Списание БЪЛГАРКА

Когато става въпрос за човешки взаимоотношения, много често чуваме фразата – „Противоположностите се привличат“. А също и че „Два остри камъка брашно не мелят“, както и два меки. Което моментално ни навежда на мисълта, че трудно бихме се разбрали с човек, който много прилича на нас. Ако си спомняте, като деца всички ние винаги сме се опитвали да намерим такива приятели, които имат същите интереси, вкусове и мисли като нашите. С времето обаче тези неща се променят.

Със сигурност ви се е случвало някой непознат ужасно много да ви дразни, без да осъзнавате защо. Например, някоя жена ви се струва твърде претенциозна, високомерна или влюбена в себе си. Ако направите паралел между нея и себе си обаче, ще откриете, че в нея ви дразнят точно тези черти, които вие самата притежавате. Дразни ви, че тя веднага се залепва за огледалото, ако в стаята има такова. Не правите ли и вие същото? Дразни ви, че използва чужди цитати, за да блесне с интелект. Не правите ли вие същото?

Това се случва, защото вие виждате огледален образ на себе си с всички ваши черти, които по една или друга причина отричате пред самите вас или ги изтласквате в подсъзнанието, като защитен механизъм. Всички много се ядосват, когато ги нарекат егоисти. Защо? Не защото е толкова лошо да си егоист, а защото сами не осъзнават, че са такива. Представата за себе си никога не е идентична с представата на другите за нас и това е нормално. Само че в един момент ние можем да започнем да обвиняваме другите в егоизма, който всъщност сами притежаваме. Това се нарича проекция.

Интерпретаторите на психоанализата разглеждат проекциите като подсъзнателен защитен механизъм. Проекцията се изразява в приписване на различни негативни качества върху околните, за да се обоснове тяхното неприемане на индивида. Това може да се случва по няколко начина:

#бюлетин

#от живота

Как можем да помогнем на жени, станали жертви на насилие

Ирен Петрова | от живота

За изминалата 2020 г. 17 жени в България са убити от партньорите си. Това са само известните...

– чрез атрибутивна проекция – когато несъзнателно отхвърляме собствените негативни черти и ги приписваме на околните.

– рационалистична проекция – осъзнаваме само някои от негативните ни качества и ги оправдаваме с мисли от типа „така правят всички“.

– комплиментарна (взаимно допълнителна) проекция – проектираме върху другите такива черти, които са допълнителни като съдържание на собствено притежаваните ни. Например, човек, който изпитва страх, е склонен да приписва на останалите агресивност. По този начин, приписването на черта позволява да оправдаем пред себе си собственото психично състояние. Иначе казано, да интерпретираме, в себеугоден дух, собствените реални недостатъци като достойнства.

– симилативната проекция – предполага приписване на психични качества на принципа на сходството: „Какъвто родителят – такова и детето“.

Докато приписването на черти от характера ни върху другите остава несъзнателен или отчасти несъзнателен процес, винаги ще съществуват затруднения в комуникацията ни с тях и ще се чувстваме засегнати, омаловажени или недостатъчно значими. Другите обаче могат да бъдат разглеждани и като перфектното огледално отражение на самите нас, а благодарение на комуникацията с тях да открием собствените си недостатъци и с малко повече работа върху себе си и постоянство, да успеем да ги променим.

Тогава ще се променят и отношенията ни с околните и ще можем да постигаме много по-дълбока близост и искреност, без да се чувстваме пренебрегнати. Съвсем скоро ще изчезне напрежението и разговорите ще се превърнат в градивни и осмислящи преживявания, с които ще израстваме и ще ни носят удовлетворение, а не гняв, сълзи и срам.

Защото, както казва индийският алтернативен лекар и писател Дийпак Чопра: „Онези, които обичаме, и онези, които не можем да понасяме – всички те са наши огледални образи.“ Ако мразим тях, значи мразим себе си, а това води до нашата саморазруха. Ако не харесваме дадена черта от характера на другите, трябва първо да се огледаме вътре в себе си. Най-вероятно ние притежаваме точно тази черта и нетърпимостта ни към нея, виждайки я в другите, идва, за да ни покаже, че е време да се сбогуваме с нея, а не с хората. И това оглеждане трябва да се прави често! Както плевим цветята, за да не бъдат задушени от бурени, плевели и да могат да цъфтят в най-красивите си цветове, така трябва и да оплевим вътре в себе си.

С колкото повече и различни от нас хора общуваме, толкова повече непознати аспекти от собствената ни същност ще откриваме. Защото огледалото ще работи винаги и ще ни помага да се огледаме отвътре. То ще се появява при всеки разговор и всеки човек, който срещаме по пътя си. И когато нещо ни подразни у някого, не трябва да го съдим, а да се усмихнем мислено и да си кажем: Но това съм просто аз, време е за промяна!

още за четене