Най-после! След дълги дни път и закани се добрахме до така мечтаната дестинация – Национален парк Тайрона. Самият парк обещава много, поради разположението си на Карибско море, девствени плажове, джунгла, животни и древни хора все още живеещи там и всичко това събрано на едно място. Знаехме, че цените в парка са „космически“, също като входната такса и затова се запътихме готови и „въоръжени“ с много хляб, консерви и 12 литра вода, които не е никак приятно да се транспортират на ръка. Платихме и се впуснахме в джунглата, която трябваше да ни отведе, след около 2 ч. ходене, до първия набелязан от нас плаж – Кастилетес. Още първите минути бяхме посрещнати от красива зелена змия, сливаща се перфектно с околната среда. Влечугото налазваше мъртва жаба на пътя и след като се почувства застрашена от нашата компания отстъпи, за което искрено се зарадвахме.
След дълго ходене, с много пот и болки в гърба от консервите и водата, най-после стоварихме тежките си раници на така мечтания карибски плаж. Той се оказа според нас най-красивият от всички останали, които посетихме през следващата седмица в парка. Бяхме се озовали сред високи кокосови палми, огромен бял плаж без стъпки в пясъка и море, готово да поеме нагорещените ни тела. Всичко това беше само за нас, други хора на плажа нямаше. И ние, като истински хамелеони, напълно се сляхме с природата около нас, но да си признаем: нямаме нужния речник, за да опишем величието на плажовете, които видяхме. Затова разчитаме на снимките да ни помогнат с описанията.
На втория ден се впуснахме в изучаване на близките плажове и не останахме разочаровани, както от гледките така и от кокосовата вода, която изпихме. Намерихме цял паднал клон с кокоси на плажа, който ни „отвори много работа“. Кокосите в парка са в изобилие и в следващите дни буквално преядохме и препихме с кокоси. Нещо, от което разбира се не се оплакваме!
Уморени и изтощени, след дълго ходене и „борба“ с кокоси, се завърнахме в палатката готови да положим гръб на шалтетата. Обаче за съжаление действителността ни сблъска с друга карибска реалност – мравките. Цялата палатка, от „главата до петите“ беше в мравки. Иска ни се да спрем дотук, но няма как да не напишем и за храната. Хлябът, овесените ядки, фъстъците, бисквитите, „плуваха“ в мравки. Хиляди малки гадинки ядяха от нашата храна. Нямахме друг избор, освен да започнем да чистим храната. Не можехме да си позволим лукса да изхвърлим каквото и да било. И да си признаем, да чистиш фъстъци не беше чак толкова зле, докато не дойде ред на овесените ядки. Мъчението продължи 2 ч., след което вечеряхме консерва риба тон, хляб и може би мравки. Но какво да се прави, никой не бяга от допълнителен протеин.
Въпреки красивото място, трябваше да продължим по-навътре в парка и да открием по-евтин къмпинг. Условие, което не можехме да пренебрегнем, предвид желанието ни да останем около седмица в Тайрона. Търсенето започна и късметът ни се усмихна. Новото място беше в централната част на парка и предразполагаше за дълги разходки през деня и тихи Карибски нощи, на двойно по-ниска цена.
През следващите дни не изневерихме на стила си и осъществихме многобройни разходки из паркa. Нещо, което ни накара да го заобичаме още повече. Чувството да ходиш и да се потиш в джунглата не е от най-приятните. Но като знаеш, че след това ще се „цамбурнеш“ в бистрата морска вода и ще си починеш под палмова сянка, с лек морски бриз, всичката пот и умора остават на заден план.
Не мързеливият ни стил ни даде възможността да се насладим на плажове, буквално забравени от така мързеливите туристи. Обикаляхме плаж след плаж, жадни и търсещи още не пипнати и ненаселени плажове. За наша радост повечето хора населяващи парка наистина сякаш бяха мързеливи, тъй като всички се бяха събрали на един плаж около ресторантите. Това означаваше, че имахме девствени и недокоснати плажове, само за нашите стъпки в пясъка.
С минаването на дните и изчерпването на хранителните ни ресурси, все по-често прибягвахме към нашия така добър приятел кокоса. Толкова много се сближихме, че присъстваше в менюто ни, както на закуска, така и на вечеря. С това измислихме нова фраза, която не щеш ли, се превърна в любима за нас през следващите дни:
„Yo no busco por coco, coco busco por me!“ – „Аз не търся кокоса, кокосът търси мене!“
Не изневерихме на силната връзка между кокосите и нас. Не искахме и да си помислим, че „приятелството“ ни с тях ще се ограничи само до Тайрона. Сложихме по няколко в раниците и продължихме по пътя на нашето карибско приключение, в търсене на още плажове.
