„Виждал съм много странни неща, но такова чудовище никога!“ – по едноименната приказка на братя Грим „The Turnip“ (Ряпата)

Като деца всички ние сме се наслаждавали, в дългите и тъмни нощи или в нощта преди Коледа, на красивите и незабравими приказки на братя Грим. Свят, в който доброто побеждава злото, принцесите се омъжват за принцове и светът е красив и вълшебен.

Но това дори не се доближава до истината. Ако сте любители на сериала „Грим“ и приключенията на детектива Грим със сигурност знаете, че приказките могат да бъдат доста… страшни.

Дали, както филма, така и приказките им, не са опит да избягаме от заобикалящата ни реалност?

Макар и да сме чели великолепните истории за „Снежанка“, „Пепеляшка“ (Aschenputtel / Cinderella) и „Рапунцел“ („Rapunzel“), оставаме малко изненадани, че всъщност нито едно от произведенията не е дело на двамата братя. В опит да спасят тези приказки, като част от германското културно наследство и бурното развитие на индустриализацията, двамата братя започват да събират в сборник разкази и истории свързани с германската култура, разказвани от приятели и близки. През 1812 г. Якоб и Вилхелм публикуват тези истории, като част от сборник разкази, под името „Разкази за деца и домакинства“ или както е известен днес „Приказките на братя Грим“.

Но първоначалната версия на книгата не е предназначена за деца. В историите има кръв, секс, кръвосмешение, а и не са илюстрирани.
Например в първоначалната версия Рапунцел забременява от принца след авантюра, в „Пепеляшка“ сестрите си отрязват пръстите на краката, за да могат да влязат в обувката. За да бъдат достъпни тези разкази за най-малките читатели, част от историите са редактирани. Историите за Пепеляшка и Червената шапчица обаче не са измислени от братята, а се базират на по-ранна версия на Шарл Перо, докато историята на „Красавицата и звярът“ изобщо няма нищо общо с творчеството на братята Грим.

Освен първоначалния шок в немското общество, от тези разкази следват нови неприятности за братята. През 1830 г. кралят на Хановер Ернст Август I издава декрет за вярност към краля на всички преподаватели от университета в Гьотинген. Не всички обаче били съгласни с този документ и 7 професори, сред които и братята, напускат града. Обявени за врагове на короната и без пари, Грим заемат от приятелите си, докато работят над сборника с разкази.

Вилхелм Грим умира през 1859 г., точно когато излиза седмото издание на разказите. По това време колекцията вече включва 211 истории и куп сложни илюстрации. Само 4 години по-късно умира и брат му Якоб, който бил дълбоко съкрушен от загубата на любимия си брат.

Талантливи и всестранно развити братята публикували не само приказки. Благодарение на обучението получено от университетските филолози и библиотекари, Грим, паралелно с разказите си, публикуват и множество книги за митология, няколко научни труда за лингвистика и средновековни изследвания. Двамата започнали амбициозно начинание да съставят речник на немските думи, но кончината им прекратила този устрем, преди да успеят да завършат буква F.

Желанието, таланта и целеустремеността на двамата братя оставят завинаги своята следа в световната литература. Независимо че някои истории са само за малки или само за пораснали читатели, те продължават да вълнуват, а може би и малко да плашат жадните за знания любители на книгите.

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This