Сравняван често с великия Акира Куросава, Хаяо Миядзаки е най-успешният и популярен жив японски режисьор. С над 50 международни награди, той е обявен от списание „Тайм“ за един от най-влиятелните аниматори в света.
Роден през 1941 г. в Токио, Миядзаки е будно и впечатлително дете и от малък мечтае да стане манга автор. Чете с любопитство илюстровани детски разкази и се възхищава от въображението на създателите им. Постепенно интересът му към анимацията нараства. След 1963 г., когато е дипломирането му, започва работа в няколко компании, където придобива опит от изтъкнати местни сценаристи и режисьори.
През 1979 г. режисира първата си пълнометражна анимация „The Castle of Cagliostro“ („Дворецът на Калиостро“), лично представена от него в студиото „Дисни“ в Америка. Силно впечатлен от този дебют е режисьорът Джон Лестър (бъдещ основател на „Pixar“), който се превръща в голям почитател на Миядзаки и основен разпространител на творчеството му в САЩ.
Вторият филм на Миядзаки – „Nausicaä of the Valley of the Wind“ („Наусика от долината на вятъра“ – 1984 г.), също предизвиква фурор. В него са застъпени основни, характерни и за бъдещото творчество на режисьора теми – опазването на околната среда, интересът към полетите („вина“ за това има бащата на Миядзаки, който е директор на „Miyazaki Airplane“), връзката между човека и природата, любовта, злодеите, моралът и многопластовите герои.
През пролетта на 1985 г. в сътрудничество с Такахата и Токума, Миядзаки основава продуцентската компания „Studio Ghibli“, а в края на годината излиза и първият му филм с „Гибли“ – „Castle in the Sky“ („Лапута: Замъкът в небето“), в който сираци търсят магически замък, скрит в небето. Следват „My Neighbor Totoro“ („Моят съсед Тоторо“ – 1988 г.) и „Kiki’s Delivery Service“ („Доставките на Кики“ – 1989 г.).
След дълга почивка, едва в края на 90-те години, се появява може би най-популярният филм на Хаяо Миядзаки – „Princess Mononoke“ („Принцеса Мононоке“), който чупи японските класации с рекорди по посещаемост в кината и успява да пробие на международна сцена. Освен обичайните екологични теми, новата продукция засяга и наболели политически и икономически проблеми. Тук идеите на автора претърпяват развитие – от утопичния поглед на „Наусика от долината на вятъра“ към зрелия хуманизъм на „Принцеса Мононоке“. Героите на Миядзаки също се променят – от традиционния тип злодеи, те се трансформират в сложни антигерои, криещи в себе си и положителни качества.
Филмът става първата анимация, спечелила Наградата на Японската академия за филм на годината.
След този главоломен успех Хаяо Миядзаки се оттегля в дълга почивка, която посвещава на семейството и приятелите си. Будният и неспокоен дух на автора обаче не спи и през 2001 г. на екран излиза „Spirited Away“ („Отнесена от духовете“), определян от критиката като един от най-стойностните филми на десетилетието. Анимацията отново печели приза на Японската филмова академия и се превръща в най-касовия филм в историята на японското кино до този момент, изпреварвайки по посещаемост дори блокбастъра „Titanic“.
„Spirited Away“ е събитие и от другата страна на Океана – той е награден със „Златна мечка“ от фестивала „Берлинале“, както и с „Оскар“ за пълнометражна анимация, преборвайки безспорния хит „Ice Age“ („Ледена епоха“).
В интервю за „Файненшъл таймс“ японският режисьор споделя: „За мен е много важно да запазя точната пропорция между рисунката на ръка и компютърната рисунка. Добрият баланс е в това да се ползвам и от двете техники и да съм в състояние да назова своите филми 2D“.
Продукциите на определяното като „японска фабрика за анимационни сънища“ студио „Гибли“, остават верни на традицията на класическата анимация, рисувана на ръка. Едно от главните условия при разпространението на филмите отвъд Океана е те да не бъдат редактирани. По този повод се носи легенда – от „Мирамакс“ изпратили на Миядзаки планираните за негов филм редакции, а в отговор получили недвусмислена забрана за каквато и да било намеса – пакет, съдържащ самурайски меч с предупредителен надпис „No cuts!“.
След обичайната кратка почивка Миядзаки режисира „Howl’s Moving Castle („Подвижният замък на Хоул“ – 2004 г.) вдъхновен от романа на Даяна Джоунс. Следват късометражните „The Day I Bought a Star“ („Денят, в който си купих звезда“), „House-hunting“ („Търсене на дом“), „Monmon – the Water Spider“ („Водният паяк Монмон“), както и пълнометражният „Ponyo“ („Поньо от скалата край морето“ – 2008 г.).
През 2013 г. на специална пресконференция на Международния филмов фестивал във Венеция, Миядзаки представя „The Wind Rises“ („Вятърът се надига“) – анимация за Джиро Хорикоши, изобретил бойните самолети „Mitsubishi A6M Zero“. Филмът му донася трета номинация за „Оскар“ и награда „Златен глобус“.
Година по-късно японският гений получава почетният приз на Американската академия за изключителен принос към кинематографичното изкуство и наука, като така се превръща във втория японец, удостоен с тази чест, след Акира Куросава през 1990 г.
Въпреки поредното си изявление, че слага край на своята кариера, през 2016 година неуморният, вече 75-годишен Миядзаки обяви, че работи над нов анимационен проект. А именно „късометражка“ с главен герой „гъсеницата Боро“. Това ще е първата компютърна анимация на режисьора, при това 3D. Премиерата на новия филм на „Гибли“ е обявена за 2018 г.
