„Със свирепата си сила ще опозоря жестоките и лицемерните“ – Чарлз Дикенс

През студените зимни вечери много обичахме баба да ни чете приказки. Тя първо внимателно оставяше плетивото си и тържествено подканяше мен и брат ми да се настаним около нея. После важно нагласяше очилата си и разгръщаше книжката. След време, въпреки че знаехме вече сами да четем, продължавахме да искаме от бабините приказки. Последната от всички „бабини“ книжки, чиито разни корици са се запечатили завинаги в съзнанието ми, беше една по-сериозна. Явно баба беше преценила, че сме вече големи за фантастичните приказки от хиляда и една нощ. Въпросната книжка носеше заглавието „Дейвид Копърфийлд“. На корицата ѝ бяха изобразени усмихнати възрастен мъж и малко хубаво момченце (Дейвид Копърфийлд). Книжката съдържаше и други много красиви илюстрации.

Баба обичаше не само да чете, но и да обсъжда с нас тази важна книжка. Тя много се вълнуваше от нещастното детство на малкия Дейвид, принуден едва десетгодишен да работи във фабриката на пастрока си. Коментираше добротата на леля Бетси и мис Пеготи, любовта на Дейвид към Дора Спенлоу, смъртта на Дора и последвалия брак между Дейвид и милата Агнес… Баба беше обикновена жена от село, занимавала се цял живот със земеделие и животновъдство. За нея „Дейвид Копърфийлд“ на Чарлз Дикенс представляваше най-значимият досег с изкуството – едно произведение, побрало в себе си цял нов свят.
През годините „се срещнах“ и запознах с доста автори и книги. Но за мен Чарлз Дикенс ще си остане един от най-специалните писатели в моя живот – авторът на любимата книга на моята баба. Затова с удоволствие искам да разкажа повече за интересните моменти от живота на този велик английски писател и за неговите големи творчески постижения.

Според критиците Чарлз Дикенс е най-добрият, най-четеният и най-обичан английски писател до началото на XX в., като се изключи, разбира се, Шекспир. А според много любители на четенето – Чарлз Дикенс е най-добрият английски писател въобще. При всички положения в английската литература за деца и юноши Дикенс няма равен. Дикенс в английската литература е онова, което е Вазов в българската. По стил и влияние в световен мащаб го сравняват с Лев Толстой от Русия и Оноре дьо Балзак от Франция. Вирджиния Улф пише за него: „Той е писател на всички и на никого в частност, той е институция, паметник, пешеходна пътека, отъпкана от милиони крака.“

Чарлз Дикенс се ражда в Портсмут, Англия на 7 февруари 1812 г. в сравнително заможно семейство. Животът му е твърде драматичен и достоен за приключенски роман. Дикенс пише този роман и го нарича „Дейвид Копърфийлд“. В образа на Дейвид писателят вижда себе си по трудния път към общественото израстване.

Чарлз е второто от общо осем деца. Баща му Джон е чиновник във военноморските сили. Професията задължава семейството да се мести често от град на град. Чарлз прави впечатление на всички с изключителните си актьорски заложби, с фотографската си памет и способност да имитира околните. Баща му обича да го води на забави сред приятели, където го качват на висок стол и го карат да имитира някой съсед или познат. После всички се веселят от артистичните детски изпълнения и бурно аплодират малчугана. Чарлз никога не забравя аплодисментите и като голям все се стреми да си ги заслужи.

През 1814 г. семейство Дикенс се мести в Лондон, а от 1816 в продължение на шест години живее в пристанищния град Чатъм. Тук Чарлз изживява най-безгрижните си и щастливи детски години. Малчуганът обожава да ходи на театър с баща си и да чете приключенски книжки. Но следват години на големи несгоди и изпитания. Бащата има склонност да харчи прекалено, като така натрупва значителни дългове.

През 1823 г. семейството се връща отново в Лондон, където заради финансовите затруднения е принудено да живее много по-скромно и в по-лош градски квартал. На Чарлз се пада задачата да прекъсне образованието си, за да поеме грижата за по-малките си братя и сестри. Той трябва да чисти вкъщи, да помага на малките и да ходи на пазар. Така започва да обикаля мръсните лондонски улици, където се запознава с много от бъдещите персонажи в романите си. Фотографската му памет тук помага изключително. Тъй като парите все повече не достигат, Чарлз трябва да постъпи и на работа някъде. През февруари 1824 г. едва навършил десет, подобно на Дейвид Копърфийлд, Чарлз Дикенс отива да работи във фабрика. Задължението му там е по 12 часа дневно, от 8 часа сутринта до 20 вечерта, да лепи етикети върху кутии с вакса във фабрика за бои за обувки „Уорън“ на брега на Темза. Изживяването е повече от отвратително за едно малко дете с артистични заложби, което е влюбено в книгите. От фабриката запазва завинаги спомена за влажната и грозна фабрична постройка, пълна с огромни плъхове.

