Водата е основен, но спорен ресурс за Фракинг индустрията, която процъфтява в момента в Съединените Американски Щати и се готви да превземе целия свят. Въпреки широката публичност по темата, много неща остават слабо разбрани от законодателите, бизнесите и други заинтересовани от бързо разрастващата се индустрия.
Редица страни в Африка, Азия, Европа и Средния Изток все още разглеждат въпроса: Дали шистовата енергия е комерсиално изгодна? В същото време изразходването на вода, както и рисковете от замърсяване, са и ще продължават да бъдат основните притеснения, които биха заплашили не само екологията, но и развитието на самата технология. Въпреки че физичните и икономическите нужди от вода варират в различните страни, със сигурност много уроци могат да бъдат научени от опита на САЩ с шистова енергия.
Основните проблеми са два.
Първо: Изразходването на голямо количество вода за целите на пробивния процес. (това включва инжектиране на милиони тонове питейна вода, заедно с пясък и химикали, в шистовите кладенци)
Второ: Потенциалният риск за замърсяване на повърхностните, както и на подземните води вследствие на инциденти, разливи и слабо организиране на остатъчните продукти.
В САЩ, законодателите и научната общност са поставени в положение на „игра на гоненка“ с мащабното, скоростно развитие на индустрията и разбирането на натрупващото се въздействие в околната среда. Дори когато засилените мерки в САЩ успеят да влязат в сила, все още остава водния проблем, особено в щати като Тексас и Колорадо, където сушата е значителна и все повече хора се конкурират за все по-малко вода. На места с изявен недостиг на вода, като Китай, Алжир и Южна Африка, същия проблем е на лице в момента. Въпреки това, Южна Африка бързо придвижва легализирането и издаването на лицензи за използване на пустинния регион Кару (Karoo), в който все още има ограничени количества подпочвени води.
Законодателите в страните, където се води Фракинг дебат, би трябвало да задават следните въпроси:
1. Колко точно вода ще бъде изразходвана?
2. От къде ще дойде тази вода?
3. Колко от тази вода потенциално би могла да бъде рециклирана?
4. Как водният разход на индустрията ще се отрази на местната хидрология?
5. Как точно ще се третират отпадъчните продукти?
Компании и привърженици, които не могат да отговорят на тези въпроси, вероятно ще срещнат „стена“ от засилени регулации за водно използване или дори забрана за добив.
Отпадъчните продукти са друг важен момент. Пробиването, както и изваждането на газта произвежда огромно количество замърсена вода. В САЩ отпадъчната вода се излива в огромни кладенци за преработване на вода, наследници на отпадъчните води от минната и нефтената индустрия. Тази опция обаче вече не изглежда толкова надеждна, след като скорошни изследвания посочват връзка между изсипването на огромни количества вода в кладенците и земетресенията. Докато голяма част от публиката се фокусира върху проблемите със замърсяване на подпочвените води, все още остава и проблемът със загуба на повърхностните води.
В световен мащаб повърхностните водни ресурси са експлоатирани отвъд капацитета им. Често се правят грешни измервания и прогнози. Множество изследвания показват, че по целия свят нивата на повърхностните води значително намаляват и за тяхното възстановяване биха минали десетилетия, дори векове на места. Фракингът може да ускори намаляването на повърхностните водни ресурси, както вече наблюдаваме в САЩ. Скорошно проучване на CERES показва, че 36% от Фракинг индустрията в Щатите се случва в региони със значителен спад на повърхностните води след години на преексплоатация.
Локалният ефект от използването на водни ресурси също трябва да се вземе под внимание. Процесът използва вода от конкретни малки населени места в щатите, където се добива. Често количеството на водата използвана за Фракинг надвишава значително количеството употребено от местните хора взети заедно.
Независимо в коя част на света се водят преговори за Фракинг, всичките въпроси е важно да се разгледат и да получат отговор. Водата е безценен ресурс, който ние безразборно експлоатираме в продължение на много години, за да задоволяваме индустриалните си нужди. Водата обаче е природен, бавно възобновяем, ресурс. Трябва да бъде използван и пазен съзнателно.
За още информация по темата препоръчвам филмите „Газланд“ 1 и 2, които може да намерите тук:
Газланд 2 / Gasland Part II (2013)
Източник:
Hydraulic Fracturing and Water Stress: Water Demand by the Numbers.
www.theguardian.com
