Вече сме в последния месец от годината. Един от най-кратките, а изпълнен с толкова много празници, радост, щастие и надежди за по-добра година. Но запитвали ли сте се как е започнала историята на Коледа? Сега ще разберете!
Рождество Христово е един от най-големите празници на католици и протестанти, въобще на всички християни празнуващи раждането на Иисус Христос. „Коледа“ произлиза от латинската дума „calendae“ – „първият ден от месеца“.
Макар че през Средновековието е имало опити и фестивали за отпразнуване на този празник, той не е бил толкова популярен. „Черната смърт“ (чумата), беднотията, враждите между благородниците и постоянните войни сложили край на онази Коледа, която всички празнували. Вече на обикновените и угрижени хора не им било до празници. Просто се наслаждавали на отблясъка на огнищата озаряващи домовете им. Поетът на работническата класа Джон Клеър (John Clare) е казал: „Коледата е добре дошла във всеки дом и всяко огнище, ние само трябва да я приветстваме“. Но това, което остава скрито за читателите е аристокрацията и елитът, които се наслаждавали на празника, докато средната (ако изобщо може да има такава по онова време) работническа класа мизерствала.
Счита се, че официалната идея за празнуване на този празник е била на великия британски писател Чарлз Дикенс (Charles Dickens). Неслучайно е наричан „бащата на Коледа“. Още като малко дете се е радвал на снега. С издаването на първия си роман „Коледна песен“ и обрисуването на покритите със сняг улици и къщи, Дикенс отворя вратите за този празник на Острова. Дори в книгата „The Pickwick Papers“ (Посмъртните записки на клуба „Пикуик“) вмъква снеговалеж, като част от сцената. По случайност или не, Коледата на 1836 г. е била със силен снеговалеж. Толкова сняг е натрупал, че пощата не могла да стигне до хората. Интересното е, че книгата се появява няколко дни по-късно и така несъзнателно читателите започнали да свързват този празник с Дикенс, сякаш авторът е имал видение за този сняг. Така една книга създала силната връзка, между големия християнски празник и снега, която и досега не е изчезнала.
Книгата му е била предназначена за онова време от годината, когато цялото семейство се събира пред камината и споделя радостта и тръпката от празника. Въпреки прекрасните си творби и почитателите, авторът останал здраво стъпил на земята и винаги се е интересувал от съдбата на най-онеправданите слоеве от обществото, от мизерията и от бедността. Той е бил човекът, който считал за необходимо да подчертае тези социални проблеми и да покаже огромната пропаст между богати и бедни. Може би и затова негови разкази не са били отпечатвани преди 1830 г. Колкото и да са се опитвали силните на деня, не са успели да заглушат вика му за социално неравенство. Случайно или не, по времето когато излизат книгите му, започнали реформите във Великобритания, а това едва не довежда Викторианска Англия до бурни размирици.
Дори най-ярките персонажи от романите на Дикенс, днес се използват като нарицателно в речта ни. Прословутият скъперник Чичо Скрудж от „Коледна Песен“ днес е синоним на стар скъперник. Счита се, че Дикенс е „отворил вратите“ за множество закони все още валидни и до днес – като закона за детския труд, работните условия в заводите, лечението на бедните и санитарните условия. Благодарение на журналистическата си практика, Дикенс бил част от дебата през 1831 – 1832 г., който довел до реформи във Великобритания и отваря вратите на съвременната демокрация в страната.
Самият Дикенс бил талантлив писател, който мислел, не само как да довърши романите си, а и как да ги формулира. Независимо дали хората считат Дикенс за „баща“ на този празник, именно чрез него той преоткрил силата на романите си.
