Филмът „Урок“ е продукция на България и Гърция и е носител на множество награди за филмово изкуство от международни фестивали, включително и от тазгодишния 19-ти по ред „София Филм Фест“. Драматичната лента е първа част от филмова трилогия, замислена по проект на режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов, който цели да фокусира вниманието над три моментни снимки, разкриващи състоянието на българското общество и да направи художествена дисекция на съвременния обикновен човек.
„Урок“ е филм за силния характер и борбения дух на една учителка по английски език. Той илюстрира поредица от моменти, които трогват, изпитват човешкото търпение и карат сърцето да плаче от съпричастност, защото тези моменти са огледало на една случваща се действителност не само в родината, но и във всички страни, засегнати от световната финансова криза.
Филмът ни запознава с героинята Надежда (Маргита Гошева), прогимназиална учителка по английски език, която живее в Малък Лом, Благоевград заедно с дъщеря си и мъжа си (Иван Бърнев). Борейки се с мъката по наскоро починалата си майка, Надежда е главният стълб, който крепи семейството. За да изкара някой допълнителен лев, в извънучилищно време, тя работи към фирма за преводи и легализация. Ежедневната рутина приключва, когато един ден тя се прибира вкъщи и разбира, че къщата ѝ ще бъде конфискувана от банката заради неплатени вноски по ипотечен кредит. Надежда разполага с три дни да внесе сумата от 8000 лева, в противен случай тя и семейството ѝ ще останат без покрив над главата.
Тази история не е само истинска, тя е универсална. Това, което главната героиня със символично име Надежда преживява, може да се случи на всеки. Колелото на живота се завърта и не се знае утре кой може да се намери в ситуация, в която бъдещето му зависи от 1.37 лв.
Очевидно е, че филмът е заснет с нисък бюджет, но това не означава, че няма с какво да грабне вниманието на зрителя. Тъкмо напротив. Откровено простата и донякъде тривиална история, предадена в стил неореализъм, придържа вниманието от самото начало, а след края ни оставя сладко-горчив вкус и състояние на размисъл за превратностите на живота.
„Урок“ е от филмите, които вълнуват и трогват до сълзи, без да депресират и пораждат мрачни мисли. Макар главната героиня да преживява дълга поредица от драматични случки, за разлика от старите български класики от 70-те и 80-те, в „Урок“ нивото на драматичност не граничи с пълната трагедия. Сюжетът не показва нещо ново и е пестелив откъм изразни средства, но тъкмо заради това няма нито една излишна дума и жест. Сценаристите и режисьори Кристина Грозева и Петър Вълчанов представят чиста и ясна история, и точно в нейната минималистичност се крият множество скрити послания и символики, които допринасят за силното емоционално въздействие. Филмът е вдъхновен от историята за учителката обрала банка, която дълго време беше на челно място в българските новинарски емисии. Но филмовата драма не акцентува на самия обир, а на причините и обстоятелствата довели до него, представени през погледа на изстрадалата учителка. Важно е да се има предвид, че филмът е само вдъхновен от истинския случай, но историята в него е измислена.
„Урок“ принадлежи към качествените филми, които оставят следа в съзнанието и пробуждат размисли дълго след края на финалните надписи. Преживяванията на Надежда ни карат да се замислим за цената на всичко, което ни заобикаля – дома, семейството, труда, достойнството, моралът, чистата съвест, човещината и абсурдите на обществото. Във всяка следваща стъпка Надежда се разкрива като уравновесен човек, който предпочита да намери решение за трудна ситуация, отколкото да се разгневи над причините, довели до ситуацията. Нейната фигура ярко изпъква на фона на съпруга неудачник и бързо става ясно, че тя е и мъжът, и жената в семейството.
Маргита Гошева, натоварена с нелеката задача да изпълни главната роля в тази драма, показва блестяща актьорска игра. Нейното изпълнение поддържа емоционалното равновесие на филма и му помага да не изпадне в опасна пустота и безтегловност, което моментално би лишило зрителя от възможността да прозре истинските послания. Несъмнено без актьорството майсторство на Маргита историята би изглеждала твърде тривиална и едва ли филмът би пожънал толкова голям успех.
Иван Бърнев също е много убедителен в ролята на съпруга Младен, който е любящ баща, но за съжаление и абсолютен неудачник, чието безразсъдство за малко не оставя семейството му на улицата. Овации заслужава и актьорът Стефан Денолюбов, който пресъздава един изключително отблъскващ, но и откровено реален образ. Той играе собственик на заложна къща, който с неприятното си поведение, поражда желание да хвърлиш камък по него.
Филмът е дълга поредица от уроци. Но както знаем, уроците ще ги получаваме докато сме живи. Най-важната истина е, че в свят, в който господстват не морал и принципи, а изнудване, корупция, лицемерие и заплахи, надеждата трудно ще намира начини за съхранение. А когато отчаянието и стремежът към оцеляване стигнат връхна точка, полюсите се обръщат и стрелките на моралния компас започват да сочат в друга посока.
Неправдите, които преживява Надежда представляват драматична поредица от житейски уроци, които в даден момент ескалират до една оправдана лудост. Да, в момент на пълно отчаяние хората вършат налудничави неща, за които преди не биха си и помислили, но можем ли да ги виним за това, че се опитват да запазят себе си и тези, които обичат.
В страницата на „New York Times“ може да прочетете ревю на филма, изготвено от филмовия критик А. О. Скот.
