снимка: Иван Захариев / едит “Българка”
Поезията на Георги Гаврилов е изтъкана от философски проникновения, дълбаещи отвъд привидното в света и очароваща с изключителната лекота, присъща само на големите поети. Дълбока, проницателна, тази поезия забелязва невидимите чудеса и духовни случвания в ежедневието, които човек лесно би могъл да допусне да се изплъзнат от полезрението му. Не е случайно, че още първата му книга „Корабен дневник на книжната лодка“ (2014 г.) печели голямата награда в Националния конкурс за поезия „Море“ – издаване на стихосбирка, което му дава стабилна основа да продължава да твори и да развива себе си.
Стихотворенията тук са доста по-нови и в тях личи ярко индивидуалността на поета, неговата отдаденост на думите и личното преживяване на света.
#бюлетин
#поезията днес

Новата стихосбирка на Даниела Найберг – поезия на спасението
Новата стихосбирка на Даниела Найберг е озаглавена „В града на спасението“, но стиховете в нея са...
***
Животът се топи като сняг в топлината
на една голяма вседокосваща длан
толкова е тихо, когато вали и натрупва
и замъците по-замъци стават
и сърцето повече сърце
всичко, което не трябва да споменавам
има своето очакване
в ехото на заснеженото поле
животът се топи като сняг
в топлината на гигантската длан
а помниш ли – валеше
натрупваше и беше тихо
толкова тихо
как не усетихме,
че нещо се премълчава
***
Великден
нула часът бият камбани
нощта е топла
и момичетата от булеварда
са се завърнали
чакат на кръстовището
и никога не пресичат
един тир спира
петдесет метра по-нагоре
без да изключва двигателя
една от тях се обръща
аз продължавам пътя си
камбаните още бият
нося свещта на цигарата в ръка
тъмно е като в избодено око
на езичник
около църквата огнен пръстен
след няколко минути тирът изпръхтява
и ме подминава
камбаните заглъхват
момичето чака на кръстовището
светът е възкръснал постарому:
обречен
***
ако някога си пътувал с последния автобус
в минус петнадесет градуса
януари
в смътна светлина и скърцане на хармоника
без контрола пиян с бутилка
евтино мерло
през квартали с улици без имена,
без да знаеш къде си и накъде отиваш
с единствената надежда следващата спирка
да не е последната
ако си ял веднъж на няколко дни
съмнителна арабска храна
и вехтото жълто на спомена се е примесвало
с това от лампите
и вехтото бяло на вярата се е примесвало
с това на денонощните магазини
ако никой никъде не те е чакал
и това те е успокоявало с тъгата си
ако си бил там и си слязъл преди последната спирка,
за да запазиш нещо за следващия път
ако си броил стотинките, за да ги дадеш
другиму
ако си пресичал най-студеното парче
от сърцето на града
и си се бил със случайни хора
нападнали случайни хора
ако си пил до сутринта, за да можеш отново
да отидеш на работа
ако си пресичал със страх от себе си мостове
и си спирал по средата над влаковите композиции
вдишвал си от големия въздух
на големия въпрос,
за да намери поне вятърът дом в гърдите ти
значи знаеш за какво говоря
и не е нужно да казвам,
че съм те познал онзи път
в непрогледния мрак
капещ от нас
***
събуждахме се един по един
сред бутилки фасове и слънце
нещо беше приключило
и се смеехме на агонията,
която бяхме преживели
вместо него
довеждаш живота си до крайност
и го надвесваш над бездната
първо се предава любовта
после любовта
след нея любовта
докато не остане нещо, за което
е без значение утрото с ухание
на камбани
повече не можехме да изпитаме срам
или надежда или ужас
бяхме много бяхме всички
повече не можехме да изпитваме
смеехме се и никой не обелваше дума
щеше да бъде лъжа
да говорим
***
самотата
е да мислиш за себе си,
когато мисля за облака
ставам облака
и пак мисля за себе си
така съм самотен завинаги,
но вече облак
***
затворени завинаги
в съществуването и езика
в дома – гроб на дните
в кутията на кортасарова китара
затворени
като река в корито
като вода в бутилка –
да не се разлеем,
да не се разплискаме,
да не се разбере,
че нямаме
форма.
още за четене

Съветите на Страхил: 6 често срещани грешки, които ви пречат да отслабнете
С тази статия ще се върнем малко или много към някои от основните принципи на здравословното и...

Един родолюбец с добри намерения – дъновистът Иван Багрянов
За шеста поредна година ще се състои фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, организиран от...

Какво мога да направя днес, за да подобря живота си утре
Качеството на нашия живот зависи от качеството на навиците ни, казва писателят Джеймс Клиър....

Бат Органа – родоначалник на Стара Велика България
Напоследък в научните среди се налага схващането, че прабългарите са предимно от ирански...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“
Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с...

Български къщи и хотели от приказките
Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите...

„Изкуството на боклука“ през очите на Артур Бордало (Бордало II)
Темата за проблема с боклука е доста широко дискутирана навсякъде по света. Проблемът с...

Съветите на Страхил: Защо авокадото е толкова полезно?
Може да се каже, че авокадото е уникален вид плод. Може да се каже, че авокадото е уникален вид...
къде и кога да отидем
предстоящи събития
В коя тихосбирка могат да се открият публикуваните стихове в статията?
Здравейте! Стиховете са от книгата “Сините часове”.