снимка: Иван Захариев / едит “Българка”

Поезията на Георги Гаврилов е изтъкана от философски проникновения, дълбаещи отвъд привидното в света и очароваща с изключителната лекота, присъща само на големите поети. Дълбока, проницателна, тази поезия забелязва невидимите чудеса и духовни случвания в ежедневието, които човек лесно би могъл да допусне да се изплъзнат от полезрението му. Не е случайно, че още първата му книга „Корабен дневник на книжната лодка“ (2014 г.) печели голямата награда в Националния конкурс за поезия „Море“ – издаване на стихосбирка, което му дава стабилна основа да продължава да твори и да развива себе си.

 

Стихотворенията тук са доста по-нови и в тях личи ярко индивидуалността на поета, неговата отдаденост на думите и личното преживяване на света.

#бюлетин

#поезията днес

Новата стихосбирка на Даниела Найберг – поезия на спасението

Новата стихосбирка на Даниела Найберг – поезия на спасението

Новата стихосбирка на Даниела Найберг е озаглавена „В града на спасението“, но стиховете в нея са така въздействащи, че книгата спокойно може да бъде наречена и „Поезия на спасението“. снимка: Милен Славов Новата стихосбирка на Даниела Найберг е озаглавена „В града на...

***

 

Животът се топи като сняг в топлината
на една голяма вседокосваща длан
толкова е тихо, когато вали и натрупва
и замъците по-замъци стават
и сърцето повече сърце

 

всичко, което не трябва да споменавам
има своето очакване
в ехото на заснеженото поле

 

животът се топи като сняг
в топлината на гигантската длан
а помниш ли – валеше
натрупваше и беше тихо

 

толкова тихо

 

как не усетихме,
че нещо се премълчава

 

***

 

Великден
нула часът бият камбани
нощта е топла
и момичетата от булеварда
са се завърнали
чакат на кръстовището
и никога не пресичат

 

един тир спира
петдесет метра по-нагоре
без да изключва двигателя
една от тях се обръща

 

аз продължавам пътя си
камбаните още бият
нося свещта на цигарата в ръка
тъмно е като в избодено око
на езичник

 

около църквата огнен пръстен

 

след няколко минути тирът изпръхтява
и ме подминава

 

камбаните заглъхват
момичето чака на кръстовището
светът е възкръснал постарому:
обречен

 

***

 

ако някога си пътувал с последния автобус
в минус петнадесет градуса
януари
в смътна светлина и скърцане на хармоника
без контрола пиян с бутилка
евтино мерло
през квартали с улици без имена,
без да знаеш къде си и накъде отиваш
с единствената надежда следващата спирка
да не е последната

 

ако си ял веднъж на няколко дни
съмнителна арабска храна
и вехтото жълто на спомена се е примесвало
с това от лампите
и вехтото бяло на вярата се е примесвало
с това на денонощните магазини

 

ако никой никъде не те е чакал
и това те е успокоявало с тъгата си
ако си бил там и си слязъл преди последната спирка,
за да запазиш нещо за следващия път
ако си броил стотинките, за да ги дадеш
другиму
ако си пресичал най-студеното парче
от сърцето на града
и си се бил със случайни хора
нападнали случайни хора
ако си пил до сутринта, за да можеш отново
да отидеш на работа

 

ако си пресичал със страх от себе си мостове
и си спирал по средата над влаковите композиции
вдишвал си от големия въздух
на големия въпрос,
за да намери поне вятърът дом в гърдите ти

 

значи знаеш за какво говоря
и не е нужно да казвам,
че съм те познал онзи път
в непрогледния мрак
капещ от нас

 

***

 

събуждахме се един по един
сред бутилки фасове и слънце
нещо беше приключило
и се смеехме на агонията,
която бяхме преживели
вместо него

 

довеждаш живота си до крайност
и го надвесваш над бездната
първо се предава любовта
после любовта
след нея любовта
докато не остане нещо, за което
е без значение утрото с ухание
на камбани

 

повече не можехме да изпитаме срам
или надежда или ужас
бяхме много бяхме всички

 

повече не можехме да изпитваме
смеехме се и никой не обелваше дума
щеше да бъде лъжа
да говорим

 

***

 

самотата
е да мислиш за себе си,

 

когато мисля за облака
ставам облака
и пак мисля за себе си

 

така съм самотен завинаги,
но вече облак

 

***

 

затворени завинаги
в съществуването и езика
в дома – гроб на дните
в кутията на кортасарова китара
затворени
като река в корито
като вода в бутилка –
да не се разлеем,
да не се разплискаме,
да не се разбере,
че нямаме
форма.

още за четене

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов

За шеста поредна година ще се състои фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, организиран от сдружение „Арте Урбана Колектив“. От 21-ви до 23-ти юни в зала „Славейков“ на Френския институт в България Специалистите изказват противоречиви мнения за събитията от...

14-то издание на фестивала „Антистатик“

14-то издание на фестивала „Антистатик“

Между 28 май и 6 юни в София ще се проведе 14-то издание на „Антистатик“ – на живо – което сякаш е по-важно от всякога. Между 28-ми май и 6-ти юни в София ще се проведе 14-то издание на „Антистатик“ – на живо, което сякаш е по-важно от всякога. След една изключително...

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица

Ритуали и поверия през То̀доровата седмица. Заветът на старите българи за възстановяване баланса на силите между земния и отвъдния свят.снимка: Michael AnfangСТАНИ ДОБРОДЕТЕЛ ♥Заветът на старите българи за възстановяване баланса на силите между земния и...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“

Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с книгата си „Целувката на времето“. Това е втора награда от Франция, след наградата „Гийом Аполинер“ през 2014 г., и втора книга, писана директно на френски език. Новината е...

Български къщи и хотели от приказките

Български къщи и хотели от приказките

Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите опити с известни автори и заглавия. България е известна по света, освен с красивата си природа и вкусна традиционна кухня, също и с интересната възрожденска архитектура,...

„Изкуството на боклука“ през очите на Артур Бордало (Бордало II)

„Изкуството на боклука“ през очите на Артур Бордало (Бордало II)

Темата за проблема с боклука е доста широко дискутирана навсякъде по света. Проблемът с последващото замърсяване на околната среда и водата се отразява на всички нива в обществото. Темата за проблема с боклука е доста широко дискутирана навсякъде по света. Проблемът с...

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?

Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Повечето плодове са богати основно на въглехидрати, докато авокадото съдържа голямо количество полезни мазнини. Благодарение на своята висока хранителна стойност,...

Pin It on Pinterest

Share This