Заха Хадид беше една от най-влиятелните и неповторими личности в съвременната архитектура.
Родена през 1950 г. в Багдад, от малка е жител на света. Едва на 11 години е, когато семейството й е принудено, заради демократичните си възгледи, да напусне Ирак след идването на власт на Саддам Хюсеин. В Американския колеж в Бейрут, Заха учи математика, а през 1972 г. се мести в Лондон, където е приета в Школата на архитектурната асоциация. Тук тя бързо става любимка на преподавателите, но не и на клиентите. Проектите й са твърде странни и прекалено ексцентрични.
През 1980 г. Хадид основава собствено студио „Zaha Hadid Architects“, което се отличава със своето новаторство в областта на интериорния дизайн и архитектурата.
Екстравагантността на проектите на Заха е толкова голяма, че тя бързо понася хиляди критики: заради огромните разходи по изграждането им, заради не добрата функционалност или заради разточителното използване на материали. Изключително дръзки и оригинални, голяма част от работите й остават нереализирани.
През 1994 г. тя печели конкурс за проект на „Операта в залива Кардиф“. Уплашен от оригиналния й дизайн, строителят се отказва да го изпълни.
Едва 1999 г. е успешна за Заха Хадид – тогава се реализира идеята й за „Центъра за съвременно изкуство“ в Синсинати, открит през 2003 г.
Различен, артистичен и неподправен, стилът й се различава от пръв поглед. Сградите й се вписват с лекота в градската среда, без да нарушават баланса. За нея менторът й Рем Колхас – също световен архитект, твърди, че тя е планета, която се движи в своя собствена и неподражаема орбита.
„– Има цели 360 градуса. Тогава защо да се придържаме само към един?“ – казва Хадид.
В нейния свят не съществува предел. С безграничната си фантазия тя превръща луксозен ресторант в центъра на Токио в изкуство. Замисленият от нея „Научен център Phaeno“ във Волфсбург, Германия, пък е сред 7-те съвременни чудеса на света.
През 2004 г. Заха Хадид става първата жена, спечелила наградата „Pritzker Architecture“, и съвсем заслужено. Сред най-известните й творби са:
„Музеят на транспорта“ в Глазгоу
-
снимка: telegraph.co.uk
-
-
„Спортният комплекс за водни спортове“ в Лондон, който „прелива“ от движение във формите.
„Центърът по изкуства“ в Абу Даби – 10 етажна сграда във формата на клон, надвесен към морето, в чиято структура са включени пет театрални, една оперна и една концертна зала
„The Peak“ – проект за трансформиране на хълм в Хонконг, с който печели международен конкурс.
Две поредни години Хадид е носител на престижната награда „Стърлинг“ на Кралския институт на британските архитекти, която е най-престижното отличие на Великобритания. През 2010 г. – за създаването на „MAXXI – музей на модерното изкуство“ в Рим, а през 2011 г. – за работата й по „Академия Евелин Грейс“ в Лондон.
Центърът „Гайдар Алиев“ в Баку, проектиран от нея й носи отличието на Музея за дизайн за 2014 г., като отново е първата дама, печелила този приз.
През 2015 г. Заха Хадид става първата жена получила и друго признание – Британският кралски орден за архитектура, който се връчва от 1848 г. насам за постижения в тази област.
Въпреки огромният си успех и популярност, Хадид преподава и изнася лекции в различни кътчета на света. Нейната дързост и игра с пространството са вдъхновяващ пример за смелост и вяра. Формата от сковаваща и ограничаваща, се превръща в лабиринт от измислени пространства и свобода.
„Архитектурата наистина означава да се чувстваш добре. Мисля, че хората искат да се чувстват добре в едно пространство… От една страна заради чувството, че това е техният подслон, и от друга – заради удоволствието.“
Заха Хадид напуска нашия свят на 31-ви март тази година, в домът си в Маями на 65-годишна възраст. И като всеки гений получава широко признание и е оценена напълно едва след смъртта си. Дръзки и смели, проектите й добиват още по-голяма популярност, а работата й все по-често е сравнявана с изкуството на Гауди, Хундертвасер и Калатрава. Една жена, чийто гений успя да пробие отвъд предразсъдъците. Един творец, който придаде ново значение на думата архитектура.
