Фотографията е нещо повече от създаването на снимки. Това е начин да уловиш невидимото, в най-точния момент, защото може би няма да имаш друг шанс. Фотографът е като разказвач, чиято снимка запечатва спомени и разказва различни истории – някои трогателни, други тъжни, трети смешни, но никога не оставят никого безразличен. Точно такъв разказвач е фотографката Ани Лейбовиц.

 

Родена е на 2-ри октомври 1949 г., в Уотърбъри (Waterbury) – САЩ, като във вените й тече смесица от румънски и руски корени. Първоначално трудно се справя с английския в училище, но за сметка на това усвоява до съвършенство един много по-важен език – този на жестовете на тялото. Те изразяват по-дълбок смисъл и от най-екзотичния език на света, благодарение на това че майка й е балерина, която добре познава силата на жестовете. Това изкуство продължава и до днес да я вълнува и пленява, така както и като дете. Баща й бил военен, което често налагало семейството да пътува, без да могат да се установят някъде и детето да може да създаде трайни контакти.

 

За да не е самотна, баща й подарява първия фотоапарат. Така тя има възможност да се упражнява в търсенето на перфектния кадър. По време на войната във Виетнам и надигналите се антивоенни демонстрации, прави първия си кадър. След това изпраща снимките към издателя на списание „Rolling stone“, който ги публикува на първа страница в списанието.

 

Като студентка се влюбва в изкуството на фотографа Анри Картие Бесон. Той става неин идол, но е прекалено суетен, за да позволи на някого да го снима. Затова в продължение на много дни, внимателно следи маршрута му и един ден го изненадва на моста „Пон Ньоф“ („Pont Neuf“). Великият творец няма друг избор пред обектива на фотоапарата и позволява да му бъде направена първата, и единствена досега, снимка.

 

Ани има късмета да е в центъра на бурята на политическите и човешки драми. Тя успява да види с очите си важни събития от американската и световна история – напускането на президента Никсън от Белия Дом, Майли Сайръс, голата Деми Мур и други личности променили и повлияли на световната музика и политика. Нейните снимки преобръщат цялостната визия на фотографията в американската история.

 

С течение на времето се превръща във фотограф на знаменитостите и показва тяхната същност, такава каквато и най-големите им почитатели не са си я представяли. И досега най-известната й корица си остава тази от 1981 г., за списание „Rolling stone“, изобразяваща голите Джон Ленън и Йоко Оно. В случая с Ленън имат уговорка да се видят по-късно, но това не се случва, защото великият творец е застрелян още същата вечер. Сякаш несъзнателно има късмета да е последната, която снима някои от звездите. Като професионалист винаги си поставя граници при заснемането на определени известни личности – някои са срамежливи, а други „камерата ги обича“. Има таланта да предразположи и най-капризната звезда към перфектната поза за снимка.

Лайза Минели

Анджелина Джули

Ума Търман

Мартина Навратилова

Джони Деп

Кейт Бланшет

Притеснена е, че професията на фотографа, в днешния комерсиализиран свят и нарастващото влияние на социалните мрежи, отмества фокуса от качествените снимки към посредствеността. Младите хора правят безсмислени кадри, само и само да привлекат вниманието на колкото се може повече последователи, и да си вдигнат рейтинга.

#бюлетин

#изкуство

Докато работи за списание „Rolling stone“ за кратко се поддава на лошите навици и има проблеми с алкохола и наркотиците, но бързо успява да се съвземе от проблемите. През 1983 година Ани Лейбовиц получава предложение за работа към списание „Vanity Fair“, което тя приема. Там й се предлага повече творческа свобода, а към работата й изведнъж започват да проявяват интерес повечето звезди, които досега са отказвали да застават пред обектива й. Пред него застава дори губернаторът на Калифорния – Арнолд Шварценегер, който в ранните си години има успешна кариера като бодибилдър. Заснемат фотосесия с личния му бял кон, като Арни се появява в тесен бял клин и двамата създават перфектния кадър.

 

В началото на 80-те години се запознава с известната писателка Сюзън Зонтаг и бързо между двете припламва любовта. Благодарение на Зонтаг, през 1991 година, пред Ани Лейбовиц се открива уникалната възможност да е единствената жена, която представя фотографска изложба в Лондонската национална портретна галерия.

 

Макар и превъзходен фотограф, във финансов план е твърде неорганизирана и разхвърляна, което й донася и сериозни финансови проблеми. Трудно е да се повярва, че толкова успешен творец взема заем от 15,5 млн. долара, през февруари 2009 г., и въпреки ипотекирането на голяма част от имуществото си, едвам успява да го върне. Самата Ани Лейбовиц си признава, че макар и да има в банковата си сметка към 50 млн. долара, тя трудно се оправя с финансите и е твърде несериозна към погасяването на задължението си, затова и често има проблеми с данъчните. Дори понякога забравя да върне и най-обикновен заем.

 

Е, дали това не прави уникална, в този „луд“ свят, тази прекрасна Ани Лейбовиц? А ние си мислим, че звездите заставащи пред обектива й са шантави и странни!…

още за четене

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите

Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства.   В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

За шеста поредна година ще се състои фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, организиран от сдружение „Арте Урбана Колектив“. От 21-ви до 23-ти юни в зала „Славейков“ на Френския институт в България Специалистите изказват противоречиви мнения за събитията от...

Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат

Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат

Сега ще разкажем повече за родоначалника на нашия периодичен печат – големия просветител Константин Фотинов. Той е личността, която полага основите на народното ограмотяване с помощта на средства за масова информация.снимка: Исторически музей, СамоковПортрет на...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

„Панелките“ – завръщане през призмата на модата

„Панелките“ – завръщане през призмата на модата

Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен фотограф: Тина Бояджиева Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен, защото политическата...

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Повечето плодове са богати основно на въглехидрати, докато авокадото съдържа голямо количество полезни мазнини. Благодарение на своята висока хранителна стойност,...

Pin It on Pinterest

Share This