Съветите на Страхил: 5 съвета за контрол над стреса

Вярвате или не, стресът е един от най-важните фактори, определящи не само резултатите от нашите тренировки и хранителен режим, но и като цяло – здравето и качеството ни на живот.

Но въпреки това като че ли много хора подценяват ролята му и го пренебрегват, без да вземат мерки за контрол над него. Което си е голяма грешка…

В тази статия ще разгледаме причините, поради които прекомерният стрес не трябва да се пренебрегва и няколко полезни стратегии как да се борим с него и да го контролираме успешно.

Защо стресът не трябва се подценява?

Стресът има много форми. Някои хора го усещат сериозно, под формата на безпокойство, раздразнение и объркване. Други пък съвсем бегло забелязват, че ежедневното пътуване до работното място ги оставя по-малко енергични, а натоварените работни дни влошават малко качеството на съня им.

А от хронично завишения прекомерен стрес не страда само съзнанието ни. Той е вреден за всичко.

Проучвания по темата ясно са показали, че животът под стрес е по-кратък. Завишените нива на стрес водят до потискане на производството на Клото (Klotho) – хормон, който забавя стареенето, удължава продължителността на живота, намалява вероятността от свързани с възрастта заболявания, сърдечно-съдови заболявания и поддържа мускулите силни. Неслучайно е кръстен на една от трите мойри (предачките на нишката на живота в древногръцката митология).

А що се отнася до физиката и атлетичността ни – хроничният прекомерен стрес има следните неблагоприятни странични ефекти върху тялото:

• Понижен енерго разход;
• Обострен апетит, особено за сладки храни;
• Влошена поносимост към въглехидрати и лошо разпределение на хранителните вещества;
• Двойно по-слабо силово развитие;
• Двойно по-бавно възстановяване след тренировка;
• По-трудно качване на мускулна маса;
• Повишен риск от травми, поради влошена техника, заради липса на енергия и концентрация.

Смело може да се каже, че хронично завишения стрес може значително да забави резултатите от спазването както на тренировъчна програма, така и на хранителен режим. Затова трябва активно да работите за неговото контролиране и потискане.

Ето и как точно да стане това:

1. Активно и пасивно справяне с проблема

В тази статия разглеждаме стресът като проблем. А в психологическата литература стратегиите за справяне с проблемите са класифицирани като пасивни (избягващи проблема) или активни (работещи срещу него).

Това разделение не е необичайно, защото и хората сме пасивни или активни, в зависимост от характера ни и редица други черти на самосъзнанието. Обикновено какъвто е човекът, такава е стратегията му за справяне с препятствията.

Пасивните хора обикновено избягват директен сблъсък със ситуации и емоции извън зоната им на комфорт. Вместо това те се обръщат към други хора (близки, приятели), за да намерят социално облекчение от стреса, или се занимават с различни странични занимания, които игнорират стресора или потискат мислите за него, предоставяйки краткосрочно облекчение от натоварването (успокоително хранене, алкохол, гледане на телевизия, практикуване на някакво хоби и т.н.).

Отлагането и игнорирането на проблема обаче обикновено не води до премахването му…

Така че активното справяне със стреса обикновено носи по-съществени и дългосрочни резултати. Активното справяне с проблемите само по себе си също може да се раздели на 2 отделни подхода:

• осъзнаване и елиминиране на ситуациите, играещи роля на стресори;
• овладяване и контролиране на емоциите, до които водят стресорите;

И двата варианта за активно справяне с проблемите са по-добри от пасивното справяне, но ако трябва да ги съпоставим един срещу друг – осъзнаването, и елиминирането на проблема в самия му корен, е много по-ефективен подход, отколкото само справянето с емоциите, породени от този проблем.

Конкретен пример: Ако се скарате с половинката си – по-добрият подход би бил да обсъдите открито нещата един с друг. Да решите възникналия проблем, вместо всеки от вас да седне сърдит в един ъгъл на стаята и да се опитва просто да овладее емоциите, породени от този проблем, за да се почувства временно по-добре, без обаче да търси решение за проблема.

Ето защо, справянето с проблема (стреса) незабавно и на момента е за предпочитане, защото когато той стане хроничен и повтарящ се, ситуацията се усложнява и решението става все по-трудно и изтощаващо за изпълнение.

2. Контролирайте стреса, но не го избягвайте напълно!

Трябва да уточним обаче, че стресът поначало не е нещо лошо, което трябва да се избягва напълно. Напротив – умереният, краткотраен стрес (какъвто са силовите тренировки например) може да е много полезен за нашето развитие.

Хронично завишеният прекомерен стрес е това, от което трябва да се пазим. Както се казва: „Много хубаво не е на хубаво“. Тази максима важи с пълна сила и тук.

Така че стресът не трябва да се избягва напълно, а просто да се контролира и поема в умерени дози, от време на време.

Ефективен начин за контрол над стреса е да разделите денят си на фази с висок и нисък стрес. С други думи, стресът трябва да си има свой собствен циркаден ритъм.

Извън работните задължения – тези от нас, които тренират, трябва да раздробят денят си на повече от 2 фази на стреса. Имаме по-висок стрес по време на работа, по-нисък в свободното си време, но и отново по-висок по време на тренировките. Това не е проблем. Отново – ключът е в контрола и постоянството. Предишната статия за стреса, към която оставих линк в началото на тази точка, ще обясни по-конкретно за какво става въпрос тук.             

снимка: Chase Clark / unsplash

3. Тренирайте спокойствието и фокуса си!

Тренировките за спокойствие (каквито са йогата и медитацията например) са един от малкото научно доказани методи за ефективно активно справяне с негативните емоции, породени от стреса.

Една такава тренировка е Медитацията за спокойствие. Тя се изразява в това просто да се съсредоточите интензивно върху нещо, което не поражда никакви емоции във вас – като стол, ваза, цвете или някакъв друг предмет, за няколко минути или по-дълго – толкова, колкото ви е нужно, за да „рестартирате“ съзнанието си и да се успокоите.

Звучи лесно, но всъщност не е чак толкова просто – изисква концентрация и постоянство, за да сработи в дългосрочен план. Този вид медитация е по-лесен за изпълнение в тиха среда, лишена от стимули, или пък ако го правите със слушалки или тапи за уши, както и със затворени очи, застанали в удобна позиция на тялото, която ви позволява да се отпуснете.

А ако този малко по-„хипарски“ подход не ви допада – трябва да знаете, че според изследванията, медитацията за спокойствие работи, но не е по-ефективна от други методи за релаксация – като време, прекарано с приятели, гледане на телевизия или практикуване на някакво хоби.

Но в същото време – тренировките за спокойствие имат и допълнителни ползи. Те могат да ви направят по-спокойни и съсредоточени хора като цяло. Да подобрят критическото ви мислене в стресови ситуации и да ви помогнат да вземете по-добри решения.