Когато става въпрос за човешки взаимоотношения, много често чуваме фразата – „Противоположностите се привличат“. А също и че „Два остри камъка брашно не мелят“, както и два меки. Което моментално ни навежда на мисълта, че трудно бихме се разбрали с човек, който много прилича на нас. Ако си спомняте, като деца всички ние винаги сме се опитвали да намерим такива приятели, които имат същите интереси, вкусове и мисли като нашите. С времето обаче тези неща се променят.
Със сигурност ви се е случвало някой непознат ужасно много да ви дразни, без да осъзнавате защо. Например, някоя жена ви се струва твърде претенциозна, високомерна или влюбена в себе си. Ако направите паралел между нея и себе си обаче, ще откриете, че в нея ви дразнят точно тези черти, които вие самата притежавате. Дразни ви, че тя веднага се залепва за огледалото, ако в стаята има такова. Не правите ли и вие същото? Дразни ви, че използва чужди цитати, за да блесне с интелект. Не правите ли вие същото?
Това се случва, защото вие виждате огледален образ на себе си с всички ваши черти, които по една или друга причина отричате пред самите вас или ги изтласквате в подсъзнанието, като защитен механизъм. Всички много се ядосват, когато ги нарекат егоисти. Защо? Не защото е толкова лошо да си егоист, а защото сами не осъзнават, че са такива. Представата за себе си никога не е идентична с представата на другите за нас и това е нормално. Само че в един момент ние можем да започнем да обвиняваме другите в егоизма, който всъщност сами притежаваме. Това се нарича проекция.
Интерпретаторите на психоанализата разглеждат проекциите като подсъзнателен защитен механизъм. Проекцията се изразява в приписване на различни негативни качества върху околните, за да се обоснове тяхното неприемане на индивида. Това може да се случва по няколко начина:
#бюлетин
#от живота
Как можем да помогнем на жени, станали жертви на насилие
За изминалата 2020 г. 17 жени в България са убити от партньорите си. Това са само известните случаи, а колко точно жени приключват живота си фатално в дома си, не можем да знаем, тъй като подобна статистика не се води. СТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥За изминалата 2020 г. 17...
– чрез атрибутивна проекция – когато несъзнателно отхвърляме собствените негативни черти и ги приписваме на околните.
– рационалистична проекция – осъзнаваме само някои от негативните ни качества и ги оправдаваме с мисли от типа „така правят всички“.
– комплиментарна (взаимно допълнителна) проекция – проектираме върху другите такива черти, които са допълнителни като съдържание на собствено притежаваните ни. Например, човек, който изпитва страх, е склонен да приписва на останалите агресивност. По този начин, приписването на черта позволява да оправдаем пред себе си собственото психично състояние. Иначе казано, да интерпретираме, в себеугоден дух, собствените реални недостатъци като достойнства.
– симилативната проекция – предполага приписване на психични качества на принципа на сходството: „Какъвто родителят – такова и детето“.
Докато приписването на черти от характера ни върху другите остава несъзнателен или отчасти несъзнателен процес, винаги ще съществуват затруднения в комуникацията ни с тях и ще се чувстваме засегнати, омаловажени или недостатъчно значими. Другите обаче могат да бъдат разглеждани и като перфектното огледално отражение на самите нас, а благодарение на комуникацията с тях да открием собствените си недостатъци и с малко повече работа върху себе си и постоянство, да успеем да ги променим.
Тогава ще се променят и отношенията ни с околните и ще можем да постигаме много по-дълбока близост и искреност, без да се чувстваме пренебрегнати. Съвсем скоро ще изчезне напрежението и разговорите ще се превърнат в градивни и осмислящи преживявания, с които ще израстваме и ще ни носят удовлетворение, а не гняв, сълзи и срам.
Защото, както казва индийският алтернативен лекар и писател Дийпак Чопра: „Онези, които обичаме, и онези, които не можем да понасяме – всички те са наши огледални образи.“ Ако мразим тях, значи мразим себе си, а това води до нашата саморазруха. Ако не харесваме дадена черта от характера на другите, трябва първо да се огледаме вътре в себе си. Най-вероятно ние притежаваме точно тази черта и нетърпимостта ни към нея, виждайки я в другите, идва, за да ни покаже, че е време да се сбогуваме с нея, а не с хората. И това оглеждане трябва да се прави често! Както плевим цветята, за да не бъдат задушени от бурени, плевели и да могат да цъфтят в най-красивите си цветове, така трябва и да оплевим вътре в себе си.
С колкото повече и различни от нас хора общуваме, толкова повече непознати аспекти от собствената ни същност ще откриваме. Защото огледалото ще работи винаги и ще ни помага да се огледаме отвътре. То ще се появява при всеки разговор и всеки човек, който срещаме по пътя си. И когато нещо ни подразни у някого, не трябва да го съдим, а да се усмихнем мислено и да си кажем: Но това съм просто аз, време е за промяна!
още за четене
На Никулден WWF разказа за изчезващите господари на Дунав – есетрите
Въпреки забраните за улов, натискът върху последните диви популации на есетри в Европа нараства. В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви...
Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов
За шеста поредна година ще се състои фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, организиран от сдружение „Арте Урбана Колектив“. От 21-ви до 23-ти юни в зала „Славейков“ на Френския институт в България Специалистите изказват противоречиви мнения за събитията от...
ALI с премиера на видеото на „Don’t Hate Me“
В своя пети сингъл алтернативната рок банда реди сурови истини с перфектно полирани детайли и емоционален мащаб отвъд музиката.
Константин Фотинов – основател на българския периодичен печат
Сега ще разкажем повече за родоначалника на нашия периодичен печат – големия просветител Константин Фотинов. Той е личността, която полага основите на народното ограмотяване с помощта на средства за масова информация.снимка: Исторически музей, СамоковПортрет на...
Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“
Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...
Опакованата Триумфална Арка – мечтата на Кристо
Едно от местата, за което бленувах беше Франция и дори през тези трудни за пътуване времена имах късмета да посетя Париж през октомври.
„Панелките“ – завръщане през призмата на модата
Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен фотограф: Тина Бояджиева Израснах през последното десетилетие на комунизма в Източна Европа. Животът ми трябваше да бъде предопределен, защото политическата...
Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?
Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Повечето плодове са богати основно на въглехидрати, докато авокадото съдържа голямо количество полезни мазнини. Благодарение на своята висока хранителна стойност,...
къде и кога да отидем
предстоящи събития
