Мира Недялкова заменя изобразителното изкуство с фотография през 2007 година. Скоро след това тя започва да се появява с проекти в световноизвестни списания като „Vogue“, „Coco“, „Dark Beauty“, „Kaltblut“, „Kock“, „Redox“ и др. Въпреки че живее и работи в България, това не пречи на нейните фотографии да бъдат забелязани и откроени сред безкрайното множество от кадри. Сред нейните любими творци са Ян Саудек и Егон Шиле. Тяхното влияние е забележимо, но то не лишава направеното от Мира Недялкова от идентичност и оригиналност.
Нейните снимки въздействат, тъй като са експресивни, асоциативни, мечтателни, еротични, ефектни. Съвкупността на всички тези елементи не предполага постигнатата яснота на изображението. В същото време вниманието към детайла при Недялкова определя дълбочината на нейните произведения, които провокират въображението и мислите, прехвърлят предела на видимото.
Забележителна е и концептуалността на фотографиите. Затова те толкова приличат и на картини. В тях не липсва идеята за портрета, но като портрети те по-скоро ни показват женския вътрешен свят, женското начало и неговите рефлексии, отколкото външния облик. Жената, застанала пред обектива, първоначално това е била и самата Мира Недялкова, ни въвлича в един съкровен, субективен свят, свят на чувства, свят на непосредственост. Тази емоционална оголеност е поднесена под формата на игра между образ и усещане. Така границата между човек и среда е размита или отнета, за да остане само вълнението или болката, страхът или мечтата.
Водата, един от основните елементи във фотографиите, служи като пространство, в което уловената емоция се проявява и запазва, в което времето спира и ни оставя да плуваме към пълното изживяване на тази емоция. Всеки фрагмент в кадъра, в дадената си позиция, ни тласка към емпатия, към съпреживяване и преоткриване.
Това са произведения на контраст, на магия, на откритост. Те разказват за споделено и несподелено чрез внимателно подбраните цветове и нюанси, чрез езика на тялото, чрез овладяното отношение между светлина и сянка.
