снимки: @teatrodisancarlo/ FB

Театърът „Сан Карло“ („Teatro di San Carlo“) в Неапол е най-старият действащ театър в света. Обявен е от ЮНЕСКО за културно наследство редом с Египетските пирамиди и Стоунхендж. Намира се в непосредствена близост до централния площад „Piazza del Plebiscito“, и е свързан с Кралския дворец.

 

Открит е през 1737 г., десетилетия преди миланската „Ла Скала“ и „Ла Фениче“ („Teatro La Fenice“) във Флоренция. Именно заради размерите, структурата и времето, в което е построен, театърът „Сан Карло“ става модел за подражание при строежите на следващите театри в Европа. Построен е по идея на краля на Неапол, Карл III. Искал е да бъде създаден един по-голям и модерен за времето си театър, който да замени тогавашния „Сан Бартоломео“ (построен през 1621 г.), откъдето след 1700 г. започнал оперния Ренесанс на града.

 

На 4-ти ноември 1737 г. е официалното откриване на театър „Сан Карло“, с изпълнение на операта на Джовани Перголези (Giovanni Battista Pergolesi) – „Ахил в Скирос“ („Achille in Sciro“), базирана на либрето (литературен текст използван като сценарий за опера или друго сценично произведение). Първите сезони в театъра били повлияни от кралското предпочитание към танците и затова на сцената взели участие много известни изпълнители – кастрати (това се прави още в детска възраст, за да се запази чистия и ясен детски глас).

снимки: @teatrodisancarlo/ FB

#театър

За „Седемте смърти на Мария Калас“ – спектакъл на Марина Абрамович

За „Седемте смърти на Мария Калас“ – спектакъл на Марина Абрамович

Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. На 1-ви септември Баварската опера откри новия си сезон с един по-различен  спектакъл – „Седемте смърти на Мария Калас“ от Марина...

#бюлетин

В края на XVII век Кристоф Вилибалд Глюк (Christoph Willibald Gluck) бил поканен да ръководи операта в Неапол от импресариото Туфарели, а Йохан Бах между 1761 – 1762 г. представил две свои оперети – „Катон в Ютика“ („Catone in Utica“) и „Алесандро Нел“ („Alessandro nelle Indie“).

 

Новата опера била проектирана под формата на подкова от военния архитект Джовани Медрано (Giovanni Antonio Medrano) и Анджело Карасале (Angelo Carasale) и е най-старата в света. Залата е с дължина 28,6 метра, широчина 22,5 метра и с общо 1379 места. Заедно с местата на балконите общия брой достига до 3000.

снимки: @teatrodisancarlo/ FB

За тази зала взискателният цигулар Луи Шпор (Louis Spohr), който обръщал голямо внимание на акустиката по време на изпълненията си, още на 15-ти февруари 1817 г. заключил, че „няма по-добро място за балет и пантомима, дори битките и бурята в морето могат да бъдат представени, без да се има чувството за грандиозност и нещо, което не е на мястото си“. Тук са били гости някой от певците с най-високи тонове на гласа, като Изабела Колбран, която е била прима на театъра, и бъдеща съпруга на Росини. Акустиката е била повече от перфектна. Залата е била с превъзходна архитектура и е сияела със синята тапицерия и златните декорации (тези цветове били официалния цвят върху герба на Бурбоните).

 

В периода 1809 – 1841 г. за управител е назначен Доменико Барбея. Благодарение на невероятните продукции, с вплетени в тях осветления и иновации, създадени именно по идея на Барбея, театърът привлича както множество публика, така и водещите оперни певци от цял свят. За нещастие на 13-ти февруари 1816 г., по време на репетиция в театъра избухва пожар, който го унищожава до основи. По нареждане на сина на Карл III, крал Фердинанд IV, започва 10-месечно възстановяване на театъра.

 

С помощта на Антонио Николини е възстановена главната аудитория с оригиналната форма на подкова, с 1444 места, като вътрешността е украсена с барелеф, изобразяващ „Време и час“. На 12-ти януари 1817 г. вече възстановеният театър отваря врати. Великият Стендал е един от поканените и казва: „Няма друго място в Европа, което може да се сравни с този театър, той заслепява очите и вълнува душата“. Няколко години по-късно театърът претърпява козметични промени.

снимка: Silvia Lelli

снимка: Silvia Lelli

През 1872 г. по идея на Верди е създадено отделно място за оркестъра, а през 1890 г. е прокарано електричество, като се изграждат съблекални и ново фоайе. Началото на Втората световна война и последвалите бомбардировки нанасят минимални щети на театъра през 1943 г. След освобождението на Неапол през октомври 1943 г., Питър Франсис от Кралската артилерия спомага за организирането на ремонта на повреденото фоайе и само след 3 седмици сградата отново отваря врати за посетители. Първото оперно представление е на „Бохеми“ от Джакомо Пучини и се състои на 26-ти декември 1943 г.

 

В края на XIX век Джузепе Мартучи започва създаване на вътрешен оркестър, включващ редица уважавани диригенти като Маскани (Pietro Mascagni) и Тосканини (Arturo Toscanini), а благодарение на композитора Рихард Щраус (Richard Strauss), репертоара на операта бил разширен.

 

В началото на XXI в., поради остарялото оборудване и липсата на климатик, сградата имала отлив от посетители. Затова регионалното правителство на Кампания финансирало ремонта и в рамките на година, между 2008 – 2009 г., направило основна реконструкция на залите за репетиция и подменили декора. На 27-ми януари 2010 г. театърът бил официално открит с операта на Моцарт „Милосърдието на Тит“, като датата съвпаднала с честването на 100-годишнината от рождението на великия композитор.

 

 

още за четене

С България в сърцето

С България в сърцето

Някои може да не приемат факта, че момиче се преобразява като кукер (предвид обичая от миналото). За тези, които обичат традициите, може би е приятно и се връщат назад във времето.

По стъпките на Бетовен или да пътуваш с културна цел

По стъпките на Бетовен или да пътуваш с културна цел

Винаги съм вярвала, че книгите сами ни намират в точния момент, за да ни кажат нещо. Не ние ги търсим, а те чакат да се появи у нас потребност за нещо, което те съдържат. снимка: Valdas Miskinis Да, ние всички пътуваме с културна цел – посещаваме исторически музеи и...

Pin It on Pinterest

Share This