Спомняте ли си времето, когато плажовете бяха чисти и девствени, нямаше ги заведенията, огромните хотели, а „Созопол беше малък град“, но стигаше за всички? Днешните хотели с 5 звезди за българите бяха почивните станции и бунгала, без басейни, фитнес и спа, но с много весела компания и винаги пълни с посетители.

 

Динята се изстудяваше директно в морето, музиката не звучеше от уредбата, а от сърцата… Вечерите бяха дълги, романтични… Незабравимите игри на криеница, „народна топка“ до среднощ… Разходка по крайбрежната алея за влюбените двойки…

 

Всичко това днес е спомен! Протестите за опазване на последните диви кътчета по Черноморието, незасегнати още от бетона и бизнеса, са „глас в пустиня“. И тъй като все по-малко хора ще си спомнят как е изглеждало родното море, каним ви да надникнете в тези почти документални кадри от „Златното време“ на българското кино! Насладете се на красивите морски пейзажи, които вече не могат да се видят на живо – поне не в този вид!

 

„С деца на море“ – 1972 г.

 

Един от най-запомнящите се български филми, с участието на Петър Пейчев, Ивайло Джамбазов, Емил Петров и Красимир Марианов. Действието се развива в красивия Несебър, а в основата на сюжета са нестихващия ентусиазъм и въображението на група деца, които не познават умората, щом стане дума за игра. И като всички деца (от онова време), те забъркват невъобразими пакости и интриги, а лятото и морето са идеални предпоставки за това. Плажът и бистрата морска вода присъстват почти във всяка секунда от лентата. Ако и вие сте жадни за лято и море, но още не е дошло време, това е начинът да ги получите.

#бюлетин

#кино

„Оркестър без име“ – 1982 г.

 

„Оставаме, оставаме…“ – пее Маргарита Хранова в една от култовите песни в този филм. Оставаме на „Златни пясъци“, но онези, които Велко Кънев, Филип Трифонов, Павел Попандов и Георги Мамалев познават. Сюжетът разказва за група музиканти, събрани от амбицията да пробият в музикалните среди през лятото.

 

Първоначалната идея е групата да свири в „Гранд хотел Варна“. Но се оказва, че връзките на единия от музикантите не са на такова високо ниво – тях ги търсят за работа в кухнята, а не за забавление на гостите. Групата решава да потърси друг хотел, в който да свири… и пътешествието из българските курорти може да започне. Лятото минава в търсене и ненадейно се оказва, че е приключило и вече е есен. Но приятни, и не чак толкова, спомени остават, а у нас – чудесно настроение и много летни емоции.

 

„Баш майсторът на море“ – 1977 г.

 

Кой не познава Рангел – баш майстора? Кой не е чувал за него? А когато замине на море с жена си и сина си, работата става сериозна. Сериозно смешна, разбира се! С откраднати дини, след сериозно преследване, проблеми с колата и теглени от камион, те в крайна сметка стигат Бургас, където се налага бърз ремонт на превозното средство. Нямайки с какво да заплати услугата, Рангел решава да измаже стаята на автотенекеджията, от което потърпевш излиза последния.

 

Как? Припомнете си като изгледате филма отново. Смехът е гарантиран. Интересно е да се видят българските пътища и къщи от онова време. Забележете и чистотата, макар и без днешните магистрали! Този филм ще ви покаже как се пътуваше някога – доста по-бавно, но и много по-забавно.

 

„Бягство в Ропотамо“ – 1973 г.

 

Един страхотен мюзикъл на режисьора Рангел Вълчанов и гласът на Наталия Маркова. След успешен концерт певицата Лина Димова заминава на море. Там тя се представя за няма и живее в малката къща на бай Манол, до река Ропотамо. На отсрещния бряг живее заклетия враг на Манол – бай Спиро. Той решава също да си намери гостенин – мореплавателя Ян Добровски. Новодошлите се влюбват, а мястото е отлично скривалище, удобно за тайните им срещи. На празника на вятъра обаче, двамата са разпознати, Ян е принуден да замине, а Лина остава сама на морския бряг.

 

Море, дюни, плаване с яхта, романтично плуване под вода, много музика и танци на открито ще ви отведат назад във времето, в една красива приказка, която днес не може да се случи.

 

„Васко да Гама от село Рупча“ – 1986 г.

 

Този детски приключенски сериал, по книгата на братя Мормареви, ще ви върне чувството за хумор и приключенския дух, които сте имали като деца. Очакват ви гледки от „дивото“ варненско море, невероятни лудории, малко морал и много нагледна информация за живота по онова време. Може би беден на материални придобивки, но богат на изживявания и пълен с истински приятелства, вместо с виртуални.

 

„Кит“ – 1970 г.

 

Филмът има не особено лека съдба. Заснет е през 1967 година, но излиза със закъснение и то само в няколко малки киносалона, силно цензуриран от комунистическата власт. Лентата представлява карикатура на икономическите и социалните недостатъци на страната по онова време, като не се притеснява да посочи и виновниците за това положение.

 

През 50-те години сценаристът Христо Михов е принуден да живее в Айтос, където съпругата му е разпределена като лекар. Там Христо чува хиляди морски истории като тази за човек уловил хамсия, който се похвалил, че е хванал скумрия. От уста на уста, разказът се видоизменя, а рибата градира до акула и дори кит. Историята впечатлява автора и той пише сценария за бъдещия филм. Той отлично илюстрира времето на социализма, когато всичко беше една голяма, колкото цял кит, лъжа. Истински са обаче морето и природата – тях никой не може да ни вземе.

 

Времето отминава, но морето остава и ще бъде красиво и диво, докато има кой да го обича и да се грижи за него.

още за четене

Абонирай се

Всяка седмица ще получавате най-новите и четени текстове във вашата електронна поща.

Абонирахте се успешно!

Pin It on Pinterest

Share This