Ставало е дума, че последният могъщ български владетел е цар Иван Асен II. Той е оценяван по достойнство още от своите съвременници, които пишат: „Великият и благочестивият цар Иван Асен, син на стария цар Асен, който, като имаше голяма любов към Бога, прослави и просвети българското царство повече от всички български царе, които бяха преди него.“ При този владетел България е на три морета, а Българската църква се издига в ранг на патриаршия. Управлението на Иван Асен II (1218 – 1241 г.) е последвано от почти непрекъснати кризи, които век и половина по-късно ще сложат край на политическото съществуване на България.

Но това не значи, че на българския трон след Иван Асен II седят само недостойни и слаби владетели. Като добри политици и храбри войни особено изпъкват двама: цар Ивайло, наричан „селски цар“ и „свинепас“, и цар Теодор Светослав от династията Тертеровци – първият след Иван Асен II, чието управление е определено като „истинско тържество на реда против безредието“. И докато „победителят на татарите“ Ивайло пада убит, без да довърши започнатото, то Теодор Светослав успява в държавните си начинания и бере плодовете на успехите си приживе.

Днес ще разкажем повече тъкмо за цар Теодор Светослав (1300 – 1321 г.), защото за последно при него в цялата ни история се постига трайно обединение на голяма част от земите, населени с българи. За подобно обединение мечтаят дори владетелите ни след Освобождението, а ето кога то е било факт – в самото начало на XIV в.

Изследователите посочват, че само две години след началото на царуването на Теодор Светослав, България увеличила територията си два и половина пъти. Укрепват се стопанството и финансите, води се балансирана външна политика, в която са постигнати редица дипломатически успехи. Победите на бойното поле са последвани от мирно време, в което се подемат изгодни търговски отношения с италианските републики Венеция и Генуа. Смело може да се каже, че Теодор Светослав е последният успешен наш владетел до падането на България под османско владичество. С подобни успехи на бойното поле срещу византийците може да се похвали и Иван Александър, но при неговото царуване България става жертва и на феодалния хаос.

Теодор Светослав е от кумански произход. Родът му Тертероба царува над куманите до края на XI в. Предците му се заселват в България през първата половина на XIII в., като тук основават българската болярска фамилия Тертер. Тертеровци ще са на българския трон между 1282 – 1323 г., с прекъсване между 1292 – 1300 г., когато ще царува Смилец, представител на друг виден болярски род.

Теодор Светослав е син на Георги Тертер от брака му с българката Мария. Византиецът Георги Пахимер пише относно бащата на Теодор Светослав, военачалникът Георги Тертер: „Между най-изтъкнатите в Търново беше и Тертер, към когото българският народ беше много привързан и когото българите величаеха.“ Георги I Тертер сяда на българския трон през 1280 г. Преди това, следствие на византийските машинации и внушения, се развежда с българката Мария и се жени за византийка. През 1279 г. първородният му син Теодор Светослав е изпратен заедно с майка си за заложник във Византия: обичайна практика за онова време и порядки. Заложничеството на Теодор Светослав в Никея продължава и след като Георги I Тертер става цар. То е гарант за добрите отношения между Византия и България. Трае до 1285 г., когато заложниците са освободени, следствие на успешна мисия на българския патриарх Йоаким III. Още същата година Теодор Светослав е признат за съвладетел на баща си и като такъв присъства на монетите на Георги I Тертер.

Радостта от избавлението трае твърде кратко за царския син. Той отново е пратен за заложник от баща си – този път при татарите, които в противен случай заплашват България от унищожение. Сестрата на Теодор Светослав е насила омъжена за Чака, сина на татарския хан Ногай. Този път пленничеството продължава цели 14 г. и най-ненадейно, след щастливо стечение на обстоятелствата, Теодор Светослав не само се избавя от него, но става и цар на България.

Междувременно баща му позорно отстъпва българския трон (1292 г.) и от страх от татарите бяга при византийците. Това значи, че Теодор Светослав губи статута си на царски син от чужда държава, взет за заложник. Животът му в продължение на няколко години виси на косъм. Следват обаче междуособици в татарското ханство, които довеждат до убийството на Ногай и преминаване на властта в ръцете на неговия враг Токтай. Синът на Ногай Чака бяга в България, вземайки със себе си и спасявайки живота и на зет си Теодор Светослав.

Идва време Теодор Светослав да грабне шанса си, така чакан в продължение на двадесетина години пленничество. Оказва се, че цялото това време калява духа му и изостря решителността. Днес трябва да се признае и друго, той успява да заграби властта и да управлява, вярно, за благото на България и българите, но погазвайки моралните норми и изменяйки на хора, които са му помогнали през годините.

Спорно е какво точно се случва преди Теодор Светослав да се възцари. Двамата с Чака са приети от болярите в Търново. А дали Чака, синът на Ногай, е одобрен и за български цар, или не – това е въпрос на историографски уточнения. Факт е, че Теодор Светослав влиза във връзка с неговия враг Токтай, новия татарски владетел, чийто войски ги преследват до крепостните стени на Търново. Токтай иска от Теодор Светослав да убие благодетеля си Чака, на което българинът без колебание откликва. Главата на Чака е изпратена за доказателство в стана на Токтай. След това Теодор Светослав от династията Тертер е провъзгласен за цар на българите.

Като благодарност за услугата хан Токтай дарява новия цар със земи, а България се разширява на североизток чак до долното течение на река Днестър. Освен това татарите значително „разхлабват хватката“ си и почват да гледат на България като на съюзна страна, а не като васал. Теодор Светослав се саморазправя с враговете вътре в държавата, започвайки с българския патриарх Йоаким III. Същият човек, който навремето убеждава византийците да го пуснат от плен, сега е обвинен в държавна измяна и екзекутиран. Спорните от морално естество действия носят отрицателни квалификации за Теодор Светослав от страна на византийците. Той е упрекван в „коварство“, „големи престъпления“ и „варварска ярост“.

Освободил се от татарската опасност, която десетилетия наред тежи над България, Теодор Светослав предприема военна кампания срещу Византия, целяща възвръщане на територии. Българите напълно разгромяват византийската армия в битката при Скафида 1304 г. (днес с. Димчево, Бургаско), при което в българско владение влизат всички черноморски градове, от Стара планина до Мидия. След като постига териториални придобивки в Тракия, Теодор Светослав работи по дипломатическото им признаване. Това става през 1307 г., когато мирът между България и Византия се скрепява със сватбата на българския цар и дъщерята на византийския император.

В следващите години от управлението на Теодор Светослав цари мир. Феодалната анархия е възпряна, отношенията със съседите са мирни и приятелски. Установява се толкова дълго чаканият ред. Главният отговорник за това се нарича Теодор Светослав Тертер – владетел, издигнал авторитета на България като страна, с която всеки враг трябва да се съобразява. Теодор Светослав почива през 1321 г. от естествена смърт. Днес може да го оценим като един от най-успешните средновековни владетели.

#още

Джойс Карпати – да остаряваш красиво Остаряването и загубата на красотата – тези теми в...
Захари Стоянов – националният герой в сянка Българските национални герои живеят в епохата на В...
Загадките на най-голямото златно съкровище от българските земи Най-тайнственото златно съкровище от нашите земи б...
Устрем към свободата – Белоградчишкото въстание от 1850 г. В Северозападна България и до днес съществува изра...
Черно море – код „Север“   Предлагаме ви дестинации, където н...
Програмирайте мозъка си и дресирайте нервната система Най-важното в процеса на справяне с вредните навиц...

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This