Вечният танц на духа и материята не спира да безпокои човека от незапомнени времена насам. Синтезът между двете е в основата на всяка религия и философия, била тя източна или западна, древна или модерна. Земните ни дела изглежда, че до голяма степен се определят от това дали сме подвластни повече на духа или на материята, но двете понятия не бива да са в конфликт, а, напротив, техният синхрон е онова, към което всеки търсач трябва да се стреми, за да постигне мир в себе си. В основата на много учения е приемането, а не разделянето и човекът дори вече познал божественото начало в себе си, не бива да отрича материята, а да я приеме като част от своята същност и да я подчини на божествените си цели. Уповавайки се на тази философия, състезанието „3100 мили: Себенадминаване“ се провежда вече за 24-ти път в Ню Йорк, където участниците имат на разположение 52 дни, за да пробягат 3100 мили (почти 5000 км). Това е най-дългото сертифицирано състезание в света, а „The New York Times“ го нарича „Еверест сред ултрамаратоните“. Бяга се всеки ден от 6 часа сутринта до полунощ, като разстоянието, което се изминава на ден се равнява на средно 95 км.

 

Основател е Шри Чинмой (1931 – 2007 г.), той е философ, духовен водач и борец за мир, идващ от Индия, но развил делото си в САЩ. През целия си земен път е изповядвал философията за себенадминаване, за прескачане на личните ограничения, за да се издигне човекът на едно по-висше ниво. Именно този принцип влага и в основата на „3100 мили: Себенадминаване“, където участниците преследват единствено собствените си цели за преодоляване на границите на материята за сметка на тези на духа, които пък са безпределни. В края на бягането няма материална награда, но остава победата над себе си, защото това е състезание предимно със самия себе си. Спортът тук е видян и като медитативна практика, базирана на древни източни традиции, но представена в съвременна форма, така че дори и западният човек да се докосне до мъдростта на йогите и да я изживее на практика чрез това екстремно за физиката изпитание.

#бюлетин

В лентата присъства и българинът Цветан Цеков – Шопан. Той участва 8 пъти и 3 пъти завършва пробега успешно, а също е и най-младият участник в „3100 мили: Себенадминаване“ до този момент. Посветил е целия си живот на духовните и спортни практики, а своя опит споделя и в ролята си на мотивационен лектор, изнасящ семинари в България, САЩ и Австрия.

 

Състезанието силно вдъхновява режисьора Санджай Роулал, който заснема документалния филм „3100: Бягане и себенадминаване“. Филмът бе показан през 2019 год. в рамките на Международния кинофестивал на червенокръстките и здравни филми, който бе проведен тогава за 18-ти път във Варна, и спечели награда за най-добра режисура. Самият Санджай Роулал присъства на събитието и участва в дискусия след прожекцията.

 

Основният наратив във филма е за ултрамаратона „3100 мили: Себенадминаване“. Проследява личните истории и битката със себе си в развоя на състезанието на няколко от участниците. Централният персонаж е финландецът Ашприханал Алто, който е феномен в тичането на дълги разстояния. През 2019 год. той става първи (за 9-ти път) на „3100 мили: Себенадминаване“, а 15 пъти го е финиширал. Върхът на неговата маратонска дейност е през 2015 год., когато поставя нов световен рекорд на „3100“. Завършва го за времето от 40 дни, 09:06:21, като пробягва 123.56 км на ден.

Филмът разказва и няколко съпътстващи истории, всички обединени от бягането като манифест, като поклонение, като жизнено необходим акт. Това са историите на индианското племе навахо, на етническата група бушмени от Африка и на монасите от планината Хей в Япония. Всички те са усвоили бягането като форма на оцеляване и са го вплели надълбоко в своята култура. Някои са го развили от лична цел до колективно деяние, без което биха се изличили. „3100: Бягане и себенадминаване“ се отличава и с изкусна операторска работа и художествено оформление, характерни повече за игралното кино, отколкото за документалното. Филмът въздейства и естетически, освен че разказва тези истории за стоицизъм и сила на духа. Това е всъщност един от онези филми, които имат силата да вдъхновят всекиго, понеже са толкова универсални, но в същото време и конкретни в своето послание. Съобщението, което достига до зрителя е, че може и да не тичаш, може твоето поприще да е друго, но есенцията е да се себенадминаваш каквото и да правиш, защото така може би задоволяваш един вроден инстинкт за развитие на Аз-а на интелектуално, физическо и духовно ниво.

още за четене

Pin It on Pinterest

Share This