Българските и общославянски просветители през Средновековието принадлежат към социалната група на духовенството. Светите братя Кирил и Методий, Климент Охридски, Наум, Константин Преславски, Черноризец Храбър и Иван Рилски са от Първото българско царство. От периода на Второто царство са патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, Теодосий Търновски и митрополит Киприан. Всички те донасят славата на средновековна България като „държава на духа“. Обединяващо при тях е, че се числят в редиците на черното духовенство – монашеството, наричано още черноризничество. Тези хора се отричат доброволно от благата на светския живот, давайки  обет за целомъдрие и послушание. Те са духовният стожер на българския народ.

 

Мястото и ролята на черноризничеството не може да се оцени обективно, без да се вземе предвид участието на един известен черноризец начело на Българското царство. В историческата наука това е твърде проблемна тема. Смятам, че тя ще представлява интерес за читателите на списание „Българка“, затова днес ще разкажем повече за нея.

 

Кой е този монах, който се разпорежда и като владетел на българите?

 

Историята на неговото царуване е известна на всички нас още от малките класове. Не е трудно да се досетим, че става дума за княз Борис-Михаил (852 – 889 г.), Покръстителя на българския народ. През 889 г. княз Борис-Михаил се оттегля доброволно от властта, получава монашеско пострижение и отива в манастир. Както пише в историческия извор (летописите на Регино): „По Божие внушение той изоставил земното царство, за да царува вечно с Христа на небето; и като поставил на своето място за княз по-стария си син, постригал се, приел одеждата на светото подвижничество и станал монах.“

#бюлетин

#история

Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат

Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат

Сега ще разкажем повече за родоначалника на нашия периодичен печат – големия просветител Константин Фотинов. Той е личността, която полага основите на народното ограмотяване с помощта на средства за масова информация.снимка: Исторически музей, СамоковПортрет на...

Тогава на българския трон сяда първородният му син Владимир – Расате (889 – 893 г.), който прави опит да върне България към езичеството. Предателството на Христовата вяра от страна на Расате предизвиква монаха Борис-Михаил да напусне манастира: „Възпламенен от силен гняв, свалил манастирската дреха, отново препасал военния пояс, облякъл царските дрехи и като взел със себе си тия, които се бояли от Бога, опълчил се срещу сина си. Скоро без особени затруднения той го заловил, извадил му очите и го пратил в затвора.“

 

Силният човек на трона на България за известно време отново става Борис-Михаил, след свалянето на сина-езичник Владимир. Ето как се развиват събитията. „След това свикал цялото си царство и поставил за княз по-младия си син, като го заплашил пред всички, че ще претърпи същото наказание, ако в нещо отстъпи от истинското християнство.“ Както виждаме от историческия източник, Българското царство по онова време (893 г.) е ръководено от Борис-Михаил, негово е правото да го „свиква“ и да „поставя“ княза. След Преславския събор (893 г.) властта е предадена на Симеон, но това не значи, че Борис-Михаил остава далеч от нея.

 

Първите години от управлението на Симеон Велики (893 – 927 г.) са особено тежки. Причина са маджарските нашествия. Маджарите завземат огромни български територии. Над България надвисва сянката на гибелта. Тогава отново на помощ идва монахът Борис-Михаил. „Най-сетне нещастниците, като не знаели как биха могли да се окуражат и да си помогнат, прибягнали всички до стария си владетел Михаил, който пръв ги обърнал в истината на християнската вяра, и го молели да ги посъветва как да излязат от надвисналата опасност.“ (Фулденските летописи) Българите се вслушват в съветите на „стария си владетел Михаил“, което им донася крайна победа във войната с маджарите.

 

Няма никаква причина да се съмняваме в религиозната ревност на княз Борис-Михаил. За него вярата е свещено откровение и пътеводна светлина. Затова в писмата си патриарх Фотий го нарича „нов Константин“, по аналогия с император Константин Велики, въвел Римската империя в християнството. Освен това Фотий забелязва у княз Борис-Михаил „разположение, насочено към отвъдния свят“. В „Житието на св. Климент“ Теофилакт Охридски пък пише за Борис, че след идването на Кирило-Методиевите ученици в България той проявява „желание да беседва всекидневно“ с тях, да научава от тях жития на светци и тълкувания на светото писание. Заживявайки по християнски (след Кръщението си през 865 г.), Борис-Михаил се превръща в силно религиозен човек, чийто естествен път води до манастира.