По същото време се случва и голямото нещастие – поради непосилно високите дългове бащата Джон Дикенс е вкаран в затвор за длъжници. Жена му и децата го последват, като се настаняват в пристройка към затвора. А Чарлз заживява сам в приют до затвора, като същевременно ходи на работа във фабриката. Това огромно семейно изпитание приключва след близо година: Джон Дикенс получава наследство, което му позволява да си покрие дълговете, след което е освободен от затвора. Чарлз Дикенс никога не се отърсва напълно от преживения шок заради невъзможността му да се изучи, както правят другите деца от средната класа, и заради принудителния труд в завода.

В личностен план Дикенс е рядко самоуверен. Още на младини получава прозвището, с което особено много се гордее – „Неподражаемия“. За Чарлз няма никакво съмнение, че ще успее, защото е надарен с огромен талант и е призван за велики дела. Това е и самата истина. Остава само Чарлз да намери своето поприще.

Отначало се насочва към театъра. Посещава почти всяка вечер театрални постановки, като сам участва в любителски театър. Но това става вечер. През деня се труди за насъщния – отначало като дребен чиновник в адвокатско бюро, после няколко години като стенограф. Актьорският му талант обаче е повече от безспорен. Близките му го насърчават да се насочи професионално към сцената. Урежда си прослушване, от което зависи бъдещето му на актьор. Но за добро или зло, именно преди прослушването бъдещият писател настива и губи гласа си. От тази настинка театърът губи незнайно какво, но литературата печели един от най-знаменитите и талантливи творци в историята.

Чарлз Дикенс чете на дъщерите си Мами и Кейт в градината на Gad’s Hill, Kent. 1865

Писателят Чарлз Дикенс оставя в наследство четиринадесет великолепни романи, няколко тома с разкази, пътеписи, пиеси… Дикенс е изключително продуктивен творец. С писането си във високотиражни издания той успява не само да се спаси от бедността, но значително да забогатее. Успява да си купи имение, превръща се в типичен денди и се ползва с голям обществен престиж във викторианска Англия. Определят Чарлз Дикенс като типичен човек постигнал успехите в живота си без чужда помощ. Едва на двадесет и една Чарлз прави големия си литературен пробив. Пуска в пощенската кутия на известно тиражно издание своя творба, която скоро се появява на първа страница. Идва покана към него и е ангажиран за сътрудник към изданието. Чарлз е много горд, осъзнавайки, че това е само началото на успехите. След това събитие, до края на своя живот (9 юни 1870 г.) Дикенс се занимава професионално с писане.

Един литератор с право определя Дикенс като последния от творците на митове в литературата, а вероятно и най-великия сред тях. И наистина, героите на Дикенс сякаш пребивават извън времето и пространството, а именно в митологията: Оливър Туист, Никълъс Никълби, Дейвид Копърфилд – те са частици от безкрайната приказка, в която доброто дава решително сражение със злото, за да го победи и накаже веднъж завинаги…

Никой писател преди Дикенс не е притежавал приживе толкова голяма аудитория. Той живее и твори с ясното съзнание, че изпълнява дълга си пред милиони хора, които го четат в захлас и го боготворят. Затова още в началото на литературната си слава казва какво очаква от читателите си:
„Надявам се да бъдем радостни и весели и едновременно с това – по-целенасочени!“ Това значи, че Дикенс не пише единствено за да забавлява и развлича хората, но и да ги напътства и направи по-добри и човечни. В творчеството му е подчертана тенденцията на съчувствието към бедността и страданията, насмешка към пороците и възмущение към простащината.

Дикенс споделя за творческото си вдъхновение следното: „Със свирепата си сила искам да опозоря жестоките и лицемерните.“ На жестоките и лицемерните, на безчовечните, алчните и порочните Дикенс противопоставя своите млади и невинни ангели – „възрастните“ деца Дейвид Копърфийлд, Оливър Туист, Никълъс Никълби. Тези деца, разбира се, че ще печелят битката си със злото. И накрая Доброто ще триумфира благодарение на „свирепата сила“ на вечния Дикенс.