Последните няколко месеца в Америка бяха наситени с емоции и трудни за разбиране събития. За да мога да запазя вярата си в човещината, гледам да насочвам вниманието си към това, което ни прави хора, или поне избора да се държим като такива. На фона на всичко грозно и несправедливо, моите приятели и expats (от expatriate – временно пребиваващи чужденци) в Уганда, Мишел и Трой Конри, са основали инициатива със собствени средства, която искам да подкрепя, с каквото мога.
Тъй като в Ентебе (град в Уганда), където живеят от две години, не е имало боксьорски клуб, Мишел и Трой намират местен треньор, наемат малко пространство и основават свой собствен. От начало само Трой и няколко момчета, познати на треньора тренират. Само за няколко месеца клубът се превръща в тренировъчна площадка, дом и място на вдъхновение на повече от 30 деца и младежи на възраст от 4 до 24 г. За повечето от тези деца, посещавайки клуба, това е начин да научат за известните боксьори, символи на успех и постижения, които един ден и те искат да постигнат. Тренировките са сериозни. Клубът има собствен отбор, който се състезава на районно, национално и с надежда за олимпийско ниво. На последното национално състезание са класирани 16 от 43 отбора.
© Tина Бояджиева
Мишел и аз посетихме едно от тези села близо до Джинджа, където импровизираната боксьорска площадка се състои от три дървени пръта сглобени на рамка, върху която са завързани чували пълни с пясък вместо боксови круши. Тъй като децата нямат боксови ръкавици, се боксират в облаци от червен прах, без никаква защита или най-много увиват ръцете си с парцали. Едно от децата участвало и победило в турнир със счупена ръка, за да представи селото си на ниво пред треньора и спонсора.
Независимо от условията, всяко дете, което имах привилегията да снимам и интервюирам, ми каза едно и също – бокса ги кара да се чувстват свободни, силни, горди и им дава нещо, за което да мечтаят. Това, което те не ми казаха, но научих от треньора е, че бокса им дава шанс да не стават наемници във въоръжени групировки, да не вземат наркотици или да се занимават с продажба им.
© Tина Бояджиева
Това, което искам да направя за тези деца, е да намеря използвани боксови ръкавици, които за тях ще се считат лукс. Не е въпрос на пари или огромни кампании, за да помогне човек на едно дете, да го окуражи да поеме и да следва по-добрия път в живота. А може би едно от тези деца ще бъде бъдещия олимпийски шампион? Ако някои желае да помогне с нещо, свържете се с мен, за адрес в Америка, където могат да се пратят помощи. Благодаря за грижата и подкрепата на „Gotgloves?“!
