Валерия Фол е ръководител на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство. Тя е доктор на историческите науки, професор в Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ при БАН. Преподаватeл по Стара история и Тракология в УниБИТ. Има множество публикации и участия в научни проекти. Водещ специалист по тракология у нас.

Благодарение на вашия съпруг Александър Фол днес имаме систематизирани в строен вид религиозните представи на едни от предците ни – траките. Професор Александър Фол създава науката тракология и дефинира понятието тракийски орфизъм. За българските студенти по антична история и тракология трудовете на Александър Фол са първо интелектуално предизвикателство и образец на плодотворното научно мислене. Как смятате, щеше ли да бъде доволен професорът от начина, по който се развива тракологията днес? Какво положително още може да се направи в тази посока?

Тракологията като самостоятелна историческа наука продължава да съществува, макар у нас да не се развива с такива темпове като в Румъния например. Поначало има недофинансиране на хуманитарните науки и отлив на млади хора от тях. Една от причините е, че се изисква много учене и работа, а заплащането е ниско. Прав сте, че за студентите написаното от проф. Александър Фол е трудноразбираемо и предизвикателно, но не само за тях, а и за колегите.

Всъщност все по-малко са хората, които са прочели от началото до края книга, написана от Александър Фол. Неговите книги представят развитието на идея или идеи със съответния доказателствен материал, позовавания на различни мнения и т.н. Той абсолютно съзнаваше, че в края на 20-ти и началото на 21-ви век вече се пише по матрици, които гарантират, че монографията ще бъде цитирана. Тази тенденция навлезе и у нас. Младите колеги са принудени да я следват, защото трябва да отчитат цитирания, брой статии и пр. Това не предполага четене, препрочитане и осмисляне на написаното от друг автор, а преследването на количество написан текст. Да, в големите университети по света вече има съпротива срещу тази политика, но както винаги, у нас недоволството от нея ще се появи със закъснение.

Историята се превърна в „село без кучета“. Затова се появиха писачите на „истинска история“, включително в тракологията, за съжаление. Според мен проф. Александър Фол би искал нашето поколение да напише своите обобщения, отчитайки многобройния нов археологически материал.

Проблемът с етногенезиса на траките (зараждането на този народ) е особено интересен. Дали те са наследници на местното население на Балканите, или по-скоро са формирани в резултат от миграция, като част от т.нар. „Долнодунавски вариант на Ямната култура“? Знаем, че съкровището от Варненския халколитен некропол и най-старото обработено злато от с. Хотница, Великотърновско, са дело именно на местното халколитно население от днешните български земи. Може ли да се твърди, че тракийският етногенезис започва през същинската Раннобронзова епоха (имам предвид Болераз – Черна вода III в североизточна България, Магура – Коцофени в западна България и Езеро A в Тракия)?

Въпросът Ви подсказва, че добре сте запознат с хипотезите за етногенезиса на траките. Най-общо казано, те са три. Първата утвърждава, че траките са дошли в Югоизточна Европа отнякъде (неясно от къде, тъй като нито една посочена прародина не е подкрепена и с археологически материал). Втората гласи, че траките са автохтонно население. Третата хипотеза, отчитайки, че етногенезисът е хилядолетен процес, на базата на археологическите находки предполага, че траките са се формирали в Югоизточна Европа в резултат на интегрирането на новодошли с автохтонното население. Аз споделям третата хипотеза.

Има гробници и в Северозападна България, да не забравяме тези в Могиланската могила във Враца. Ако имате предвид куполните подмогилни сакрални градежи, те са на територията на Одриското царство. Някои са гробници – хероони (хероонът е заградено място, съдържащо гроба на героя, обикновено покрит с могила от пръст), а други, както изглежда, са подмогилни храмове. Всяка една от тях трябва независимо да се анализира. Въпреки че и за Минойските, и за Микенски толоси (толосът е куполна гробница – кръгла сграда с коничен или сводест купол) отдавна е написано, че са изпълнявали и храмови функции, по инерция биват наричани само гробници.

Траките са нелитературен народ, тъй като не създават собствени литературни произведения, а ползват гръцки букви единствено с утилитарна (практическа) цел. За сметка на това те се научават да предават информация посредством музика. Какво е известното към момента за тракийския звуков език чрез тимпани, за акустиката на царските тракийски гробници? Изобщо, какво знаем за участието на музиката в тракийските мистерии?

Музиката е основен език на обредите, чрез който културната памет съхранява представите за света, боговете, човека, обществото, за отношението Човек – Общество – Природа и дори за лечителските практики на траките. Платон в обяснението си за неделимостта на тялото и душата съобщава, че Залмоксисовите лечители най-напред лекуват тялото, после – душата, най-накрая – болния орган.

Лекуването на душата е чрез еподé, (т.е. чрез припяване / напяване на добри думи). Платон съобщава още една важна информация, вложена в думи на Сократ. Неизбежността на смъртта може да се преодолее чрез еподé, и това е вторият аргумент на учението за безсмъртието на душата, което всъщност е припомняне. Въпреки изричните сведения на Платон, Страбон и на Есхил за тракийската музика, тракийска тоналност е засвидетелствана само веднъж у Теокрит като тракисти (по тракийски начин / маниер).

Във всички култури, включително тракийската, музиката и мелодекламацията са съществен елемент на ритуалите, поради което вниманието е насочено към изясняване на функционалността на пространствата от гледна точка на звука. Специално внимание бе обърнато на акустиката в някои тракийски сакрални градежи, наричани гробници, защото научно е доказано, че изпълняването на музика в определено пространство въздейства върху изпълнителя и слушателите. Явно траките са притежавали това знание, тъй като някои от градежите имат специални акустични характеристики. Ненапразно древните автори пишат, че Орфей посвещава в знание аристократите чрез музика.

Специалист сте по скално – изсечени тракийски светилища. В тях се е осъществявал мистериалният „свещен брак“ (хиерогамия) между Великата богиня-майка (пещерната утроба) и нейния Син-Слънце (слънчевия лъч). Какво е хубаво да знаем за тези светилища, кои са по-важните от тях на българска територия? Добре ли ще е да се работи по превръщането им в туристически обекти?

Скалните светилища са огромни комплекси, в които са извършвани различни обреди. Ако в комплекса има пещера с определени характеристики, може да се говори за мистериална обредност, в която се наблюдава сливането на мрака и светлината, символизиращи хиерогамията. Но там са извършвани и други обредни действия, които могат да се предполагат, като се имат предвид писмените свидетелства за вярата – обредност на траките и чрез наблюдение на терена. Всички светилища са специални. Били са такива и за древните, които са свещенодействали в тях.

Светилищата са прекрасен ресурс за развитието на туризъм, стига да не бъдат „социализирани“ по начина, по който няколко от тях бяха буквално съсипани. Те са въздействащи такива, каквито са достигнали до наши дни и нямат нужда от нашата намеса. Достатъчно е само да се маркират пътеките до тях.

Вие сте успял и награждаван учен, получил международно признание, едно от най-разпознаваемите лица на българската историческа наука. За какво още мечтае в професионален план професор Валерия Фол?

Да довърша двете книги, които съм подхванала, и да намеря още непознати мегалити в Средна гора.