Смърчът е онова дърво, което бихте нарисували, когато мислите за иглолистно дърво. Правилната му корона е конусовидна, тясна и ниска. А сега, подобно на Алиса в страната на чудесата, се потопете по-надолу в текста за Смърча – Аристократ. Не забравяйте знатните особи! Трябва да се предугаждат желанията и събитията. Още преди да се е разнесла мълвата за проведените интервюта с дъба и с бука, и смърчът да се е почувствал пренебрегнат, последният най-учтиво е поканен да сподели своите възгледи в лично интервю.
Моля, кажете на нашите читатели какви са предимствата на вечнозеленото дърво? А какви са предимствата да бъдеш иглолистно дърво?
Първо, искам да направя някои пояснения. Вечнозелени дървета са повечето иглолистни и част от широколистните. На практика, терминът „вечнозелено дърво“ е условен. Иглиците ми не живеят вечно. Те се сменят поетапно и затова винаги имам от тях. Отделната иглица може да се задържи до 10 години. Вечнозелените дървета в студените географски пояси са тези, които вдъхват живот на пейзажа през зимата. Като иглолистно дърво ще кажа, че ние сме по-древната форма на живот в сравнение с широколистните. Иглолистните са предците, населявали надлъж и нашир земята, заедно с динозаврите през Мезозойската ера. В наши дни сме по-чувствителни към замърсяването на въздуха.
Как и защо именно Вие станахте лице на Европейската Коледа?
За да те изберат, първо трябва да те познават. Аз съм добре познат, тъй като съм широко разпространен из Европа. Декоративен съм и през зимата, а това е от решаващо значение, когато става въпрос за зимен празник. В България от рода Смърч съм единствен представител.
А и ухаете на зима, на Коледа…
Всички познават и обичат моята цитрусова миризма. Иглиците ми са фитонцидно активни. Те съдържат големи количества летливи вещества, витамин К и С.
Но пък боцкат…
Особеност, която ме отличава от елата.
Можете ли да обобщите как най-лесно да бъдете разграничен от елата и от бора? Каква е Вашата неподражаема осанка?
Най-често ме бъркат с бора, макар реално въобще да не си приличаме. Повече общо имам с елата. За да ме разграничите отдалече, търсете моите „попски ръкави“. Това са леко провиснали долни клони, които се изправят към края си и ми придават по-артистичен вид. Друг белег са висящите надолу шишарки. За сравнение, шишарките на елата са изправени като свещи. Борът е коренно различен. Той е с неправилна, високо изнесена корона и самоокастрящи се клони.
Чувствате ли се обиден, когато Ви наричат бор?
Не. Чувствам леко съжаление към хората, които не правят разлика. Всъщност, за незапознатите думата „бор“ е събирателна дума за иглолистно дърво.
Какво е усещането да гледаш отвисоко на света? „Excelsa“ от латински означава „високо“, нали?
Да. Моят вид (Picea excelsa) образува горната и северната граница на гората. България е далече от северната граница, затова на нейната територия се изкачвам високо в планината, а над мен остават само някои борове, клекове и… небето.
В същото време е известно, че страдате от ветровали. Как се справяте с по-силните ветрове по върховете?
Донякъде вкореняването на полегналите ми клони дава допълнителна упора. От друга страна, сенкоиздръжливите видове като мен могат да растат на по-защитени от ветрове месторастения.
Разбрахме, че сте шампион по интерцепция. Този „спорт“ звучи мистериозно.
Интерцепция е свойството на растенията да задържат с надземните си части дял от валежите. По този начин защитават почвата. Предпазват я от ерозия. Оказва се, че аз се справям най-добре с тази задача. Това се дължи на по-голямото сцепление на водата с иглолистата ми поради техните по-малки размери, а също и на това, че съм вечнозелен вид.
Много Ви благодаря за този разговор! Надявам се нашите читатели ще го намерят за ползотворен!
