Трябва ли да изхвърлим думата „трябва“ от речника си?

фотограф: Rebe Pascual

Много хора ще попитат какъв е проблемът с думата „трябва“. Какво лошо има да знаеш какво трябва да свършиш, какво трябва или не трябва да правиш? Не създава ли това ред в ежедневието, план за постигане на целите ни?

Според психоаналитици, именно тази на пръв поглед безобидна дума е изключително коварна, особено за хора, предразположени към безпокойство или повишена тревожност, и я определят като най-невротизиращата дума.

Тиранията на думата „трябва“ започва още от ранно детство. Родителите учат детето на безкраен списък с неща, които трябва да прави. И ако социалната среда (семейство, училище, работно място) развива определени културни „норми“ и това е напълно нормално, тъй като ние не съществуваме извън обществото, то една нездрава социална среда може да формира и нездрави системи от убеждения.

След като разграничим полезните социални конструкти, остава да можем да разпознаваме онова „трябва“, което ни вреди. Например дете, научено, че трябва да има само високи оценки, за да спечели уважението и любовта на родителите си, е много вероятно да прави неправилната връзка между угаждане и любов. Възможно е да я приеме като модел на поведение, който несъзнателно да прилага и в по-късен етап, например с партньор.

Свръхконсуматорските общества днес изискват от нас като възрастни постоянно да се развиваме на цената на всичко! В това да се себеусъвършенстваш и развиваш разбира се няма нищо лошо, когато процесът се случва естествено и желано. Когато светът около теб сякаш крещи, че трябва да учиш, за да може да работиш, за да може да имаш финансова стабилност, за да може да си независим, за да може да имаш деца, и така нататък в този безкраен порочен кръг от „трябва“, тогава възможността да се сринеш под тежестта на толкова много изисквания е твърде вероятна.

За да се развиваш в сферата на спорта или на изкуството, не ти е нужен докторат по политически науки, нали? Ако позицията, която заемаш, ти носи щастие и удовлетворение, защо е нужно да търсиш „по-добра“? Ако искаш да обиколиш света, защо трябва да се отказваш, понеже си във възраст, в която се предполага, че трябва да „имаш семейство“ или „да градиш кариера“?

За това според Карен Хорни (1885 – 1952 г.), психоаналитик от немски произход, важно е да можем да разграничим кога действаме не съгласно самостоятелно придобити убеждения и желания, а според такива, вменени ни от токсичната социална среда. Те играят ролята на несъзнавани послания, идващи от подсъзнанието ни.

Такива са огромна част от ежедневните мисли, които ни спохождат: „Трябва да отслабна!“, „Трябва да съм по-щастлив!“, „Трябва да имам повече приятели!“, „Трябва да си купя нова кола!“…

A колко от тях са наши истински съкровени желания? Доколко стремежите ни са продукт на външни влияния? Това можем да разберем, ако се запитаме наистина ли сме щастливи, когато постигнем дадена цел. Колко удовлетворение ни носи тя? Как сме се чувствали в процеса на работа?

Ако отговорът е по-скоро негативен, то тогава трябва да обърнем сериозно внимание на идеализирания образ, който сме създали, готов да угоди на всички външни „трябва“ стимули! Този образ никога не може да бъде завършен, никога няма да донесе щастие, защото той е един нереален продукт на несигурната личност и свръхвзискателната среда.

Подобен социален модел е носител на повечето от днешните психични състояния познати ни като тревожност, панически атаки, „бърнаут“ и др. Състояния, породени от невъзможността да разграничим вечно изискващата среда и да обърнем внимание на тази част от нас, която като малко дете се чувства пренебрегната и безгласна.

Когато се освободим от оковите на този образ обаче, когато го оставим да си отиде, ще освободим място за всички онези желания и стремежи, които идват от собствената душа и сърце. Те са истинския двигател на развитие и растеж. Тогава невротичното „трябва“ ще бъде заместено от естествено желание за промяна. Промяна, която носи чиста радост, увереност и удовлетворение.

къде и кога да отидем

предстоящи събития