Конференцията, под надслов „Светове и утопии“, се организира от Института за литература при БАН. Проведе се в рамките на два дни, 13-ти и 14-ти ноември 2018 г., в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Две изложби съпътстваха научния форум. Посетителите на Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“ имаха възможност да се запознаят и разгледат редица любопитни архивни документи, съхранявани от Института. Сред тях са студентската книжка, чернови на поета, първи издания на негови книги. При втората, архивни материали и предмети от фонда на къща музей „Христо Смирненски“ намериха място в къща музей „Никола Вапцаров“, София.
Тук е моментът да се отбележи, че още в началото на конференцията Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей, обяви, че тече ремонт в къща музей „Христо Смирненски“ и през 2019 г. тя отново ще отвори врати за посетители.
По време на форума литературоведи и учени от Института, от Софийски, Пловдивски, Нов български, Шуменски, Великотърновски университет, от НАТФИЗ и Университета по библиотекознание и информационни технологии, учители от столицата представиха свои съвременни прочити на познати и непознати, художествени и нехудожествени текстове на класика. Новите подстъпи към творчеството му предизвикаха оживени и продължителни дискусии. Засегнаха се множество ключови въпроси, отнасящи се до произведенията, до твореца Смирненски, до паметта за него, до контекста, в които той твори. Дебатира се относно литературното наследство и неговата съдба, относно функциите на националните инициативи.
Проф. Михаил Неделчев откри конференцията с пленарен, програмен доклад. Тезисите на литературния историк по любопитната и обширна тема „Христо Смирненски в полетата на символизмите и идеологиите“ предлагат да не се заобикаля нито идеологическото, нито символистичното при твореца, а да се преосмислят спрямо специфичните им особености.
Красотата, болестта, страданието, отчаянието, надеждата и любовта като средоточия и като идейно-тематични ядра в произведенията на Ведбал, както поетът сам се е подписвал понякога, разгледаха прецизно, съответно в няколко отделни доклада, Ирен Александрова, Мариана Минева, Йордан Ефтимов, Морис Фадел, Татяна Ичевска, Вера Хинчева.
Не отсъстваха и задълбочени, новаторски тълкувания на конкретни текстове. Светлана Стойчева (както и Мариана Минева) интерпретира каноничния цикъл „Зимни вечери“, а Марин Бодаков съвсем уместно ни напомни за знаменития фейлетон „Из дневника на един рапортьор“. Мария Огойска предложи прецизен анализ на безсмъртното произведение „Приказка за стълбата“, с оглед на силната библейско-религиозна символика в него.
Показателни бяха и междутекстовите разгръщания. Дечка Чавдарова разкри, осмисли и изясни диалога между Христо Смирненски и руския символист Александър Блок, докато Красимира Кацарска представи близостта и различията между българския поет и Иржи Волкер. Очерта се мястото на чествания творец в европейски, в световен мащаб.
Трябва да се споменат и немалко текстове, които кореспондираха отчасти един с друг. Клео Протохристова и Венцеслав Шолце например се насочиха към идеологическото и към революционното в лирическите творби на поета, докато Йордан Нанчев акцентира върху символите и критическите фрагменти. Мая Горчева проследи внимателно пътя на художествените текстове към книгата като културен факт. Петър Велчев преразгледа стиха на поета, а текстовете на Владимир Янев и Катя Зографова обърнаха особено внимание на хумористичното, пародийното и сатиричното при Смирненски. Зографова ни запозна и с представата си за културен комплекс, в чийто център да бъде ремонтираната къща музей „Христо Смирненски“. Юлиян Жилиев препрочете критиката за твореца от 20-те години на XX век, докато фокусът при Виолета Русева падна върху литературноисторическата личност. Александър Христов се вгледа в рядко разглежданите стихотворения в проза.
В края на благодатната и плодотворна конференция Людмила Малинова оповести, че книгите на Смирненски са включвани в списъците със забранени четива преди 1944 г. За това тя съди по неизвестен досега документ, открит от нея.
Форумът завърши с пожелание за повече критически вглеждания, за ново издание на многоликото наследство на Христо Измирлиев, познат днес под псевдонима Смирненски. Различните подходи, идеи, пресичания, опозиции успяха да създадат пространна, по-пълна и модерна визия за твореца, за постигнатото от него.
