Преди да те попитам защо си в Чикаго, разкажи ни какво се случи само преди няколко седмици в София?
Преди няколко седмици се случи второто парти от поредицата „Метрополис 20“ тъй като тази година „Метрополис“ чества 20 години от основаването си. Цялата година ще мине под това название, като всяко от партитата има идея да представя определен саунд на електронната музика у нас. На 5-ти март беше първото от тях и за да има някаква поредност го назовахме „Метрополис 20 версия 1.0 Heroes Total“ със Sam Paganini и Alan Fitzpatrick. Второто беше „Метрополис 20 версия 2.0 Sonic Voyager“ с Ben Klock и KiNK (Страхил Велчев) и сега през лятото на 6-ти август ще бъде нашето голямо парти. Единият потвърден артист за него е Monika Kruse и около нея ще съберем други актуални артисти за публиката в България. Реално проектът върви от няколко години. Нарича се „Future Heroes“, представя нови имена, на по-млади DJ и артисти от цял свят, които така да се каже са или ще бъдат „бъдещите герои“ . Някои от тях, като Sam Paganini, Alan Fitzpatrick, Nicole Moudaber, участваха за първи път в България (по покана на „Метрополис“). Хората обичат да има профилиране, затова се съсредоточихме върху комплексния аспект на проекта. Второто парти го нарекохме „Sonic Voyager“, защото така показваме или предразполагаме по-специално отношение към този вид партита. Под същото название могат да се слушат по „Coda Radio“ от 12:00 до 14:00 ч. едни от най-авангардните парчета в днешно време. Но и „Future Heroes“ и „Sonic Voyager“ са именно за това. Искаме хората да възприемат музиката по-лесно, а ние, като организатори, да представяме нови и млади артисти от „гребена на вълната“.
Ben Klock никога не е бил в България преди това и е един от трудно достъпните DJ-и и продуценти. KiNK (Страхил Велчев) е един от малкото български артисти на електронна музика, който използва и сам си прави инструменти, което го прави характерен и изключително оригинален. Какво беше посланието на „Метрополис“ с избора на тези двама титани в електронното звучене и постигнахте ли го?
Искахме да представим от една страна историческите корени на електронната музика, защото тези партита са се родили в складове, цехове, индустриални постройки, ъндърграунд помещения. Освен това искахме да провокираме хората, които идват, за да видят другата страна на електронната музика, която не е толкова лесно смилаема и носи много повече съдържание и смисъл. Примерно KiNK започна с джаз, няколко парчета с вокалите на Rachel Roy (неговата приятелка) и завърши с техно. Ben Klock, който свири по 10-12 часа в „Berghain“ и има страшно много опит, също направи много различни и интересни преходи, което определено донесе видими резултати из публиката. Така че посланието ни е, че електронната музика е много разнообразна и можеш да намериш в нея всичко, което според нас придобива по-дълбок смисъл.
За „Sonic Voyager“ ще продължим да търсим интересни места, като стари, изоставени заводи или празни складове. Първото мина много добре и искахме да остане емблематично и за това поканихме KiNK и Ben Klock. Така че първият „Sonic Voyager“ мина страхотно и изпълни задача си.
Какви DJ – и са те? Какво впечатление оставиха на танцуващите хора?
Ben Klock е резидент на „Berghain“ в Берлин и в момента е един от най-популярните DJ в света. Самият той е много добър DJ. Неговият микс, за „BBC Radio 1“ на Pete Tong, беше микс на годината за 2015 г. А другият артист е KiNK (Страхил Велчев), който пък е номер 1 „live act“ – изпълнение на живо, за миналата година на „Resident Advisor“. Освен това със Страхил сме във връзка и поддържаме много близки контакти и така да се каже го провокирахме малко повече. Той донесе цялото си студио в София като това той прави за първи път в света.За съжаление много рядко свири в България, представя се главно в чужбина и едно такова негово участие само по себе си беше събитие. А Ben Klock трябваше да свири 3, а остана да свири 5 часа.
снимка: Иван Вандов
снимка: Иван Вандов
Съвсем наскоро друг ваш проект се появи в публичното звуково пространство – Coda Radio. Кое ви подтикна да осъществите тази идея?
