„Капани на властта“ (изд. „Весела Люцканова“ 2019 г.) е едно притегателно заглавие, което веднага насочва към интригата на тази динамична и, бих казала, реална история. Книгата представлява психологически криминален трилър, в който политическите и финансовите изгоди са извън контрол. Абсолютно достоверен разказ за това, докъде могат да стигнат геополитическите интереси на една могъща държава. Интересно е да се види развитието на една криминална история на фона на родната страна, тъй като до болка са ни познати американските криминалета, към които вече сме претръпнали. Смяната на обстановката, освен че добавя допълнително лично отношение, ни кара да усещаме събитията по-близки и да вникваме по-ясно в тях. Този роман би развълнувал много повече българския читател, отколкото един чужд американски текст. И това, че авторката е жена, наистина респектира.

 

Историята се развива изключително бързо и в рамките на няколко дни се случват неща, за които биха били необходими месеци, което внася допълнително напрежение и засилва интереса. Читателят е не просто пасивен наблюдател на действията, но и участник в събитията. Когато четях книгата, имах усещането, че съм вътре в сюжета и се движа по улиците на София заедно с главния герой. Отвличане на дете, строеж на атомна електроцентрала, мистериозно убийство на известен лекар – добър специалист, убийства и отвличания, са умело вплетени в сюжета и всичко това върви на бързи обороти пред очите ни.

 

В романа са замесени най-висшите личности в държавата – президентът и премиерът – които читателят неминуемо оприличава на познати лица от съвременната българската политическа сцена. С изключително професионален усет следователите водят действието към разкриване на лични политически и финансови облаги, за които са използвани чужди наемници – професионалисти в изпълнението на „мокри“ поръчки. Интересна е съвсем различната позиция, която авторката дава по отношение на фигурата на полицая. Разследващите служители на реда на практика нямат никаква закрила за собствения си живот и единият от тях става жертва на разкритията си, тъй като стигат до твърде високите етажи на властта, а там, какво знаем, законите са съвсем други, често и безпощадни. Действията на следователите обаче довеждат историята до щастлив край, макар и истинските виновници за престъплението да остават ненаказани.

 

#бюлетин

#литература § книги

Четейки книгата, имах усещането, че чета реална криминална хроника, а в реалността, както знаем, щастливият финал никога не е напълно щастлив, а само отчасти задоволителен, колкото да се оправдае закона. Романът подтиква към размисъл върху темата за личния живот на един служител на реда. Колко често тези хора са жестоко ограбени от живота и оставени без право на лично пространство и време за самите себе си?! Тук се намесва и въпросът за социалната йерархия в тази професия, при която връзките с по-висши инстанции определят нивото, до което човек може да достигне. Това също е капан на властта – срастването на институциите в името на финансовите интереси, както и за изкушенията, които съпътстват властта. Да превърнеш осведомеността си в пари е честа практика и още един капан, който само си поставяме.

 

 

Романът е дебют за авторката и за мен е радост да видя колко професионално борави с тематика, която е толкова далеч от образа на жената. Ирена Георгиева смело се впуска в сложно оплетен сюжет и затвърждава факта, че няма мъжки и женски теми, само умение и запознатост с въпросите от всяко естество. Тя навлиза в психологическата картина на героите и създава изключително достоверни диалози и монолози, които не звучат измислено, а са плод на дълбоко познание на мъжката психика и начин на разсъждения.

 

Учудващо точно е съждението за „компетентността“ на висшите началници на служби, и тяхната намеса в следствието, които са готови да отстранят важен човек от разследващия екип, само защото на някой по-горе „не му е симпатичен“. С интересния си, типично български изказ на авторката, който по никакъв начин не се опитва да имитира западните криминални романи, с чувство за хумор и самоирония, както и с критиката си към българската действителност, Георгиева създава една цялостна картина на проблемите с корупцията и пробойните в държавната система, като непрестанно държи вниманието ни, без да ни занимава с празни приказки. Интересното е, че професионалните проблеми се решават на приятелска основа, а не на институционална, което абсолютно се вписва в българската действителност.

 

Книгата се чете на един дъх и не оставя време на читателя за излишни разсъждения. Те започват след прочитането ѝ, заедно с желанието да започнеш да я четеш отначало. Вярвам, че след успешния дебют, в този толкова преситен от заглавия (най-вече чужди) жанр, Ирена Георгиева я очаква блестящо развитие.

още за четене

No Results Found

The page you requested could not be found. Try refining your search, or use the navigation above to locate the post.

Абонирай се

Всяка седмица ще получавате най-новите и четени текстове във вашата електронна поща.

Абонирахте се успешно!

Pin It on Pinterest

Share This