Влизайки в Колумбия, последната ни държава, преди да се приберем на родна земя, решихме да се отбием на второто архитектурно чудо в Колумбия – светилището Лас Лахас. Учудващо за нас, когато пристигнахме, разбрахме, че тази църква е сред най-атрактивните в света поради 2 причини: мястото, където е построена и легендата, която стои зад нея.
Божият храм се намира в дълбините на каньона на река Гуаитара, което прави красотата около храма и самият храм още по живописни. Легендата разказва, че по време на силна буря майка и глухонямата й дъщеря намерили убежище в пещера. Там детето проговорило за пръв път на родната си майка с чудните думи казващи, че Дева Мария й се е явила. Майката на момичето разказала историята на местния свещеник и те заедно решили да построят храм именно на тази пещера. Строежът е започвал и преустановявал многобройни пъти, докато в началото на 1900 г., най-после със средства събрани от жителите живеещи наоколо, строежът се възобновява и бива завършен през 1949 г.
Името Лас Лахас идва от името на камъните, върху които е построена базиликата. Тези камъни селяните са използвали за направата на своите къщи. Именно те представляват източната стена на светилището.
Преди да влезем в църквата, решихме да огледаме тази главозамайваща конструкция от всички възможни точки за наблюдения. Изкачихме се по стълби в близост до водопад, от където можехме да видим църквата с минаващата под нея река и да наблюдаваме всички туристи взимащи си „селфи“ и тези, които се възползваха от помощта и на „селфи“ стиковете (нещо много нашумяло не само в Европа, но и в Южна Америка). Няма да отречем, че ни развеселиха. Усмивките породени от появата на „селфи“ стик винаги са ни изумявали.
След като видяхме и разгледахме църквата отгоре, се спуснахме по тънките пътечки, минаващи под църквата, в близост до коритото на реката. Намерихме удобен малък плаж, лишен от присъствието на туристи и се наслаждавахме на гледката и спокойствието от тази друга гледна точка.
Чак като огледахме уникалната катедрала от всички възможни места, се отправихме и към самата нея и каменния мост в ролята на площадка, през който се стига до църквата.
Оценихме великолепното архитектурно чудо и поехме пак на път, след като убедително отказвахме на ресторантите предлагащи ни „морски свинчета на грил”. Да си признаем почти се навихме от фразата: „Трябва да опитаме нещо ново!“ Но след като попитахме за цената (40 000 песос – 24 лв за цяло свинче), се отказахме напълно, поне за сега и решихме, че може да почака. Това, което не можеше да почака, бе нетърпението ни да се впуснем в тази нова, последна за нашето приключение страна.
