Чипровският манастир „Свети Иван Рилски“ – средище на родолюбието и книжовността

През тъмните робски векове малко остават местата у нас, в които все още да гори духът на родолюбието. Потиснатият български народ се бори за физическото си оцеляване. От много грижи на хората не им остава време за задоволяване на духовни потребности. При това все по-малко са местата на родна земя, където българинът би могъл да се образова и възпита в патриотизъм.

В цяла северозападна България основен център на българщината и на непримиримостта с робските условия се утвърждава Чипровският манастир. През Възраждането този манастир подготвя бъдещите учители за всички селища от региона. Същевременно всяко едно въстание, малко или голямо, неизбежно бива свързвано и с него. Чипровският манастир или ще даде подслон и укритие на българските комити, или ще е събирателен пункт на участниците във въоръжената борба срещу османското владичество.

Манастирът има много славна история, за която в следващите редове ще ви разкажем. Българският книжовник Григорий Цамблак съобщава, че в края на XIV век Видинското царство разполага с монаси и манастири, които „надминават всякакво число“. Един от тях е и Чипровският манастир „Свети Иван Рилски“. Кога точно е построен той?

В „Описание на царство България“ от 1640 г. католическият епископ Петър Богдан известява, че Чипровският манастир е на 700 г., т.е. създаден е около 940 г., много е богат, „има много лозя и овце и други животни“. Местна легенда разказва за построяването на метох или параклис по името на свети Иван Рилски след 1187 г. В унгаро-византийската война от 1183 г. маджарите превземат Средец, а техният крал Бела III отнася мощите на свети Иван Рилски, закрилника на българския народ, в своята столица. Скоро обаче унгарците се решават да върнат мощите обратно в Средец (София). Пътят им през 1187 г. минава покрай населените места Чипровци, Мартиново и Железна. Хората от тези селища излизат да посрещнат мощите, с трепет доближават до ковчежето им и мигом оздравяват. Чудесата с мощите на свети Иван Рилски кара местните хора да построят метох или параклис, назован по името на светеца.

Чипровчани са предвождани от Георги Пеячевич и архиепископ Стефан Кнежевич. Въстаниците превземат крепостта Оршова и Кутловица (днешния град Монтана). Османците обаче бързо се съвземат, а и австрийците не предоставят исканата от българите военна подкрепа. Българските селища в региона са безмилостно разорени, като наказание цялото население е избито или изселено, а Чипровският манастир – разрушен.

Според местни свидетелства манастирът е възстановен през 1703 г., а първите му свещеници са поп Кюла и поп Ставри. Отначало е построен само параклис на мястото на разрушения от турците манастир. Изворите споменават отново манастира по време на смутното кърджалийско време от края на XVIII – началото на XIX в. Тук намира убежище прочутият Хайдут Велко – юнакът от Белоградчишките скали. Българите от района продължават да не прекланят врат пред поробителя, въпреки унищожителните последици от Чипровското въстание през1688 г. Във връзка с бунтовните настроения, през 1806 г. по нареждане на берковския валия, субашията на Копиловци разрушава манастира и избива всички монаси (с изключение на игумена Акакий). Десет години по-късно, през 1816 г., манастирът отново е възстановен по заповед на султана.

През 30-те г. на XIX в. северозападна България става арена на нови кръвопролития. Докато империята е заета с проблеми в Египет и Близкия изток, Сръбското княжество на Милош Обренович присъединява нови територии по границата си с българските земи – Княжевац, Крушевац, Зайчар и др. Българите в Пиротско, Берковско и Чипровско това и чакат, за да се разбунтуват. За да ги спечели на своя страна, сръбският княз им обещава оръжия и боеприпаси. На Спасовден през 1836 г. 4000 души се събират в клисурата над Чипровския манастир, предвождани от Манчо Пунин от село Бистрилица. Въстанието започва. Българите пленяват няколко турци от близките села и провождат делегация до Сърбия. Сърбите обаче се отказват в последния момент да подсигурят материална помощ. Това слага край на т. нар. Манчова буна (размирица/бунт). За наказание манастирът, съборното място на въстаниците, е подложен на ново разорение.

На следващата 1837 г. Чипровският манастир дава среща на други въстаници, този път 1800 – 2000 на брой. Войвода им е Върбан Пенов от близкото село Бели Мел. Случва се същото като предната година. Българите очакват пушки от Сърбия, които така и не идват. Въпреки липсата на въоръжение се завързва битка с турците, в която въстаниците се сражават храбро, но в крайна сметка отстъпват и оцелелите се прибират по селата си. А Чипровският манастир, превърнал се в символ на бунтовете на северозападна България, отново си пати от гнева на турците.        

Последното и най-зверско поругаване на манастира се случва в навечерието на Априлското въстание. Неговите зидове дават укритие на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю. Турците нападат, а българските комити успяват да се оттеглят в планината без сериозни загуби. За отмъщение османлиите избождат с ножове очите на иконите от черквата и параклисите, а един турчин се облича и разхожда с монашески одежди, взети от манастира.

Сега няколко думи и за това, което превръща Чипровския манастир „Свети Иван Рилски“ в просветителски център за цяла северозападна България. Има сведения, че поповете и даскалите в Ломско и Чипровско тук в манастира за пръв път „са си отворили очите“, т.е. научават се да четат. Тук се подготвят послушници, свещеници и монаси „от Искъра до Българска Морава и в целия край на Пиротско и Нишко.“ Има килии за близо 200 монаси, които се занимават с преписване на книги и художествена украса на букви. Славата на манастира вероятна кара руският император Павел I (1796 – 1801 г.) през 1800 г. да го дари с богато украсено евангелие със сребърен обков.