Ако брезата е нежна, а дъбът е величествен, то букът е нежен и величествен едновременно. Душата му е поетична, а снагата – здрава. Същността на всяко дърво най-добре се отразява в неговите листенца. Тази леко вълниста периферия, полупрозрачната петура в тревисто зелен нюанс, успоредните жилки, подредени педантично, ни разкриват каква е тя. След като разбра, че дъбът (Quercus Robur) е дал интервю, обикновеният бук се осмели да го последва. Изненадващо, беше подготвил някои отговори, чиито смисъл държеше да предаде.
Защо решихте да последвате примера на дъба?
Ценя високо Q.R. и смятам, че трябва да му се подражава. Друга лична причина е, че търся поле за изява. Опитвам се да стихоплетствам. Мечтая да бъда поет…
Според мен Ви е предопределено да бъдете поет! Знаете ли как е възникнало английското Ви име? Beech (бук) идва от англо-саксонската дума boc и немската дума Buche, които са дали думата book (книга).
Интересно. Не съм подозирал. Знам, че Fagus sylvatica се превежда дословно от латински бук, горски.
Поезията ли Ви помага да изглеждате толкова млад? Кората Ви е гладка, а листенцата са толкова нежни.
Поезията, сянката и водата! Като сенкоиздръжлив вид съм засегнат по-малко от фотостареене. Предпочитанието ми към влажен въздух и свежи почви допринася за добрия ми тонус и тургор, но и за разпространението ми в планините на България от 700 до 1700 м надморска височина.
В планината Вие сте най-важният от широколистните ни видове. Образувате предимно чисти насаждения — гори само от бук. Явно сте си самодостатъчен.
Е, от време на време давам и интервюта, за да се покажа пред света. (Смее се звънко.)
А страдате ли от противоречиви желания, като един истински творец?
Страдам! Да вземем, например, потомството ми — моите букови жълъди. Подобно тези на дъба, те са любима храна на много животни. Непрекъснато измислям стратегии за опазването и разпространението им. Всъщност, по-скоро само за разпространението им. Последно — издатини по куполата, които да се захващат за някои животни… В същото време фактът, че жълъдите ми са необходими за прехраната на други видове, ме ласкае и ми дава нов смисъл. Затова се отказах да ги направя по-горчиви. Дори сега се изкушавам да призная, че те са ядливи и за хората. Ядливи са и листата ми, докато са млади. С узряването стават горчиви и по-твърди. Последното обаче не пречи на добитъка. Отношението ми към листопада също е противоречиво. Добре известно е, че той е необходим, за да се справим ние, листопадните, с неблагоприятните условия през зимата. Аз, обаче, се възпротивих да се разделям с листата си. Част от тях запазвам в сухо състояние и през зимата. За самочувствие – нали ме разбирате.
Знам, че имате научен интерес към водата. Какво бихте ни разказали?
Ние всички (дърветата и хората) сме временни хранилища на вода. В листата на дърветата съдържанието й е 80-95%. В корените – 70-90%. В дървесината – 40-50%. Водата пътува и помни. Винаги е в движение, дори когато ни се струва неподвижна. Сигурно сте запознати с възходящия и низходящия поток в дърветата. Осмозата е процесът, който помага за това непрекъснато движение. От клетка до клетка. Нагоре, от корените към листата, ксилемът придвижва вода и минерални соли. Надолу, от листата към корените, флоемът транспортира дървесен сок (вода + хранителни вещества). През лятото големите широколистни дървета като мен могат да загубят до 300 литра вода чрез евапорация. Това количество щеше да бъде още по-голямо, ако дишането не беше еволюирало да се случва от долната страна на листата. Трябва да знаете, че няма дървета хидрофити. Тялото на хидрофитите е напълно или частично потопено във вода. А ние с вас сме сухоземни същества.
Много Ви благодаря за това интервю. Вие бяхте…
Момент! Искате ли да Ви издекламирам последното си стихотворение?
Разбира се!
Нов ден, нов изгрев, начало ново, нови съдбини. Спотайват огън палещ пробуждащите утринни лъчи. Живот разкрива всяка песен, мелодия, долитаща от хладен полъх в зелените гори. Потапят натежали, уморени клони в поточе бистро задрямали брези. И глътка свежест, живец божествен наяве сън сънуват те. Мъгла обвива като наметало природата, разтъркваща очи. Капки леки върху огледално езеро играят тайнствен танц. Мокри силуети се раздвижват долу под дървета и листа. Аромати горски въздуха изпълват с благодат. Нов ден, нов изгрев, начало ново, нови съдбини.
Прекрасно е! А има ли си име?
„Разсъмване“.