Всичко започна на шега, но основната причина всъщност е, че в България най-вече, а и по света, повечето радиостанции за електронна музика са анонимни, т.е. имаш един зададен софтуер и една зададена програма или радио – софтуер, който подрежда парчетата така, както хората обичат да ги слушат. Може би има и някакъв музикален редактор, който не се афишира толкова. За това ние искаме да покажем, че зад всяка песен стои определена личност, като засега сме тримата с Ясен Петров и DJ Smurf, две по-млади момчета DJ Zimone и DJ Ziggy, като също в програмата излъчваме седмичния подкаст на Dave Clarke („White noise“) и на Mark Romboy („Systematic“). Всички тези дейности придават облика на радиото, а именно, че този модел е обратното на формулата, че радиото не е персонална отговорност, а точното обратното – зад радиото стоят много хора, всеки с определена дейност. И не е само бизнес, както много хора си мислят. И другото, което може да се спомене е, че малко или много, повечето радиостанции влизат в състояние на инертност и на идеята, че радиото така или иначе си върви, затова не е нужно повече да го обновяваме или подобряваме. Нашата идея е радиото да има лек привкус на „пиратските“ радиа в Лондон – примерно от 90-те години. Идеята е, че независимо че радиото си има програма обявена в стрийма, по всяко време може някой да се появи и да „завземе“ студиото, като всичко се случва ексклузивно на живо. Идеята ще я пресъздам с пример: идва Ben Klock няколко часа по-рано и започва да свири на живо без рекламиране, без предварително афиширане. Изненадата и истинското звучене на електронната музика е заложено в този проект, с който искаме да дадем на хората нещо ново, нещо различно, с лесен достъп, тъй като няма от къде другаде да го получат. Друга идея е да излъчваме на живо от партитата, които правим, защото тя вече придобива смисъл. В петък и събота през нощта, когато се излъчва „Метрополис Live“, вървят миксове записани от нашите партита, а за в бъдеще ще започнем да излъчваме на живо от самото парти. Това от една страна дава интересен материал за слушане, а от друга страна ще провокира DJ-те, които знаят, че музиката им ще се излъчва на живо. С това се надяваме да подходят по различен начин към музиката и представянето си, тъй като мащабът на самото парти ще е многократно увеличен. Това е отговорност, която ще ги предразположи да подходят още по-сериозно към сцената.
Вече 20 години предлагате най-доброто от световната DJ сцена. Как мислиш, че се справят младите DJ у нас? Усеща ли се тази енергия и жажда за електронна музика, както ти си ги чувствал преди 20 години?
Да, усеща се! Но за този въпрос, трябва да обърнем внимание на две неща. Първо: времето, в което живеем днес, те затрупва с музика, както качествена, така и много некачествена. Когато ние събирахме музика навремето, от десет плочи, които сме си закупили, 1 или 2 ставаха за пускане, и това си беше събитие и невероятно попадение. Хубавото беше, че самите парчета имаха по-дълъг живот и можехме да ги пускаме цяла година. Сега на парчетата „животът“ е 2-3 месеца и след това те се заместват с нови. Но и всичката музика на света да имаш, това не те спасява. В тази връзка, най-важно според мен е, този, който има талант по някакъв начин да успява да намери своя стил на представяне. Защото, от една страна има момчета, които определено имат собствено звучене и собствен стил, които не са много, но ги има. От друга страна, наистина е трудно от цялото това море от музика, в което е пълно с ужасно много пяна, да можеш да избереш това, което на теб ти харесва, което ти би могъл да представиш по най-добрия начин. В едно интервю Ben Klock казва: „Най-големия комплимент за мен е, когато идват хора и ми казват, че каквито и парчета да пускам, винаги звучат страхотно!“ Въпросът е да намериш твоя собствен стил, и когато ги пускаш в микса си, те ще добият смисъл. Второто важно нещо според мен е да намериш музикалната история, която искаш да разкажеш и техническата страна на нещата. Защото в днешно време всеки иска да заеме мястото на Richie Hawtin, но когато комбинацията от всички съвременни възможности на „симплиране“, „лупване“ и „миксване“, не е комбинирана добре, няма как да стане. Самоцелната демонстрация и използването на техническите средства не водят задължително до качество след това.