 

Приемането на монашеството от страна на българския владетел е акт на личен избор, който ограничава бъдещи обществени изяви. Влизайки в манастир, Борис-Михаил е наясно, че монашеският обет изключва облагите от „властта над човеците“. Вярно, Борис-Михаил посяга отново към царската власт, но не за друго, а защото християнската религия в България е в опасност. Това е своеобразен подвиг на монаха-воин, който се вижда принуден да стане цар отново.

 

За периода, в който монахът Борис-Михаил царува, съществуват сведения и от материалната култура. Открити са два оловни печата (моливдовули). Те ни известяват за „Михаил монах, от Бога поставен владетел на България“. Михаил монах – това е княз Борис-Михаил, а печатите датират във времето между 889 г. (когато се замонашава) и 907 г. (когато умира). Според специалистите, до смъртта си княз Борис-Михаил („Михаил монах“) така и не се отказва съвсем от земната власт. Той „не е предал всецяло властта на двамата си синове“, „запазил е правото си на върховен надзор над властта“, практикува „съвместяване на монашеството с княжеските пълномощия“ и пр.

снимка: Apollon.blog.bg

Не е изключено обаче черноризецът Борис-Михаил да легитимира себе си на трона единствено за да съхрани християнството от езически гонения. А това става в периода от свалянето на Владимир до поставянето на Симеон, събития, в които монахът взима пряко участие и които се развиват в рамките на една година (893 г.). Защото монашеството изисква послушание: монахът е подчинен другиму в църковната йерархия, а това е неприемливо за един български княз-самодържец. Знаем, че владетелят Борис-Михаил действа решително и с размах. Той не ще допусне санкции от по-висша нему инстанция…

 

Така или иначе властването на „Михаил монах“ е паметно събитие в историята на средновековна България. То продължава, малко или много, и след замонашаването на Борис-Михаил. А това е показателно за важната роля, която имат монасите в разцвета и величието на средновековна България, някогашната „държава на духа“.

още за четене

По случай Мечкинден (Андреевден) WWF разказва историята на мечока Живко

По случай Мечкинден (Андреевден) WWF разказва историята на мечока Живко

Спасен от потенциална саморазправа, Живко се радва на новия си дом   Спасителният отряд на WWF проведе успешна акция по преместването на мечка, определена като проблемна. Това е вторият път в историята на България, в който се състои подобна операция с цел...

От Болградската гимназия до кулите близнаци в Ню Йорк – родът на Димитър Агура

От Болградската гимназия до кулите близнаци в Ню Йорк – родът на Димитър Агура

Много личности с български произход от Бесарабия оставят трайни следи в културно-историческото развитие на България. За тях наблюденията Много личности с български произход от Бесарабия оставят трайни следи в културно-историческото развитие на България. За тях...

Свети Киприян Българин – от монах в Килифарево до митрополит на цяла Русия

Свети Киприян Българин – от монах в Килифарево до митрополит на цяла Русия

Непознатият в наши дни Киприян е сред най-влиятелните българи в цялата световна история. Напускайки родината си, този наш сънародник се заселва в друга страна, където започва да ръководи милиони човешки съдби. Близо тридесет години (от 1375 до 1406 г.), с кратки...

„Испанският език е любов, английският свобода, а българският мой корен и начало“ – интервю с поетесата Александра Евтимова

„Испанският език е любов, английският свобода, а българският мой корен и начало“ – интервю с поетесата Александра Евтимова

Александра Евтимова е поет, писател, филолог и преводач, но преди всичко тя е една слънчева, позитивна, нежна и пленителна личност. Родена е през 1995 г. в красивия български град Бяла Слатина. Завършила е английска филология с втори чужд език испански във...

Български къщи и хотели от приказките

Български къщи и хотели от приказките

Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. България е известна по света, освен с красивата си природа и вкусна традиционна кухня, също и с интересната възрожденска архитектура,...

Phyllis Sues – годините са само цифра

Phyllis Sues – годините са само цифра

Филис Сюз е на 95 години и в живота си се е занимавала с множество (все творчески) дейности. Започва да танцува от малка и да свири на пиано, но впоследствие избира танците за своята кариера и стига чак до Бродуей. По-късно в живота й отново се връща пианото и Филис...

Магданозко с киноа и орехи

Магданозко с киноа и орехи

Необходими продукти (за две порции): 50-60 грама киноа 1 връзка свеж магданоз 2 стръка пресен лук 5-6 листенца див чесън (може да го замените със стрък пресен чесън) шепа орехи (предварително накиснати за 5-6 часа и обилно изплакнати) 10 маслини без костилка сокът на...

Pin It on Pinterest

Share This