Избирането на „цар на лозята“ е прастар български обичай, тачен в Северна България чак до наши дни. Празникът „Цар на лозята“ е форма на гръко-тракийските дионисиеви тържества. Знаем, че при траките с голяма почит се ползва богът на виното Дионисий. Този бог и негови символи присъстват често в монетите на тракийските владетели, а по времето на Херодот съществува знаменит храм на Дионисий в Тракия.

 

В лозарските краища на Северна България, където винопроизводството е основен поминък, се празнува „Цар на лозята“. Неговите обредни форми много наподобяват кукерския цар в Тракийско и познатия сред славянските народи „Цар на нивата“.

 

Народният обичай „Цар на лозята“ съвпада в църковния календар с почитта, която се отдава пред светеца мъченик Трифон, живял през III в. сл.Хр. По време на празника старейшината на селото прави наричане с китка босилек, увита с червен конец: „Кой е честит, нека поеме тази китката и да бъде Трифон (или цар)!“. Който измежду пируващите е предварително избран, той поема китката босилек и останалите му честитят „трифонуването“ (царуването): „Хайде да бъде честито и берекетлия!“ или „Хайде нека е берекет, да прелива през прагове!“. Отговаря му се: „Амин!“. Изборът на нов цар пада върху имотен и „късметлия“ човек. Царуването му продължава до следващата година и избора на нов цар.

#бюлетин

#празници

Като свърши яденето и пиенето на лозята, празнуващите се връщат в селото, проводени с гайди, тъпани и гъдулки. Избраният за цар се окичва с венец от лозови пръчки на главата и с друг венец през раменете. Минавайки с кола през селото, царят и спътниците му спират пред всяка къща, за да извършат благопожелания. Домакините ги посрещат с голям котел вино, черпят ги, а с каквото остане накрая – плисват царя.

 

Филип Симидов разказва спомените си от края на XIX в. за обичая „цар на лозята“ в Бяла, Русенско. Всеки участник в тържеството си приготвя бъклица вино и печена кокошка или пуяк, след това се запътва пеш или на кон към лозето си. Там зарязва три пръчки от лозите си и после слиза в лозята на черковището, където е мястото за среща на множеството. Старият „цар на лозята“ пристига на черковището пременен във великденските си дрехи. Возят го на волска кола, а в ръцете си носи икона на св. Трифон, окичена с босилек, цветя и пера от петел. Към 14,30 ч. всичко е вече готово и сядат на общата трапеза, отрупана с печени овни и вино. На обяда старият цар става прав и обявява пред всички, че в името на Бог, Богородица, свети Трифон и всички светци до днес, е бил цар на лозята, но сега иска да изберат друг на негово място. Множеството мълчи. След петнадесетина минути царят става и повтаря речта си, но отново никой не му отговаря. На третия път вече всички скачат на крака, изпълняват желанието на стария цар и избират нов на негово място. Новият цар е грабнат на ръце и занесен така до дома си в селото. В къщата на новоизбрания цар угощенията продължават.

Пандели Кисимов описва спомените на баща си по „избиране на цар на лозята“ в разградските села около 1820 г. „Дворът на новия цар, пълен с хора и на средата една возилица вино на шейни отгоре, точеха вино и черпеха дошлите гости на царя. Като се събра всичкото село, мъжете качиха царя на една шейна, постлана с черга и възглавница, и гайдите напред, потеглиха я на ръце да развождат царя по цялото село, като се спираха по селските мегдани, гдето около шейната на царя младите завъртяваха хорото, а старите – пълните бъклици от ръка на ръка.“

 

Празникът се чества три дни по православния колендар, тъй като народно етимологичното тълкувание вижда в името на светеца Трифон числото 3. Затова има „първи трифонец“, „втори“ и „трети“. На „първия трифонец“ (1-ви февруари) започва зарязването на лозите, затова се нарича още Зарезан. През „трифонците“ не се работи нищо. Трите дни се наричат още „Вълчи празници“.

Легендата разказва, че в тези дни жената на св. Трифон напрела три вретена и после без малко вълците да я изядат. Тогава жените нищо не похващат: не перат, не тъкат и не предат, не отварят ножици, за да стоят затворени вълчите челюсти през годината. През трите „трифонци“ народът гадае какво ще е времето през годината и ще има ли берекет. Ако на първия „трифонец“ е хубаво времето – това значи добра есенна реколта, ако на втория вали – значи много грозде и царевица, а ако е добро времето и на третия – много пашкули и пшеница. Народът гадае с въглени през „трифонците“. Слагат въглени в палешника и ги чакат да престоят три дни. Ако те почернеят – на оскъдица е, а станат ли на пепел – предстои богата реколта.

#град, село и бит

Празникът често е съпровождан с наричане за здраве и късмет, известно като „трифуносване“. „Трифуносват“ се кесиите на мъжете да са пълни цялата година, добитъкът да е здрав, овощните дръвчета да се превият с плод и яловите жени да се сдобият с рожби. Рано сутрин домакинята взема брадвата и уж ще сече добитъка, като започва да нарежда: „Чуеш ли ме, Трифоне?“. Домашните отвътре ѝ отговарят: „Не те чуем от масло и от сирене“.

 

Обичаят „Цар на лозята“ е един от най-древните, съхранени по нашите земи. Той отразява почитта на древните обитатели на Балканите към виното и неговите божества.

още за четене

Pin It on Pinterest

Share This