Театърът „Сан Карло“ в Неапол

снимки: @teatrodisancarlo/ FB

Театърът „Сан Карло“ („Teatro di San Carlo“) в Неапол е най-старият действащ театър в света. Обявен е от ЮНЕСКО за културно наследство редом с Египетските пирамиди и Стоунхендж. Намира се в непосредствена близост до централния площад „Piazza del Plebiscito“, и е свързан с Кралския дворец.

Открит е през 1737 г., десетилетия преди миланската „Ла Скала“ и „Ла Фениче“ („Teatro La Fenice“) във Флоренция. Именно заради размерите, структурата и времето, в което е построен, театърът „Сан Карло“ става модел за подражание при строежите на следващите театри в Европа. Построен е по идея на краля на Неапол, Карл III. Искал е да бъде създаден един по-голям и модерен за времето си театър, който да замени тогавашния „Сан Бартоломео“ (построен през 1621 г.), откъдето след 1700 г. започнал оперния Ренесанс на града.

На 4-ти ноември 1737 г. е официалното откриване на театър „Сан Карло“, с изпълнение на операта на Джовани Перголези (Giovanni Battista Pergolesi) – „Ахил в Скирос“ („Achille in Sciro“), базирана на либрето (литературен текст използван като сценарий за опера или друго сценично произведение). Първите сезони в театъра били повлияни от кралското предпочитание към танците и затова на сцената взели участие много известни изпълнители – кастрати (това се прави още в детска възраст, за да се запази чистия и ясен детски глас).

снимки: @teatrodisancarlo/ FB

В края на XVII век Кристоф Вилибалд Глюк (Christoph Willibald Gluck) бил поканен да ръководи операта в Неапол от импресариото Туфарели, а Йохан Бах между 1761 – 1762 г. представил две свои оперети – „Катон в Ютика“ („Catone in Utica“) и „Алесандро Нел“ („Alessandro nelle Indie“).

Новата опера била проектирана под формата на подкова от военния архитект Джовани Медрано (Giovanni Antonio Medrano) и Анджело Карасале (Angelo Carasale) и е най-старата в света. Залата е с дължина 28,6 метра, широчина 22,5 метра и с общо 1379 места. Заедно с местата на балконите общия брой достига до 3000.

снимки: @teatrodisancarlo/ FB

За тази зала взискателният цигулар Луи Шпор (Louis Spohr), който обръщал голямо внимание на акустиката по време на изпълненията си, още на 15-ти февруари 1817 г. заключил, че „няма по-добро място за балет и пантомима, дори битките и бурята в морето могат да бъдат представени, без да се има чувството за грандиозност и нещо, което не е на мястото си“. Тук са били гости някой от певците с най-високи тонове на гласа, като Изабела Колбран, която е била прима на театъра, и бъдеща съпруга на Росини. Акустиката е била повече от перфектна. Залата е била с превъзходна архитектура и е сияела със синята тапицерия и златните декорации (тези цветове били официалния цвят върху герба на Бурбоните).

В периода 1809 – 1841 г. за управител е назначен Доменико Барбея. Благодарение на невероятните продукции, с вплетени в тях осветления и иновации, създадени именно по идея на Барбея, театърът привлича както множество публика, така и водещите оперни певци от цял свят. За нещастие на 13-ти февруари 1816 г., по време на репетиция в театъра избухва пожар, който го унищожава до основи. По нареждане на сина на Карл III, крал Фердинанд IV, започва 10-месечно възстановяване на театъра.

С помощта на Антонио Николини е възстановена главната аудитория с оригиналната форма на подкова, с 1444 места, като вътрешността е украсена с барелеф, изобразяващ „Време и час“. На 12-ти януари 1817 г. вече възстановеният театър отваря врати. Великият Стендал е един от поканените и казва: „Няма друго място в Европа, което може да се сравни с този театър, той заслепява очите и вълнува душата“. Няколко години по-късно театърът претърпява козметични промени.

снимка: Silvia Lelli

снимка: Silvia Lelli

къде и кога да отидем

предстоящи събития