Поезията на австрийската поетеса Ингеборг Бахман (1926 – 1973 г.) е силно философска и сложна за разкодиране от незапознатия с конкретния повод за написването ѝ читател. Бахман живее във време, когато Австрия е окупирана първо от Третия райх, подложена на бомбардировки, тежка Втора световна война и на дошлата свобода, но на жестоката цена на руската окупация. Ужасен период за австрийския народ, продължил до 1956 година, когато Австрия най-сетне заживява своя нов свободен живот, след като руските войски са принудени да напуснат страната. Творчеството ѝ е силно фокусирано върху войната, смъртта и репресиите спрямо човека. Повлияна от хуманизма, в центъра на нейното творчество е човешкият живот и личността, която се опитва да оцелее и да намери правилното място в този несправедлив свят.
Предлагам ви няколко нейни стихотворения от стихосбирката „Сенки, рози, сенки“, в превода на Федя Филкова.
#бюлетин
#кино
Първото илюстрирано издание на „Великият Гетсби“ вече и в България
Българските читатели имат възможността да се докоснат до луксозното издание и да го четат на български
ЧОВЕШКА УЧАСТ
Омагьосан облачен замък, сред който се носим.
Кой знае, не блуждаем ли ние така
с изцъклени погледи през безброй небеса?
Ние, заточени във времето
и от простора прокудени,
ние, летци из нощта и без твърд.
Кой знае, не летяхме ли ние към Бога,
но бързо като стрели прекипяхме и без да го зърнем,
семената си разпиляхме
да избуяват в поколения още по-мрачни –
затова ли виновни блуждаем сега?
Кой знае, не умираме ли ние отдавна и дълго?
Кълбото облаци в нас се издига все по-високо.
Разделеният въздух вече сковава ръцете.
А щом секне гласът и дъхът ни спре?
Дали омагьосването ще остане за последните часове?
ТРЪГВАЙ, МИСЪЛ
Тръгвай, мисъл, докато ясна дума ти е крило
за полета и те издигне, и те отведе,
където леките метали се огъват,
където въздухът е режещ
в разум нов,
където оръжия говорят,
за една-единствена възможност.
Брани ни там!
Вълна издигна сала и потъна.
Треската те взе в прегръдка и те отблъсна после.
Вярата премести планина, само нея.
Остави каквото може да остане, тръгвай, мисъл,
пронизана единствено от болката ни и от нищо друго.
Бъди самите нас докрай!
ВСЕКИ ДЕН
Вече не обявяват война –
продължават я. Нечуваното
е всекидневие. Героят
не става войник. На огнивата линия
изпращат слабака.
Униформата на деня е търпението,
наградата – жалка звезда на надежда
върху сърцето.
Тя се присъжда,
когато вече нищо не става,
когато заглъхне барабанният огън,
когато врагът стане невидим
и сянка на непрестанно въоръжаване
забули небето.
Тя се присъжда
за бягство от знамената,
за смелостта пред приятел,
за предателство на недостойните тайни
и за неспазване
на никаква заповед.
ПОСЛАНИЕ
Слънцето излиза от преддверието на небето,
изпълнено с топлината на трупове.
Там не обитават безсмъртните,
а загиналите, научаваме ние.
И блясъкът не се интересува от тленното.
Историята, нашето божество,
ни е поръчала гроб,
от който няма възкръсване.
ЗАД СТЕНАТА
Като сняг висна по клоните
над пролетта в долината,
като леден извод се провирам през вятъра,
мокър сняг, аз се сипя по цветовете
като капка,
около нея те гният
сякаш около блато.
Аз съм мисълта-за-смъртта-непрестанна.
Летя, защото не мога да ходя спокойно,
през сигурните построения на всички небета
и преобръщам клони, зидове подкопавам.
Предупреждавам, понеже нощем не мога да спя,
другите с далечния шум на морето,
възкачвам устата на водопадите
и сривам от върховете гръмотевичен грохот.
Дете съм на непомерния страх на света,
виснал сред мира и сред радостта
като камбанни удари сред крачките на деня,
като коса сред узряло поле.
Аз съм-мисълта-за-смъртта-непрестанна.
ИСТИНА
на Анна Ахматова
Комуто не е засядала никаква дума,
казвам ви,
който постоянно се е измъквал
и с думите…
неспасяем е.
Нито по краткия път,
нито по дългия.
Да задържиш едно-единствено изречение,
да издържиш сред бимбана на думите.
Не пише това изречение никой,
който не би подписа.
СЕНКИ, РОЗИ, СЕНКИ
Под едно чуждо небе
сенки рози
сенки
върху една чужда земя
между рози и сенки
в една чужда вода
моята сянка.
още за четене
На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите
Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства. В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...
Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов
За шеста поредна година ще се състои фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, организиран от сдружение „Арте Урбана Колектив“. От 21-ви до 23-ти юни в зала „Славейков“ на Френския институт в България Специалистите изказват противоречиви мнения за събитията от...
ALI с премиера на видеото на „Don’t Hate Me“
В своя пети сингъл алтернативната рок банда реди сурови истини с перфектно полирани детайли и емоционален мащаб отвъд музиката.
Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат
Сега ще разкажем повече за родоначалника на нашия периодичен печат – големия просветител Константин Фотинов. Той е личността, която полага основите на народното ограмотяване с помощта на средства за масова информация.снимка: Исторически музей, СамоковПортрет на...
Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“
Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...
Опакованата Триумфална Арка – мечтата на Кристо
Едно от местата, за което бленувах беше Франция и дори през тези трудни за пътуване времена имах късмета да посетя Париж през октомври.
„Панелките“ – завръщане през призмата на модата
Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен фотограф: Тина Бояджиева Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен, защото политическата...
Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?
Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Повечето плодове са богати основно на въглехидрати, докато авокадото съдържа голямо количество полезни мазнини. Благодарение на своята висока хранителна стойност,...
къде и кога да отидем
предстоящи събития
