни исторически конструкции заложени още преди освобождението, като те са изградени на база грешните и недоказани хипотези за тюркоезичието на прабългарите.
Г-н Иван Васев, аз също не смятам терминът прабългари за достатъчно коректен. Обаче имайте предвид, че той към момента е в научна употреба. От къде знаем това? Ще дам един пример. Съвсем наскоро, преди няколко месеца, излезе монографията на Людмила Дончева-Петкова, Кирчо Апостолова и Виктория Русева “Прабългарския некропол при Балчик” (издание на БАН). Людмила Дончева-Петкова е един от водещите изследователи на прабългарите. Тя все още ползва този термин (и в други свои публикации). Така че е погрешно да твърдите, че този термин е “архаичен и ненаучен”, след като се ползва днес сред водещите учени в областта.
Колкото до другите ваши наблюдения: аз съм засегнал въпроса за славянската материална култура, а не за езика и пр. За кумани, печенеги и т. н. друг път може да напиша нещо.
Не съм съгласен с автора относно термина прабългари. Архаичен е и ненаучен. Както няма пракитайци, праевреи и пр.
Имало ли е славяни в първото дунавско царство? Братята Киррил и Методий създават славянска азбука. Князът (канас юбиги) го налага като църковен, но постепенно се налага и като общобългарски говорим, заедно с езика на българите. От траките остават предимно топоними. Следователно трите етноса са в основата на днешната нация. Ами куманите, печенегите, аварите и т.н.?
До Проф. Д. Илиев. Г-не, казвате, че статията е грешна, защото се позовава на цитати от гръцки автори, които… и т. н. Имайте предвид, че тези цитати са взети дословно от ГИБИ (Гръцки извори за българската история), което е академично издание. В това академично издание преводачи са: на сведенията от Прокопий Кесарийски – академик Иван Дуйчев, на Псевдомавкрикий – Геновева Цанкова-Петкова. Следователно може да се доверите на преводите им, съответно – и на това, което аз съм цитирал, то няма как да е грешно. Вие също сте написали пред името си “професор”, значи сте наясно, че тези хора, упълномощени да превеждат гръцките извори, не са случайни, а владеят езика много по-добре от мен и Вас. Колкото до споменаването на “славяни” – този въпрос съм го засегнал подробно в текста си. Може отново да прочетете в изворите как са споменати славяните. Само ще подскажа, че не се споменават само като склави, не сте прав.
Обръщам се към Росен. Моите уважения, но явно коментирате, без да сте чели нещото, което определяте като “много зле”. Ако спрете вниманието си на последния абзац, ще видите следното: ” Катя Меламед, на която принадлежи най-актуалното и пълно изследване на езическите некрополи по днешните български земи във VII-IX в. („Етно – културни процеси в българското общество по данни от езическите некрополи VІІ – ІХ век“, дисертация от 2014 г.), отбелязва…” Следователно аз не се позовавам на “преписано от Ж. Въжарова” от 60-те, а се позовавам на най-актуалния и пълен труд по темата, излязъл преди около 2 години. Препоръчвам Ви да се запознаете с него, а после да раздавате оценки за това, кое колко “е зле”. Колкото до материалната култура, която Ви е “разбила” – не знам къде сте прочели, че “като минат през реката изоставят своята и използват византийската. Големи глупости..” Аз такова нещо никъде не съм писал. Обърнете внимание на паралелите в керамиката от българските земи с пенковската и с пражко-корчагските керамични традиции. Ако наистина Ви е интересно, а не карате по инерция – обещавам да Ви препоръчам специализирана литература.
Много зле, все едно е преписал Ж. Въжарова от 60-те. Въпреки, идеологическите императиви за времето – славяни или смърт. Жената е толкова интелигентна, че пак изказва огромни съмнения. А и това с материалната култура ме разби. Как имат своя на Дунава и като минат през реката изоставят своята и използват византийската. Големи глупости..
Професора Илиев е изказал пределно дилетантско и анархистично мнение или направо казано – лъжливо. Да пази Господ и да варди от такива професори, доктори и академици!
Поне да беше прочел христоматията по история за 6 клас от 1983 г. щеше вероятно да си озапти гръмкото мнение и изявление.
Това което е написал са пълни глупости, които нямат нищо общо с никакви извори и данни за миналото на славяни, българи и булгарски сармати. А колкото до иранците, те пък нямат вообще нищо общо с европейската история и етногенеза. Прабългарите пък са продукт на марксистките болни фантазии и мераци за национално инженерство и моделиране на миналото и настоящето на народите.
Колкото до статията тя е сравнително правдива и следва източниците от 5-7 век. Основно румски гръкоезични.
За повече подробности в блога на Атил. Търсачката на google го намира.
Статията е грешна тъй като в нито един гръцки извор няма споменати славяни, а там пише склави. Склавите са били славяноезични, но не само те са били славяноезични, и не всички славяноезични произлизат от склави, анти и венети…
Прабългарите пък като наследници на сарматите са имали много сходен език с това което може да се нарече протославянски език, и в който език е имало ирански думи като аз, мога, жена, дете, бог, богат, живот, куче, тича, жар, дар…