Трифон Зарезан – царят на лозята

Избирането на „цар на лозята“ е прастар български обичай, тачен в Северна България чак до наши дни. Празникът „Цар на лозята“ е форма на гръко-тракийските дионисиеви тържества. Знаем, че при траките с голяма почит се ползва богът на виното Дионисий. Този бог и негови символи присъстват често в монетите на тракийските владетели, а по времето на Херодот съществува знаменит храм на Дионисий в Тракия.

В лозарските краища на Северна България, където винопроизводството е основен поминък, се празнува „Цар на лозята“. Неговите обредни форми много наподобяват кукерския цар в Тракийско и познатия сред славянските народи „Цар на нивата“.

Народният обичай „Цар на лозята“ съвпада в църковния календар с почитта, която се отдава пред светеца мъченик Трифон, живял през III в. сл.Хр. По време на празника старейшината на селото прави наричане с китка босилек, увита с червен конец: „Кой е честит, нека поеме тази китката и да бъде Трифон (или цар)!“. Който измежду пируващите е предварително избран, той поема китката босилек и останалите му честитят „трифонуването“ (царуването): „Хайде да бъде честито и берекетлия!“ или „Хайде нека е берекет, да прелива през прагове!“. Отговаря му се: „Амин!“. Изборът на нов цар пада върху имотен и „късметлия“ човек. Царуването му продължава до следващата година и избора на нов цар.

Пандели Кисимов описва спомените на баща си по „избиране на цар на лозята“ в разградските села около 1820 г. „Дворът на новия цар, пълен с хора и на средата една возилица вино на шейни отгоре, точеха вино и черпеха дошлите гости на царя. Като се събра всичкото село, мъжете качиха царя на една шейна, постлана с черга и възглавница, и гайдите напред, потеглиха я на ръце да развождат царя по цялото село, като се спираха по селските мегдани, гдето около шейната на царя младите завъртяваха хорото, а старите – пълните бъклици от ръка на ръка.“

Празникът се чества три дни по православния колендар, тъй като народно етимологичното тълкувание вижда в името на светеца Трифон числото 3. Затова има „първи трифонец“, „втори“ и „трети“. На „първия трифонец“ (1-ви февруари) започва зарязването на лозите, затова се нарича още Зарезан. През „трифонците“ не се работи нищо. Трите дни се наричат още „Вълчи празници“.

Легендата разказва, че в тези дни жената на св. Трифон напрела три вретена и после без малко вълците да я изядат. Тогава жените нищо не похващат: не перат, не тъкат и не предат, не отварят ножици, за да стоят затворени вълчите челюсти през годината. През трите „трифонци“ народът гадае какво ще е времето през годината и ще има ли берекет. Ако на първия „трифонец“ е хубаво времето – това значи добра есенна реколта, ако на втория вали – значи много грозде и царевица, а ако е добро времето и на третия – много пашкули и пшеница. Народът гадае с въглени през „трифонците“. Слагат въглени в палешника и ги чакат да престоят три дни. Ако те почернеят – на оскъдица е, а станат ли на пепел – предстои богата реколта.