6-ти въпрос, а още не можем да се отделим от София и всичките проекти, които сте започнали с екипа на „Метрополис“. Но пък на теб определено в Чикаго ти е интересно? Как се чувстваш тук? Какво те води толкова често в двора на чикагския „House“?
Първите пъти като идвах, ужасно много се вълнувах и дълго се подготвях. Често пусках класики като „Jack your body“ например. Сега на „афтъра“ пуснах „Jack your body“ отново, но една нова версия на чикагския продуцент Doorly и имаше около 10-15 човека, които веднага я разпознаха и ме поздравиха. Друго, което съм запаметил, се случи отново на афтърпарти, което беше в ателие на художник – дойде едно момиче и ме заговори. Тя много се учуди като разбра, че съм от другия край на света и знам за чикагската хаус музика. Просто вълнението в такива моменти за мен е ценно. Единствения „недостатък“ тук е, че пускам кратко, тъй като клубовете са отворени обикновено до 3-4 ч. сутринта.
Нека да кажем на хората, които четат това интервю, че музиката, която чухме, „раздвижи“ (меко казано) и българи и американци и от всякакви други националности и култури хора, които бяха в този нов и иначе интересен клуб. Ти как усети партито и публиката?
Понякога хората ме питат какво е оптималното време за пускане? Отговора ми специално за този клуб би бил поне 5 часа, които бих използвал пълноценно. Обикновено структурата на сетовете ми са такива, че до около 2-я час разбирам публиката и къде се намирам в сета. А тук след втория час трябваше малко прибързано да завърша представянето си. Но това са правила в града, с които клубовете се съобразяват. За мен е радостно, че и българи и американци и др. приеха музиката и се забавляваха. Просто след всичките партита тук виждам танцуващи хора.
Чикаго е космополитен – град с много богат културен и прогресиращ живот? Има ли нещо, което да те мотивира и вдъхновява? Какво носиш със себе си обратно в България?
Всеки път различни неща, но едно от тях е тоталното противоречие между пасторалната картина на предградията и това, което се случва в центъра на Чикаго. Виждаш как градът не спи и даже напротив, животът непрестанно кипи на всякакви нива. Освен това всички нови инициативи непрекъснато се развиват и малките неща стават големи. Тези неща ме зареждат и реално това правим и в България. Започваме с нещо малко и такъв пример е „Future Heroes“, като младите DJ започват като нещо малко и след 2 години вече са професионални DJ-и. Другото, което виждаш тук, е смесването на толкова различни култури, което дава своя резултат и ставаш свидетел например как афроамериканец обяснява на украинец за чикагския хаус.
снимка: Българка
Сега ще ти задам един въпрос от общ приятел. Въпросът му е кога и въобще имаш ли намерение да започнеш да композираш електронна музика? Ще чуем ли ваша собствена музика скоро?
Да! Направих собствено студио, което бих определил на световно ниво. За разлика от тук, в България няма разделение на дейностите, за това ние често сме и промоутъри и DJ-и и мениджъри и всички други тясно свързани дейности. Продуцирането изисква време, но имаме планове да създадем „лейбъл“, който ще издава примерно шест пъти в годината и ще бъде, освен дигитален, записан и на плоча. Надяваме се, след първите няколко издания, хората да започнат да очакват новите ни парчета.
Под какво име ще издавате? Ще издадеш ли тайната?
Първоначално беше „Clockwork Orange“, после остана само „Clockwork“, но пък за съжаление „лейбъла“ на Ben Klock се казва „Klockworks“. Затова подходихме малко по-различно и я преименувахме на испански: „Mechanica Records“ с тенденция да развиваме проекта.
Какво предстои? Какво да очакват феновете от вас и какво е добре да следят в официалният сайт на „Метрополис“?
Имаме голямо лятно парти на 6-ти август с Monika Kruse. Също така, след преговори от наша и от страна на мениджърите на „Cacao Beach“ в Слънчев Бряг, ще имаме няколко участия там. А след това искаме да организираме още едно голямо парти, като за него ще се стремим да намерим ново и интересно място, като идеята е да не вървим по същия отъпкан път, а напротив, независимо от риска, който се поема, сме мотивирани и готови да предоставим за любителите на електронната музика у нас и по света нещо различно, интересно и ново.
