На 14-ти септември 2009 година ни напусна Патрик Суейзи – един забележителен актьор, и по-важното, забележителен човек. Спомням си този месец септември с топлите слънчеви лъчи и лекотата на отминаващото лято. И тогава дойде новината, но не гръмко, а някак между другото. Една от българските телевизии, в знак за почит, пусна поредица от филми, в които Суейзи е участвал през годините. Това беше като малък поклон пред паметта на една личност, която безвъзвратно си отиваше.

 

Да, едва когато някой почине, се сещаме, че преди да бъде актьор, танцьор, суперзвезда, той е бил човек. Това често заслужава повече внимание, отколкото броя филми, наградите, феновете… И се питаме: Защо така и не разбрахме повече за него самия, а се интересувахме само от сценичния му образ или медийния такъв? Но него вече го няма, за да попитаме: – „Как се чувстваше, когато…?“ – или – „Беше ли те страх, когато за първи път влезе в балетната зала?“ Защото тъкмо тези неща оформят личността – малките и големите страхове, очарованието или разочарованието от срещата с нещо ново, от предизвикателството да БЪДЕШ в този свят, а не да съществуваш безучастно.

 

Патрик Суейзи стана любим на милиони хора по света с филмите си и невероятното усещане за свобода, което излъчва с танца си в „Мръсни танци“ и „Един последен танц“. Това е и неговата най-голяма страст и първа любов, която „наследява“ от майка си – Патси Суейзи. Тя е хореограф и ръководител на Хюстънския джаз балет и дава уроци на сина си още докато е малък, което невинаги радва типичния тексаски каубой – баща му Джеси. Но той също „заразява“ с любов Патрик, този път към конете и животните въобще. Патрик винаги е бил много жизнен и през годините се е занимавал с много други неща, освен с танци – музика, театър, гимнастика, спорт (футбол, карате, ветроходство, кънки, плуване). Танцът обаче е в сърцето му, може би и до известна степен заради тийнейджърската му любов, която бързо прераства в нещо много повече.

#бюлетин

#кино

Когато Патрик е на 18 години, класа по танц на майка му посещава едно 15-годишно момиче на име Лиза Ниеми. Още тогава двамата се влюбват и само няколко години по-късно стават партньори не само в танца, но и в живота. За тази среща е „виновна“ донякъде майката на Патрик. Виждайки запленения поглед на Лиза, когато за първи път влиза в балетната зала, я кани да се присъедини. А на думите: „Нямам пари за уроци!“ – тя отговаря – „И какво от това?!“. Лиза бързо става една от най-добрите танцьорки в класа. Двамата с Патрик градят общо бъдеще и мечтаят за големите сцени и успеха, който може да е сладък, само ако бъде споделен. За тази цел се преместват в Ню Йорк, който и до днес остава „Меката на танца“.

снимка: Alan Light

Но да бъдеш забелязан сред хиляди невероятно добри танцьори е изключително трудно. Трябва, освен да бъдеш технически перфектен, да бъдеш и различен, да правиш впечатление. Липсата на средства е допълнителна пречка за двойката. Двамата работят какво ли не, за да се прехранват – преподават джаз, акробатика, занимават се дори с дърводелство и изработка на мебели. Тогава една сериозна травма на коляното изважда Патрик от залата. Следва операция, усложнена от инфекция, която прекратява танцовата му кариера. „Моментът, в който разбрах, че действително искам да бъда танцьор, беше, когато докторите ми казаха, че няма да мога да танцувам повече!“ – казва Патрик в интервю от 1988 г.

Тогава идва киното. Патрик се свързва с агента за таланти Боб ле Монд, който дължи успеха си на Патси. Суейзи получава роля и с Лиза се преместват в Лос Анджелис. Но успехът не идва веднага. Двамата продължават да имат финансови проблеми, до заснемането на „Аутсайдерите“. После ролите идват една след друга. Филмът, който го прави икона не само в киното, но и в танца, обаче е „Мръсни танци“. С него като че ли Патрик доказва себе си едновременно като актьор, танцьор и като човек. И това се случва не заради добрия сценарий, нито режисьорските решения в заснемането. Филмът е на пръв поглед лесен, еднопланов, наивен. Това, което го прави действително голям и устояващ на времето, е чудото, което Суейзи прави с ролята на Джони Касъл и човещината, която внася с нея в целия филм. Патрик приема ролята, защото усеща, че има какво да направи с този персонаж, с това момче от улицата, подритвано от живота, обществото, забраните, които неправомерно му поставят.

 

За тази роля помага и Лиза. Разбира се зад кадър, като му помага в усъвършенстването на мамбото. За него този филм е ценен най-вече с това, че той комуникира с публиката, докосва се до душите на хората и ги кара да мечтаят.

 

Освен чаровния положителен герой, Патрик Суейзи доказва, че може да се превъплъти и в ролята на престъпник – да обира банки, да отвлича собствените си деца – и въпреки това публиката неусетно да му симпатизира. Такъв е случаят с “Точка на пречупване” и “Баща похитител”. В първия той си партнира с Киану Рийвз, едно от любимите лица в екшън филмите. Суейзи е сърфист, а агентът на ФБР Рийвз е сигурен, че точно той е човекът с банковите обири, когото търси. За целта се опитва да се слее със сърфистите, но този живот в очакване на големите вълни започва да му харесва. Героят на Патрик ни кара да чувстваме респект и уважение, и да му простим престъпленията. Това прави и Киану Рийвз с крайна сметка, оставяйки го на любимите вълни в тази точка на пречупване.

 

Ако погледнем филмографията на актьора, ще забележим, че нито един филм не е случаен. Всяка роля е специално подбрана от Патрик – той не търси касовия успех, плоските сюжети, а психологическите, в които може да разгърне целия си потенциал и да направи от образа не просто някой от сценария, а човек от плът и кръв с всички негови предимства и недостатъци. И това се забелязва – Патрик не стои изкуствено на екрана, а показва всички психологически и емоционални състояния, които преминават през героя му.

 

Един от големите удари в живота на Патрик Суейзи е смъртта на баща му. За него той е нещо повече от баща, от приятел, човек за пример. Дълбоката връзка с него остава и след като си е отишъл от този свят. Патрик се надява, че е успял да накара баща си да се гордее с него. Това е подробност, за която не се говори, но тъкмо тя е решаваща за израстването на неговата личност и за живота му въобще. Въпреки че не е избрал да остане при конете и бизнеса на баща си, той споделя, че винаги е мечтаел да си купи ранчо и да отглежда коне, както е било в детството му. По-късно това действително се случва. Патрик купува огромна площ в Ню Мексико и построява ранчо, в което винаги бяга, щом не е на снимки. „Това е моето лечебно място!“ – споделя той.

 

На 14-ти септември 2009 година, след неуспешна борба с рак на панкреаса, ни напусна Патрик Суейзи. Един забележителен човек. През цялото време Лиза беше плътно до него и се молеше да оздравее. Молбите ѝ не бяха чути, но надеждите на Патрик се сбъднаха – с филмите си, с присъствието си той направи живота на милиони хора по-светъл, вдъхновяващ, по-човечен. И за да бъде светла паметта му, на 18-ти август 2019 година, денят, в който щеше да навърши 67 години, излезе документалния филм направен от съпругата му Лиза Ниеми – „Аз съм Патрик Суейзи“. В него колеги и приятели споделят какво за тях е Патрик и кой го познава наистина, за да можем и ние да го опознаем и да се докоснем не до звездата, а до човека Патрик Суейзи.

още за четене

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This