На 25-ти август тази година Ленард Бърнстейн щеше да навърши сто години. И макар и без него, светът празнува неговия юбилей с три вдъхновяващи спектакъла на Кралската опера.
Ленард Бърнстейн – пианистът, диригентът, композиторът – човекът, който дирижира Ню Йоркската филхармония в продължение на 11 години и създаде един от най-добрите мюзикъли в световен мащаб – „Уестсайдска история“, който не спира да се играе и днес по големите сцени, написа множество опери, симфонии и мюзикъли. Носител на наградите „Еми“ и „Грами“, номиниран за „Оскар“, автор на две книги за нейно величество Музиката. Каквото и да се каже за него, ще бъде малко. Той е един от гениите в музиката – Творец с главно Т, на който светът дължи толкова много. И може би е дошло време да отдаде заслужена почит, макар и посмъртно – с един бенефис, защото вече цял век неговата творческа ръка присъства и ще продължава да присъства, променяйки представите ни за музиката.
Може би е странно, че точно Кралската опера се заема с отговорната задача да организира такова световно събитие, вместо „Метрополитън опера“ в Ню Йорк, но както знаем, Англия е страна с традиции, която винаги е зачитала великите. Затова, по случай юбилея на големия творец, творческият екип на „Ковънт Гардън“ реши да направи специална балетна програма, посветена на Бърнстейн. Два премиерни балета по музика на Бърнстейн очакват зрителите на Кралската опера между 15-ти март и 7-ми април. Хореографите Уейн Макгрегър и Кристофър Уилдън ще разкажат за личната си среща с творчеството на Бърнстейн, чрез езика на тялото и движенията, продиктувани им от музиката. Защото всяко произведение говори на всеки творец по различен начин и образите, които идват в съзнанието на един хореограф, са неповторими и единствени.
В сърцето на програмата е балетът на Лиам Скарлет – резидентен хореограф на Кралския балет, който през 2014 година създава истински танцов шедьовър. Балетът е създаден върху известната Втора симфония на Бърнстейн, която пък е вдъхновена от поемата на англо-американския поет Уистън Хю Одън, носеща заглавието „The Age of Anxiety“, на която е кръстена и танцовата творба. Четири години по-късно балетът се качва отново на сцената на „Ковънт Гардън“, като корона на програмата, посветена на Бърнстейн. Поемата е писана през 1947 година, а две години по-късно е премиерата на симфонията, изпълнена от Бостънския симфоничен оркестър. В поетичното произведение на Одън, трима мъже и една жена се срещат, пият заедно и обсъждат несъвършенствата на света и собствената си самота. В балета на Лиам Скарлет историята е разказана от солистите на Кралския балет, разделени на два екипа, които ще се редуват на спектаклите.
Почитателите на Бърнстейн, и ималите възможността да го наблюдават как дирижира, със сигурност са забелязали, че той никога не дирижира с партитура. Той знае всяка нота наизуст, безразлично дали дирижира симфония, оратория или „Реквием“ – Верди. Прави изумително впечатление как подава на хор или на солист с фразата, изричайки я. Не може да бъде подминато и неговото слънчево излъчване, сякаш винаги е усмихнат и тази усмивка е пълна с любов към музиката и хората. Милиони хора по света са гледали „Бърнстейн – за музиката“, филмирани лекции на гениалния музикант и диригент с Ню Йоркската филхармония. Музикалните критици казват по този повод, че ако обикновеният човек изгледа внимателно този лекционен сериал, все едно, че е завършил висше музикално образование в престижна консерватория.
Повечето хора познават Бърнстейн най-вече с филма „Уестсайдска история“, но малко знаят, че идеята му е, с този мюзикъл да прехвърли Шекспировите герои Ромео и Жулиета от Верона в САЩ. Това е звучало доста налудничаво, но замисълът е осъществен и постига невероятен успех. „Уестсайдска история“ се превръща в един от двата големи диаманта в короната на мюзикълите, редом с „Коса“. Още един неизвестен факт е, мюзикълът на Бърнстейн е поставян в България, и то като балет, от хореографа Иван Бенчев (единствен в страната и до днес). Запленен от музиката на Бърнстейн, Бенчев започва два пъти да „превежда“ мюзикъла на балетен език, което е голямо предизвикателство за всеки хореограф и балет по света. След като цял живот мечтае да го направи и два пъти стига до средата и се отказва, заради сложността на произведението (музикално и ритмично), на третия опит, малко след демократичните промени, успява да го направи като главен хореограф на балет „Сателит“. Балетът се играе в НДК – зала 2, с тази разлика, че спектакълът не завършва със смърт, а с любов. Успехът е толкова голям, че, подобно на концерт на Том Джоунс или Елвис Пресли, по сцената валят сутиени и части от дамско бельо. Ето какво прави великата музика на Бърнстейн и любовта към танца и изкуството.
Бърнстейн живее 72 години, в които неспирно твори и създава истински музикални шедьоври, за да ги запише вечността в своя безграничен архив. Преди да си отиде, една врачка предсказва смъртта му, без обаче да посочи ден или година. Вместо това му казва, че ще живее, докато не запише мюзикъла си „Уестсайдска история“ под свое дирижиране. Щом го направи, оттук нататък дните, месеците и годините ще изтекат, както в пясъчен часовник. И действително, пет години преди смъртта си – 1984 година, Бърнстейн записва мюзикъла с Ню Йоркска филхармония и в изпълнение на Хосе Карерас и Кири Те Канава. От какво желание е воден, когато решава да направи този запис, не знаем, но той се превръща в неоспоримо съвършенство, а процесът по записването му е филмиран в документалния филм „The making of West Side Story“.
В днешно време, в старанието да се представят все нови и нови звезди, се загърбват величията и се забравят случайно или умишлено техните велики постижения. Чудесно е, че записите остават и ги имаме, както и, че има творци, които и сега продължават да се вълнуват от творчеството на предшествениците си.
