„Световен ден на балета“ е озаглавено събитието, което събира пред екраните милиони почитатели на този вид изкуство. Създадено в сътрудничество между пет от водещите балетни компании в света, то се провежда ежегодно в началото на октомври от 2014 г. насам. Тази година датата е 2-ри октомври.

Зрителите ще имат възможност да гледат на живо през Facebook как протича репетиционния процес в Кралския балет на Ковънт Гардън, Австралийския балет и балета на Болшой театър. В продължение на едно денонощие те ще бъдат включени в мрежата, редувайки се според часовите пояси, за да ни покажат какво е да работиш за театър от световна величина. Ще бъдат проведени и интервюта със световни солисти, чийто богат сценичен опит е безценен.
Освен изброените три компании, в събитието ще се включат множество по-малки балетни трупи от цял свят, за да се създаде едно световно балетно общество, което да комуникира, да обменя идеи и да споделя емоции.

Домакините на събитието този път отправят и малко предизвикателство към всички танцуващи, независимо дали са професионалисти или не. Където и да се намирате – на плажа, у дома, на улицата, споделете в социалните мрежи видео, на което танцувате, за да станете част от „най-дългият пирует“ на света. Необходимо е само да отбележите видеото с хаштаг #worldballetday, за да бъде включено в дългата сюита.

Кралският балет на Ковънт Гардън, който е основен инициатор на събитието, има сравнително кратка балетна история, в сравнение с Франция например. Но пък затова, за своите 87 години успява да се превърне в компанията с най-добре подготвените балетисти – технически и актьорски. Съществуването си дължи на Дама Нинет де Валуа (Dame Ninette de Valois) – танцьор и хореограф, която създава малка компания и училище за балет, а през 1931 г., с подкрепата на театралния продуцент Лилиан Бейлис, балетът започва да играе в театър „Sadler’s Wells Theatre“ в Лондон. Компанията играе и в театър „The Old Vic“, който също е управляван от пробивната Лилиан.

По време на войната танцьорите изнасят спектакли за съюзническите войски и по този начин успяват да запазят балета. Веднага след това – през февруари 1946 г. балетът се прехвърля в сградата на Кралската опера и имат честта да открие сезона със „Спящата красавица“. Това е първият спектакъл изигран в Ковънт Гардън след затварянето му по време на войната.

През 1956 година, когато балетът навършва четвърт век, е удостоен със званието „Кралски“ и се превръща във водещ балет на страната. От тогава насам той събира най-големите имена в балетното изкуство, като Марго Фонтeйн (Margot Fonteyn) – кралицата на класическия танц, удостоена с титлата Prima ballerina assoluta. Други големи имена, играли на кралската сцена са: Алесандра Фери, Силви Гилем, Рудолф Нуреев, Карлос Акоста, Марианела Нуньез и много други.

Австралийският балет, другата водеща световна компания, има малко по-нетипична история. Големите неща обикновено се случват случайно. Такъв е случаят с чешкия танцьор Едуард Боровански, един от членовете в танцуващия балет на голямата руска балерина Анна Павлова. В момента, когато стъпва на австралийска земя, Боровански решава да създаде школа в Мелбърн и балетна трупа, която по-късно (1940 г.) получава неговото име – Borovansky Ballet. Главната финансова подкрепа на новия балет идва от J. C. Williamson Theatres, наречен още „Фирмата“ – доминиращата театрална агенция в Австралия по това време.

След смъртта на Боровански през 1959 г. английската балерина Пеги Ван Прааг (Peggy van Praagh) е поканена да стане артистичен директор на балета. Две години по-късно „Фирмата“ закрива балета на Боровански (Borovansky Ballet), а през 1962 г. пак тя, но този път с подкрепата на Австралийския Елизабетски театър, печелят субсидия и създават балета, който познаваме днес. Тогава екипът бил съставен изцяло от родени в Англия танцьори, хореографи, репетитори. Пеги Ван Прааг (Peggy van Praagh) е удостоена с най-високото кралско отличие.

Животът на Болшой театър започва като частен театър на принц Пьотр Урусов. През 1776 г. императрица Катерина II предоставила с подпис привилегията на принца да организира театрални представления, маскаради, балове за период от 10 години. Операта и драматичният театър на Болшой постепенно сформирали една компания, като повечето членове, артисти и гости били чужденци. Първите наченки за танц и пантомима в театъра датират от 1780 г. През 1806 г. театрално училище „Петровски“ включва в програмата си обучение по опера и балет, а през 1911 г. се превръща в Московско училище за балет. Така балетът става приоритет за страната, който успяват да запазят като такъв и да го развиват и до днес.

Като лице на руския балет остава „Лебедово езеро“ – един от най-популярните балети, които продължават да се играят и сега, по музика на може би най-добрия балетен композитор Пьотр Чайковски. Мъжката балетна школа на Русия създава големи имена като тези на: Михаил Баришников, Александър Годунов, Рудолф Нуреев, макар че всички те правят световна кариера зад граница.

Всеки театър и всеки хореограф създава свои специфични изисквания, работи и твори по свой начин. Тъкмо в това се крие голямото разнообразие на стилове, акценти и усещания, които олицетворяват всеки танцьор, хореограф и в крайна сметка всеки балетен театър. „Световният ден на балета“ дава възможност да се докоснем до това разнообразие, да влезем в ежедневието на балерини и балетисти от цял свят и поне за малко да се почувстваме като звезди на балетната сцена.

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This