Чавдар Мутафов – „принцът на парадокса“ на българската литература

Чавдар Мутафов е сочен като един от най-нестандартните творци в съвременната българска литература. Той е последователен авангардист и изразител на най-модните за времето си литературни течения в Европа. Мутафов „пренася“ Европа в България, но в нашата патриархално настроена страна трудно разбират делото му. Затова и днес той е по-скоро непознато за масовата публика име.

Чавдар Мутафов е по-известен в наши дни като съпруг на изключителната Фани Попова-Мутафова, наричана „малката маркиза“, първата дама на българската историческа белетристика. Двамата с Фани се обичат безкрайно. Чавдар е елегантен, представителен и красив мъж, с аристократични обноски и джентълменско поведение. Фани излъчва изящност и великолепие: дъщеря на генерал, хубава, строга и спретната. За жена е необикновено интелигентна и амбициозна. Мъжът ѝ е безупречният джентълмен. Следва като сянка по-талантливата от себе си съпруга. Споделя всички нейни слабости, страсти и интереси. Двамата взаимно се подкрепят, поощряват и допълват: те са мечтаната съпружеска двойка. Безспорно е за всички обаче, че Фани е по-силната личност от двамата.

Но Чавдар Мутафов е далеч от образа на безличния съпруг, заловил се за полата на жена си. Навремето той се ползва със славата на „принц парадокс“ в българската литература и култура. Колкото е любезен и мил, сякаш примирил се с превъзходството на жената до себе си, толкова като творец е забележителен и уникален. На съвременен език Чавдар Мутафов може да бъде наречен „голям иноватор“. Той и Гео Милев са двамата най-ярки изразители на авангардното изкуство в България, след Първата световна война.

Въпросната подмяна на реалността е дефинирана много добре от Мутафов в критическата му статия „Зеленият кон“. Мутафов разказва защо е зелен конят, т.е. защо трябва да се пише по нов начин: „Той Т Р Я Б В А да бъде зелен всеки път, когато пасе червена трева под жълто небе.“ Изглежда твърде отвлечено и непонятно и е такова съвсем целенасочено. Предимствата на авангардното изкуство, на новото пред старото, е в декоративния стил, т.е. засяга се формата, чрез което се търси промяна в съдържанието. Творбите на Мутафов трябва да се възприемат от гледна точка на стилистичното им въздействие. За разлика от „варварския“ стил на Гео Милев, Мутафов демонстрира изящество и вроден аристократизъм, подбирайки думите и образите („марионетките“) си.

Защо е нужна радикалната промяна в разбиранията за изкуство, на която Чавдар Мутафов става основен изразител?

След края на войните за национално обединение (1912 – 1918 г.) у нас, а и по други места в Европа настъпват национални катастрофи. Времето на оптимизма в Европа, белязано от „Бел епок“ („Belle Epoque“ – „красивата епоха“), секва изведнъж. Идва ред на голямо и мрачно обновление в редица сфери на обществения живот. Това обновление няма как да подмине изкуството. Гео Милев пише: „Българската поезия има нужда от оварваряване. От сурови сокове. От сурови сокове, в които има първобитен живот. Да влеят живот на мъртвата поезия.“ Докато Гео Милев се залавя с поезията, Чавдар Мутафов пренася авангардизма в прозата.

Чавдар Мутафов е автор на декоративния роман „Дилетант“, на сборниците „Марионетки“, „Покерът на темпераментните“, „Технически разкази“. Както твърди една от най-добрите изследователки на Мутафов, нашествието му в литературата цели да „взриви традицията“. Той твори нещо напълно ново, изтръгнало се от корена си. Голямата художественост у Мутафов се заключава в парадокса. Ето един от класическите парадокси на „принц парадокс“.

Диалог между мъж и жена. Започва жената:
„– За истинската любов не съществува никаква цел, Любовта е сама цел за себе си…
– Аз намирам такава цел безцелна. Аз я отричам като съществуваща. Аз отричам Вас. Аз искам сам да бъда цел за себе си. Вие сте ми съвършено безразлична. За мен е безразлично всичко. Единственото, което ме интересува, е моето собствено битие. През него аз постигам поне една цел: себе си.
– През мен Вие постигате всички цели.
– През Вас аз постигам само отрицанието на всяка цел. И отрицанието на Вас самата. Аз Ви отминавам. Сбогом.“ („Дилетант“)

Става ясно, че прозата на Мутафов изисква сериозна философска подготовка, за да бъде „разгадана“. Всеки заинтересован, който би приел творчеството на този писател за предизвикателство, може да използва цитирания диалог като ключ към разбирането му. Мутафов предлага големите философски въпроси на вниманието на читателя си, като ги атакува от две страни, фокусирайки две гледни точки към тях. В случая: Любовта е висшата цел или Човекът е висшата цел. Кое е вярното? Самият Чавдар Мутафов в живота и творчеството играе противоположни роли: веднъж е героя си от „Марионетки“ Денди, друг път е героят Дилетант . Веднъж е Победителят, друг път – Неудачника.
„Животът на Дилетанта имаше безсмислените и гротескни форми на зрелище от евтин театър.“

„Денди се пробуждаше тихо сред сънищата си и ги преживяваше сега отново в нежната им и безнадеждна хармония. И в благоуханията и далечна неясност на своя живот той чувстваше изтънчената и чиста красота на любовта и жената. Жената беше сън, разтворен в душата му, и чрез нея той се съединяваше с шеметните и мистични миражи на живота. И в душата му отблясваше неспокойното и вечно огледало на любовта, загубено в пожелания.“ („Марионетки“)

Чавдар Мутафов остава в историята на българската литература като един от най-трудните за разбиране, но затова пък и най-интересни автори. Литературните му парадокси са забележителни и насочват към тезата за самодостатъчността на литература. За Мутафов литературата, като изкуство, не е за разбиране, а са усещане.