Едно незабравимо пътуване до Южна Америка би оставило всичките ви съмнения за екстремно приключение в кутията с уникални преживявания и други такива подобни усещания. И докато за някой това е пътуване, то за други без съмнение е желание за живот.
По-специалното ни предложение този път, е може би едно от най-екстремните и вълнуващи места – езерото Титикака, разположено на над 3800 метра от морското равнище и запазилото все още идентичността си, племе Урос.
Тук дишането е затруднено, но пък в специално изградените къщички за туристи, ще се чувствате напълно в безопасност. Всъщност, това е основната причина тези острови да бъдат създадени в средата на езерото. Ще онемеете, когато стъпите на сламата и видите как хората живеят с цялото си семейство върху направените от тях тръстикови острови. Така, около 500 човека от племето Урос, живеят напълно в синхрона на автентичния и традиционен начин на живот далеч от неприятели.
Хората са помислили за всичко, което включва две училища, като в едното се преподава изцяло традиционно обучение. Ще се изненадате като видите телевизори и електрически уреди, но племето Урос е възприело някои открития на съвременното общество – слънчевите панели. Благодарение на електричеството придобито от тях, на най-големия от островите за по няколко часа, можете да слушате местното радио.
Може би, бихте си задали въпроса, как се готви в тези тръстикови къщи, без да се запалят. Хората от племето редят камъни на близо 2 метра височина, а на върха им се пали огъня. Хранят се основно с риба и птици, а тръстиката използват за лечебни приложения, тъй като е богата на йод. Помислено е и за общо човешката природна нужда. Хващате първата лодка и отивате до специално създадените по-малки островчета да се облекчите.
Дебелината на острова трябва да бъде поне няколко метра, за да издържат постройките върху тях. И макар да не са направени толкова прилежно, както лодките им, хората полагат неимоверни усилия, за да поддържат островите годни за живот. За целта те заменят тръстиката с нова 4 пъти годишно, а понякога и по-често, ако има повече валежи. Всичката работа им се отплаща, защото така островите имат „живот“ за поне 30 години.