Христина Мирчева е автор с подчертана индивидуалност на темите и стила на писане. Без да претендира, че е нещо изключително, поезията ѝ впечатлява с на моменти стряскащо точните метафори, намерени на такива места в ежедневието, които по принцип остават незабележими за окото на обикновения човек. Но не и за поет като нея. Доказателство за това е стихосбирката „Ускорени пейзажи“, в която тези удивителни поетични открития, защото за мен определени фрази действително са такива, са силно концентрирани и направо „хващат за гърлото“. Седя и си мисля: – Как е възможно човешкият ум да роди толкова гениални попадения?! Но това е силата на поезията – да открива уникалното в обикновените неща и да вижда света всеки ден по нов начин.

 

Когато разлисти книгата, читателят веднага разбира защо книгата се нарича „Ускорени пейзажи“, макар и програмното стихотворение да е на последната страница. Христина Мирчева е успяла да улови образи и картини от живота и да ги запечата на листа като текст, който обаче повече се съзерцава, отколкото се чете. Действително, когато човек надникне вътре, има усещането, че гледа множество картини от изложба, а не поетични текстове. Христина борави толкова добре с образите, че словото, като гръбначен стълб на цялата конструкция, се изгубва, за да остане само същината, духа, картината. Но тези картини не са статични, не са завършени – нарисувани и забравени – те са живи, подвижни, нарисувани с боите на словото, но действащи, подобно кадър от филм, който обаче не стига до финала си.

 

Чудесен пример е казаното по-горе в стихотворението „Протяжен ден“, което проследява движението на една човешка фигура не само в пространството, но и във времето. Пред очите ни минават на забавен каданс изоставена алея, явно позната на героинята или авторката, която пише. Отварят се „широки слънчеви площади / оживени площади със снимки от смъртни присъди“ и присъствието на един мъж, което се усеща и в неговото отсъствие. Усеща се чрез негови лични вещи, носещи неговата същност и навяващи хиляди спомени – шал, затворена книга, дори сянката зад ъгъла, която е присъствие, но все още само задочно. Времето се разтегля и като че ли се превръща в един-единствен миг, където са събрани минало, настояще и бъдеще. Защото срещата от миналото изглежда еднакво близка и далечна. После „мисълта зацикля около онзи момент с прегръдката“ и времето напълно спира, притихва в спомена, осветен от прожектора на съзнанието. Остава само прегръдката „заседнала като лодка в плитчините на спомена. Миг на небивало сливане.“ И това сливане на времето съединява спомен и настояще.

 

Почти хипнотично наблюдавам образите и пейзажите в поезията на Христина. А всеки пейзаж крие множество сюжети, които остават неразвити от авторката, оставяйки желание за още малко кадър сред нищото, още един миг потъване в картините… Силно засегната в книгата е и темата за съня. На моменти се губи представата дали авторката сънува или действително изживява случващото се. Тя ту се буди, ту заспива отново и вече не се знае дали пейзажите идват от реалния свят или фантазния. А може би е сън в будно състояние, може би мечта за сън, фантазия да се живее в света на сънищата.

 

#бюлетин

#поезията днес

Новата стихосбирка на Даниела Найберг – поезия на спасението

Новата стихосбирка на Даниела Найберг – поезия на спасението

Новата стихосбирка на Даниела Найберг е озаглавена „В града на спасението“, но стиховете в нея са така въздействащи, че книгата спокойно може да бъде наречена и „Поезия на спасението“. снимка: Милен Славов Новата стихосбирка на Даниела Найберг е озаглавена „В града на...

Продавачът на бадеми

 

Спи кротко продавачът на бадеми.
една жена допушва последната цигара,
увиснала над моста,
загледана в реката,
други двама, прегърнали едно момиче,
потъват в мрака.
Сергиите за цветя затварят,
светват кръчмите и приютяват страстните.

 

Какво, ако поне за малко е възможно
да бъде всичко по местата си.

