Фотографията е нещо повече от създаването на снимки. Това е начин да уловиш невидимото, в най-точния момент, защото може би няма да имаш друг шанс. Фотографът е като разказвач, чиято снимка запечатва спомени и разказва различни истории – някои трогателни, други тъжни, трети смешни, но никога не оставят никого безразличен. Точно такъв разказвач е фотографката Ани Лейбовиц.
Родена е на 2-ри октомври 1949 г., в Уотърбъри (Waterbury) – САЩ, като във вените й тече смесица от румънски и руски корени. Първоначално трудно се справя с английския в училище, но за сметка на това усвоява до съвършенство един много по-важен език – този на жестовете на тялото. Те изразяват по-дълбок смисъл и от най-екзотичния език на света, благодарение на това че майка й е балерина, която добре познава силата на жестовете. Това изкуство продължава и до днес да я вълнува и пленява, така както и като дете. Баща й бил военен, което често налагало семейството да пътува, без да могат да се установят някъде и детето да може да създаде трайни контакти.
За да не е самотна, баща й подарява първия фотоапарат. Така тя има възможност да се упражнява в търсенето на перфектния кадър. По време на войната във Виетнам и надигналите се антивоенни демонстрации, прави първия си кадър. След това изпраща снимките към издателя на списание „Rolling stone“, който ги публикува на първа страница в списанието.
Като студентка се влюбва в изкуството на фотографа Анри Картие Бесон. Той става неин идол, но е прекалено суетен, за да позволи на някого да го снима. Затова в продължение на много дни, внимателно следи маршрута му и един ден го изненадва на моста „Пон Ньоф“ („Pont Neuf“). Великият творец няма друг избор пред обектива на фотоапарата и позволява да му бъде направена първата, и единствена досега, снимка.
Ани има късмета да е в центъра на бурята на политическите и човешки драми. Тя успява да види с очите си важни събития от американската и световна история – напускането на президента Никсън от Белия Дом, Майли Сайръс, голата Деми Мур и други личности променили и повлияли на световната музика и политика. Нейните снимки преобръщат цялостната визия на фотографията в американската история.
С течение на времето се превръща във фотограф на знаменитостите и показва тяхната същност, такава каквато и най-големите им почитатели не са си я представяли. И досега най-известната й корица си остава тази от 1981 г., за списание „Rolling stone“, изобразяваща голите Джон Ленън и Йоко Оно. В случая с Ленън имат уговорка да се видят по-късно, но това не се случва, защото великият творец е застрелян още същата вечер. Сякаш несъзнателно има късмета да е последната, която снима някои от звездите. Като професионалист винаги си поставя граници при заснемането на определени известни личности – някои са срамежливи, а други „камерата ги обича“. Има таланта да предразположи и най-капризната звезда към перфектната поза за снимка.
Лайза Минели
Анджелина Джули
Ума Търман
Мартина Навратилова
Джони Деп
Кейт Бланшет
Притеснена е, че професията на фотографа, в днешния комерсиализиран свят и нарастващото влияние на социалните мрежи, отмества фокуса от качествените снимки към посредствеността. Младите хора правят безсмислени кадри, само и само да привлекат вниманието на колкото се може повече последователи, и да си вдигнат рейтинга.
#бюлетин
#изкуство

Какво мога да направя днес, за да подобря живота си утре
Качеството на нашия живот зависи от качеството на навиците ни, казва писателят Джеймс Клиър....
Докато работи за списание „Rolling stone“ за кратко се поддава на лошите навици и има проблеми с алкохола и наркотиците, но бързо успява да се съвземе от проблемите. През 1983 година Ани Лейбовиц получава предложение за работа към списание „Vanity Fair“, което тя приема. Там й се предлага повече творческа свобода, а към работата й изведнъж започват да проявяват интерес повечето звезди, които досега са отказвали да застават пред обектива й. Пред него застава дори губернаторът на Калифорния – Арнолд Шварценегер, който в ранните си години има успешна кариера като бодибилдър. Заснемат фотосесия с личния му бял кон, като Арни се появява в тесен бял клин и двамата създават перфектния кадър.
В началото на 80-те години се запознава с известната писателка Сюзън Зонтаг и бързо между двете припламва любовта. Благодарение на Зонтаг, през 1991 година, пред Ани Лейбовиц се открива уникалната възможност да е единствената жена, която представя фотографска изложба в Лондонската национална портретна галерия.
Макар и превъзходен фотограф, във финансов план е твърде неорганизирана и разхвърляна, което й донася и сериозни финансови проблеми. Трудно е да се повярва, че толкова успешен творец взема заем от 15,5 млн. долара, през февруари 2009 г., и въпреки ипотекирането на голяма част от имуществото си, едвам успява да го върне. Самата Ани Лейбовиц си признава, че макар и да има в банковата си сметка към 50 млн. долара, тя трудно се оправя с финансите и е твърде несериозна към погасяването на задължението си, затова и често има проблеми с данъчните. Дори понякога забравя да върне и най-обикновен заем.
Е, дали това не прави уникална, в този „луд“ свят, тази прекрасна Ани Лейбовиц? А ние си мислим, че звездите заставащи пред обектива й са шантави и странни!…
още за четене

Съветите на Страхил: 6 често срещани грешки, които ви пречат да отслабнете
С тази статия ще се върнем малко или много към някои от основните принципи на здравословното и...

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов
За шеста поредна година ще се състои фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, организиран от...

Какво мога да направя днес, за да подобря живота си утре
Качеството на нашия живот зависи от качеството на навиците ни, казва писателят Джеймс Клиър....

Бат Органа – родоначалник на Стара Велика България
Напоследък в научните среди се налага схващането, че прабългарите са предимно от ирански...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“
Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с...

Български къщи и хотели от приказките
Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите...

„Изкуството на боклука“ през очите на Артур Бордало (Бордало II)
Темата за проблема с боклука е доста широко дискутирана навсякъде по света. Проблемът с...

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?
Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Може да се каже, че авокадото е уникален вид...
къде и кога да отидем
предстоящи събития