Тази година през август се навършиха 240 години от откриването на най-известният оперен театър в света – La Scala, Милано, построен по времето на императрица Мария Терезия, на мястото на Teatro Ducale, унищожен от пожар на 26-ти февруари 1776 година. Театърът е открит за вечността с операта на Антонио Салиери „L’Europa riconosciuta“ („Европа е позната“). Наричат La Scala още и „Casa ricordi“ („Къщата на спомените“), защото там са творили най-великите композитори, певци и диригенти – Белини, Доницети, Верди, Пучини, Джордано, Маскани… Когато великият тенор Пертиле стъпил за първи път на тази знаменита сцена, усетил по гърба си тръпки и любезните духове на Шаляпин, Карузо, Малибран, Паста, които сякаш му казвали: „Ще станеш голям певец, а ние ще пеем заедно с теб!“ Но той не е единствен. Всеки, който стъпва на тази сцена, разговаря с великите духове, макар и да не смее да признае това.

Embed from Getty Images
Embed from Getty Images

La Scala помни невероятни триумфи и дуели. Така например през 30-те години на 19-ти век на нейната сцена се е състоял двубоят между Джудита Паста и Ла Малибран за короната – „най-добра Норма“. Но още след третия спектакъл става ясно, че Малибран е по-добрата Норма, въпреки че операта е писана за Паста. От La Scala тръгва триумфът на най-големия между големите – Джузепе Верди с „Набуко“. Очевидци разказват, че една седмица преди премиерата никой в театъра не е работил, а е присъствал в салона с грейнала от възторг душа. А след премиерата, само в рамките на няколко дни, в цяла Италия латерните (тогавашното радио) повтарят вечните мелодии на операта.

 

Но нека не мислим, че един такъв театър има само неспирен възход. Това е зависело от тогавашната практика – театрите да бъдат наемани след конкурс от импресарии, които се грижели за всичко в театъра: репертоар, солисти, хор, оркестър, диригенти, декори и най-вече нови заглавия. Импресариото поръчва оперите на най-именитите композитори, а и на млади надежди. И когато театърът притежавал голям импресарио, салонът винаги е бил препълнен и операта цъфтяла. През годините театърът преживял не един и два срива в репертоарната си политика, до степен накарала Верди да каже: „Не познавам театър, в който да поставят по-лошо моите опери“. В пристъп на гняв той дори нарича операта – „дюкян“, който се превръща в бутик, само ако има добра стока.

 

По ирония на съдбата, когато в края на 60-те години на 19-ти век La Scala била пред фалит, делегация, предвождана от кмета на Милано и министър-председателя, помолила Верди да застане начело на театъра и да възвърне предишното му величие. И Маестрото само за 6 месеца превръща La Scala в пантеон на безсмъртието. След премиерата на „Силата на съдбата“, с която Верди открил обновения, като репертоар и състав, театър, най-безжалостните критици въздъхнали в преклонение: „В тази безумно трудна за изпълнение опера, всички певци пяха в елегантно превъзходство – нещо нечувано и невиждано досега“. Много интересен е фактът, че отново на нейна сцена през 1871 г. за първи път в света се изпълнява „Requiem“ („Реквием“ – Верди) на оперна сцена, а не в църква.

Борис Христов пред La Scala

С безсмъртната галерия на оперни величия са свързани и много български имена – Тодор Мазаров, Елена Николай, Борис Христов, а в по-ново време Николай Гяуров и Гена Димитрова. С „Вилхелм Тел“ – единствена по трудността си опера, La Scala открива сезона си през 1938 г. с Мазаров, в ролята на Арнолдо. Това е невероятен факт за италианската опера и действителност, българин да открие сезона „Вилхелм Тел“. В La Scala на една от гримьорните още стои масивна златна табела, на която пише: „Тук в продължение на 17 сезона се обличаше за спектакъл великата Елена Николай“. От тази сцена тръгва и приказката: „Слушах Борис Христов и ще го следвам по света“.

 

И La Scala, както Щатсопера – Виена, не е пожалена от бомбите на съюзническите войски през Втората световна война, но миланчани само за няколко години възкресяват своята светиня за нов живот.

Безспорно по света има и други велики сцени, но те не са белязани от Бога с невероятната възможност в нея да блеснат за вековете цял небосклон големи звезди, оставили светла диря в света на Операта.

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This