 

 

Фотоувеличение

 

Снимката изпълва съзнанието ми открай докрай.
Няма други спомени,
всичко е изличено като след неутронна бомба.

 

Какво ли толкова има да се случи тази нощ
освен обичайното?
Какви ли нови поражения с непредсказуеми ефекти?

 

Най-сетне заспивам
в самия край на любовното бдение – сън без сънища.

 

Изключително силно въздействие оказа върху мен стихотворението „Охра“ и по-точно фразата: „дървото е дете, което насън отвеждам в гората на хората“. Видях самотното дърво в центъра на града, заобиколено отвсякъде с хора и ни едно друго дърво, с което да обменят вятър. Ето така се чувства сам човек в гората. Така се чувства и дървото, оставено без подобни нему.

 

Още една фраза е истинско попадение в книгата и в българската поезия въобще, защото рядко съм срещала толкова добри метафори:

 

Близо до края всичко е по-любовно.
Дори къщите, зад чиито стени на варосани гробници тлеят съдби,
са само светли мазки в пейзажа на стария майстор.

 

Подчертавам това изречение, защото то хваща за гърлото и дори не предполага коментар, защото всичко е казано. Животът, който сами затваряме в този временен дом, който без да осъзнаем се превръща в гробница за живи, все още тлее, все още може да бъде спасен. Но как?…

 

И тогава смъртта е нежна –
свири на роял в средата на дансинг
с дорийски колони
и ние танцуваме без умора – до нас е море.

 

Морето винаги е носител на надеждата. За щастие в тези домове все още „деца се раждат и отлитат, за да населят синия простор“. И тук авторът остава съзерцател на случващото се в живота, запечатва картините за вечността с поетичното си майсторство. Много исках да ви оставя за финал програмното стихотворение, но предпочетох да го оставя за истинския финал, когато прочетете книгата и сами стигнете до него. Тази поезия заслужава това!

още за четене

„Зов за зоопарковете“ – кампания на организацията за защита на животните „Четири лапи“

„Зов за зоопарковете“ – кампания на организацията за защита на животните „Четири лапи“

Преди месец „ЧЕТИРИ ЛАПИ“ публикува подробен доклад за условията в 16 действащи зоопарка в България и от днес стартира нов етап от разгръщането на инициативата. Кампанията на Организацията за защита на животните „ЧЕТИРИ ЛАПИ“  #ЗовЗаЗоопарковете набира все по-голяма...

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

За шеста поредна година ще се състои фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, организиран от сдружение „Арте Урбана Колектив“. От 21-ви до 23-ти юни в зала „Славейков“ на Френския институт в България Специалистите изказват противоречиви мнения за събитията от...

14-то издание на фестивала „Антистатик“

14-то издание на фестивала „Антистатик“

Между 28 май и 6 юни в София ще се проведе 14-то издание на „Антистатик“ – на живо – което сякаш е по-важно от всякога. Между 28-ми май и 6-ти юни в София ще се проведе 14-то издание на „Антистатик“ – на живо, което сякаш е по-важно от всякога. След една изключително...

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица. Заветът на старите българи за възстановяване баланса на силите между земния и отвъдния свят.снимка: Michael AnfangСТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥Заветът на старите българи за възстановяване баланса на силите между земния и...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

Български къщи и хотели от приказките

Български къщи и хотели от приказките

Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. България е известна по света, освен с красивата си природа и вкусна традиционна кухня, също и с интересната възрожденска архитектура,...

„Изкуството на боклука“ през очите на Артур Бордало (Бордало II)

„Изкуството на боклука“ през очите на Артур Бордало (Бордало II)

Темата за проблема с боклука е доста широко дискутирана навсякъде по света. Проблемът с последващото замърсяване на околната среда и водата се отразява на всички нива в обществото. Темата за проблема с боклука е доста широко дискутирана навсякъде по света. Проблемът с...

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Повечето плодове са богати основно на въглехидрати, докато авокадото съдържа голямо количество полезни мазнини. Благодарение на своята висока хранителна стойност,...

Pin It on Pinterest

Share This