„Топящи се демони“, „метални пеперуди“, „танцуващи балерини“, „гаечни роботи“ и други причудливи същества – такова е изкуството на Чудомир Драгнев. Наричан от мнозина „българския Франкенщайн“, той и колегите му от студио „Looneytools“, дават нов живот на метални материали от нашето минало, като ги трансформират в изкуство от бъдещето. Благодарение на ентусиазма и перфекционизма им, на родна сцена пробива едно много популярно световно течение – „стиймпънк“ културата. (бел. авт. „Стиймпънкът“ или ретрофутуризъм придобива популярност през 80-те и 90-те години на миналия век и съчетава в себе си елементи от фентъзи, история и ужаси. „Стиймпънк“ творбите представят старинни технологии или футуристични иновации, комбинирайки ги с чувствителността и носталгията към миналото – най-вече към Викторианската мода, архитектурен стил и изкуство. Течението е особено силно повлияно от романите на Жул Верн, Хърбърт Уелс и Мери Шели.)
За таланта да твориш „от нищо нещо“, за вдъхновението, смелостта и отговорностите, разговаряме с един от най-креативните и оригинални таланти в съвременния български попарт Чудомир Драгнев.
В този горещ септемврийски ден, къде ви намираме?
Както обикновено в работилницата.
Учили сте маркетинг и мениджмънт, а също биология и химия. Как тук се вписва интересът към металопластиката и то в тази модерна насока „стиймпънк“?
Просто открих своя път, който е доста по-различен от това, за което се подготвях. Биологията определено ми е от полза при създаването на повечето от формите и при предаване на движението. Що се отнася до маркетинга, много ми се иска някой друг да се занимава с тази част, а аз да се концентрирам изключително и само върху своите творения и тези на моя екип.
През 2013-та година основавате студио „Looneytools“… Какво се промени за тези 4 години, от тогава до днес?
Най-вече се промених самият аз. Не можеш да останеш същия, когато осъзнаеш сериозността на пътя, който си избрал, и всички отговорности, които той носи.
снимки: Looneytools
Все повече са участията на „Looneytools“ на различни форуми, изложби и фестивали, както в България, така и в чужбина. През 2012-та година сте част от „EuroSteamCon“ в Будапеща, Унгария и от „On Fest“ в София. През 2013-та участвате в „Mini Art Fest“ в „Студио Фо“ – София и в „SOHO Steampunk Weekend“ – София. Организатори сте на изложба на „Looneytools“ във „Фабрика за градско изкуство“ – София, както и в клуб „The HUB“ – Монтана. Наскоро се появихте и на страниците на „The New York Times“… Смятате ли творбите си за част от мейнстрийма днес?
По-важно е дали хората ни смятат за част от модерното. Това, което постигнахме, и продължаваме да постигаме с хората от екипа на „Looneytools“ не може да бъде пренебрегнато.
Специални материали ли използвате за работата си или по-скоро това е едно „рециклиращо“ изкуство в стил „от нищо нещо“?
Да, стилът ни е точно такъв – „от нищо нещо“. Елементите, които използваме, обаче, рядко могат да бъдат видени на друго място. Получаваме подкрепа от доста фирми, чиито материали са, така да се каже, трудни за намиране.
Откъде се снабдявате с „отпадъци“ за работата си?
Разполагаме с детайли, както от големи самолетни компании, така и от търгове на фалиращи оръжейни заводи. Имаме си и богат набор от фирми, чиито отпадъци са наш постоянен източник на материали и вдъхновение.
Имате ли любима „тема“ за фигурите?
О, разбира се! „Приказното“ и „илюзорното“ са страст както за мен, така и за колегите ми.
А формата? Сама ли „изниква“ в процеса на работа или имате завършена идея в главата си?
Понеже всеки от нас, за щастие, не е академично обременен, позволяваме на материала да ни води. Смятам, че този подход е най-добрият начин да изразиш себе си и своето виждане за света и реалността наоколо.
Как си почивате?
От идеите почивка няма… Единственият възможен начин за отдих е общуването с природата.
От работата на кои ваши колеги, в световен план, сте респектиран и повлиян?
Доста са… Ще спомена само няколко: Грег Брадъртън (Greg Brotherton), Стефан Хайлукс (Stephane Halleux), Василий Воробьов… Вдъхновяващо е да наблюдаваш работата на колеги от световно равнище. Това те стимулира и те кара да не спираш, да търсиш, да надхвърляш себе си…
В България артист къща храни ли?
Всяко нещо, за което положиш достатъчно усилия и отдадеш себе си, рано или късно ти се отплаща. Важно е човек да намери и да следва своя път, с цената на всичко. За съжаление в София са малко галериите и изобщо местата, които се интересуват от изкуство като нашето. Повечето „арт“ места са подготвени единствено за „обичайното“ – представяне и търговия с картини. Малко на заден план сякаш остават алтернативните форми на изкуство, инсталациите, както и металопластиката, в нашия случай.
Какво предстои на Чудомир Драгнев в личен и в професионален план?
И аз самият нямам търпение да разбера. Най-интересното, което ни очаква с „Looneytools“, е участие в поредното издание на немския фестивал „Fregs of Nature Festival“ в началото на юли 2018-та година.
