Наталия Иванова е от онези млади поети, които не крещят с творчеството си, а пишат някак стаени в себе си, без обаче да остават заключени в зоната на личното преживяване. Макар и дебютна стихосбирка, темите, които „Човек с бинокъл“ (изд. „Арс“, 2020 г.) засяга са дълбокомислени, общочовешки и носят индивидуалния почерк на автора си, дълго търсен и донякъде самоподценяващ се. Но добрият автор винаги се съмнява в писането си и търси най-точните думи, с които да обрисува мислите и усещанията си.
Поезията на Наталия изтъква малките събития в живота и тихите сблъсъци на личността с постоянно променящата се действителност и бързината на отлитащото време. Това е поезия, която е родена бавно, за да се чете бавно и да остане дълго.
#бюлетин
#поезията днес

За „Седемте смърти на Мария Калас“ – спектакъл на Марина Абрамович
Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. На 1-ви септември Баварската опера откри новия си сезон с един по-различен спектакъл – „Седемте смърти на Мария Калас“ от Марина...
„София, септември“
Как само те обичам вечер,
вървя по уморените ти улици и слушам
самотен телевизор как цъфти
и гласовете му не казват нищо.
А ние тук сме,
тротоарите не свършват никога,
от плочките израстват блокове,
във всеки съм живяла,
в никой.
А спомените като прашен хол
подреждат се в един и същ следобед –
излизам, мамо –
от едно дете,
което оттогава се прибира,
ти знаеш всичко за това
и всичко после –
свидетелят на вечери и сутрини,
на първата любов и на останалата,
на тайните ми срещи и раздели.
Тогава бог ли си, или добър приятел?
Аз няма да признавам нищо.
Сега сме тук:
ти – все по-същият,
и аз – простила, че след мен оставаш.
„Името ти“
Името ти – залъкът на жадния –
засяда в гърлото.
Дори сега да ни изправят
за помирение или за съд един пред друг,
какво ли има още да си кажем:
не е ли всичко минало простено,
без поводи за прошка да е имало,
или забравено, понякога неволно?
Остава само да не мога да преглътна
или да не разбереш, че съм успяла.
„Накрая – сърцето. Накрая.“
Разбира се, след края на една любов,
ти първо ще опиташ да си жив –
и ще се получи.
Това е неотменно:
напът занякъде ще спреш
и ще козируваш пред лалетата, невинни като сутрин.
Но точно там ще си припомниш всичко
и като че е писмо, прегънато на четири,
ще прибереш ръка във джоба си,
ще забравиш, че е там,
и ще си тръгнеш.
***
В тревогата набъбваше печал,
прахта на дните се надигаше във мене,
заспал бе някакъв човек в гърдите ми
и ужасно се боях да го събудя.
Очите ми така оставаха затворени
за онова, което тегнеше отгоре ни,
над мен и онзи в мен –
страхът, че няма да говорим,
че ще е все така
и ще се борим тихо.
Страхът, че и тревогата е вечна.
Но днес обръщам се с лице към вас
и казвам всичко, което мога.
Чувам и човека в мен: това бе,
няма страшно.
Значи там е, диша още.
„Все някога“
Трагедиите,
от които скришом се боиш, ще дойдат
но няма да си се подготвил –
преди тялото, което днес обичаш, да угасне,
ще наблюдаваш как животът кани го на танц
и няма да дочуваш разговора им
и няма да разпитваш после
но ще забележиш – другият е малко уморен
ти плахо ще го питаш „да си тръгваме?“
а той ще каже „още малко“
и ще се прегърнете
но няма да го спреш, когато
изправи се за следващата песен.
Нали така е редно да направиш?
А танцът ще е все по-лесен
и все по-тихи разговорите на дансинга
затова когато стане твърде късно,
ще значи, че е късно и за двама ви,
дай боже да е късно и за двама ви,
тогава тази дълга нощ ще значи,
че никой не е изпреварил времето
и времето не ви е изпреварило.
„Трябва нещо да направим“
Затворя ли очи, пред мен са погледи,
вперени, но и нехайни,
които чакат нещо да се случи,
но събитията насреща все са малки,
и все пак чувам ги да казват:
Приятели, но ние трябва да направим нещо!
И всички знаем тайната, която е всеобща:
нищо няма да се случи.
Познавам и жените, които съжаляват
за младостта си, щом я няма,
за младостта си, щом я има още
и като мене нямат глас и смелост за историята,
която кой ли пише,
кой ли пише за онези с битките,
кой ли пише за онези с битките да си добър?
Но ние трябва да направим нещо!,
казваме в тоалетната на офиса,
казваме пред бирата си в парка,
казваме на майките си
и заспиваме преди дванайсет.
Поне последствията посрещаме като герои:
тревогите растат в стомасите ни,
издигат се в гърлата ни и давят
с нещо като мъка, но едва ли –
за мъка трябва нещо повече
от все едно и също.
Но ето ни
с отложените бунтове и къса памет
живи сме и нищо да направим няма,
не се страхувайте от нас (ако изобщо…),
защото утре ще са равни раменете ни
и с вас ще питаме кои са тези, които все повтарят нещо,
все повтарят „трябва“.
още за четене

На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите
Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства. В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов
За шеста поредна година ще се състои фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, организиран от сдружение „Арте Урбана Колектив“. От 21-ви до 23-ти юни в зала „Славейков“ на Френския институт в България Специалистите изказват противоречиви мнения за събитията от...

ALI с премиера на видеото на „Don’t Hate Me“
В своя пети сингъл алтернативната рок банда реди сурови истини с перфектно полирани детайли и емоционален мащаб отвъд музиката.

Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат
Сега ще разкажем повече за родоначалника на нашия периодичен печат – големия просветител Константин Фотинов. Той е личността, която полага основите на народното ограмотяване с помощта на средства за масова информация.снимка: Исторически музей, СамоковПортрет на...

Един разговор с Елица Наумова за музиката, изобразителното изкуство и фотографията.
Елица Наумова е родена в гр. Троян през 1992 г. Един от полуфиналистите в първия сезон на музикалния формат „Гласът на България“. Има редица награди в областта на музиката, както и авторски самостоятелни авторски парчета. Занимава се предимно с музика, но едновременно...

Опакованата Триумфална Арка – мечтата на Кристо
Едно от местата, за което бленувах беше Франция и дори през тези трудни за пътуване времена имах късмета да посетя Париж през октомври.

„Панелките“ – завръщане през призмата на модата
Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен фотограф: Тина Бояджиева Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен, защото политическата...

Магданозко с киноа и орехи
Необходими продукти (за две порции): 50-60 грама киноа 1 връзка свеж магданоз 2 стръка пресен лук 5-6 листенца див чесън (може да го замените със стрък пресен чесън) шепа орехи (предварително накиснати за 5-6 часа и обилно изплакнати) 10 маслини без костилка сокът на...
къде и кога да отидем
предстоящи събития