Когато употребяваме израза „български столици“ за периода на Първото и Второто български царства, трябва да сме наясно с неговия условен характер. Защото въпросните столици не са били припознавани като такива и в официални документи не се е употребявал този административен термин.
В етимологичен смисъл Плиска и Преслав наистина са „стол“-ици, т.е. седалища на владетеля, мястото, където е тронът му, владетелският „стол“.
Рядко се споменава периодът на най-ранната в този смисъл „столица“. След смъртта на Кубрат (665 г.) и последвалото покоряване на Стара Велика България от хазарите, третият му син Аспарух, заедно с водените от него прабългари, се заселват в местността Онгъла. За това свидетелстват византийските хронисти патриарх Никифор и Теофан Изповедник.
Преселение на прабългарите след разпада на Стара Велика България
Дълго време се водят спорове за това къде точно в наши дни се намира тази местност. Отскоро съществува известно съгласие по въпроса. Прието е, че хронистите имат предвид една равнинна територия с площ около 15 000 кв. км. Тя е част от днешната територия на Северна Добруджа и Бесарабия. Нейните граници, от север и от юг, са изкуствени землени укрепления.
Въпросните валове са изкопани от прабългарите, за да им служат за отбрана от византийците (в посока югозапад) и от хазари и авари (в посока север). Дългият 60 км, така наречен Малък землен вал, е бил насочен срещу византийските жители на провинция Долна Мизия. Срещу хазарите и аварите пък е ползван т.нар. Южен бесарабски вал. На запад и изток са използвани естествените водни прегради, съответно Дунав и Черно море.
Центърът на политическия живот във въпросната територия бил лагерът при платото Никулицел. Там се предполага, че е било седалището на владетеля и приближените му аристократи. Със своята площ от 48 кв. км, този лагер бил най-големият за времето си в цялото евразийско пространство въобще.
Важно е да се знае, че прабългарите, доведени от Аспарух, са обитавали това пространство, преди да се заселят в Плисковското поле. Някои изследователи дори предполагат, че преместването им към Плиска е станало доста по-късно от мирния договор от 681 г. Баласчев го поставя в началото на Крумовото управление (803 г.), Гюзелев – при управлението на Кормисош (753 – 756 г.), а Павел Георгиев – при Кардам (777 – 803 г.).
Така или иначе, местността Онгъл и лагерът при Никулицел са много съществени центрове на официалната власт у прабългарите. Походът на Константин IV Погонат, при който византийците търпят разгром от Аспаруховите воини, е насочен именно срещу това лагерно укрепление, като са проведени и атаки с кораби откъм Черно море, източната му граница.
„А императорът Константин, като се научил, че мръсен и нечист народ се е настанил неочаквано отвъд Дунава в Оглоса (Онгъла) и че напада и опустошава близките до Дунава земи, т.е. сега владяната от тях страна, тогава владяна от християните, много се огорчил и заповядал всички отряди да преминат в Тракия.“ (Теофан Изповедник)
Тъй като няма значими следи от прабългарска материална култура на днешната територия на Онгъла, се предполага, че престоят в местността е бил сравнително кратък. Равнинната територия и липсата на следи от масивни наземни постройки предполагат просто устроен бит на прабългарите, характерен за номадските народи.
Най-вероятното в случая е, след победата си над Константин IV Погонат, Аспарух да е преместил седалището си от Никулицел в Плиска. Така Плиска става столица на Дунавска България и, както отбелязва големият византинист Г. Острогорски, „За първи път на древната византийска земя възниква независимо царство (държава), което да е признато от самата Византия.“
Аспарух и конницата на българите в устието на Дунав, А. А. Хофарт
Историята около откриването на Плиска е много интересна. Макар и странно, но споменът за миналото ѝ величие не се е запазил през поколенията, затова се налага тя отново да бъде откривана за българската и световна научна общественост. Това става чак през 1898 г., когато дошлият да работи като учител по математика в България чех Карел Шкорпил пише за малкото татарско селце в Североизточна България, Абоба: „Тук е била, според мнението ни, българската столица на Аспаруха, Крума, Омортага и Маламера, тя е била после пренесена в близкия Преслав“.
През следващата 1899 г. започват първите археологически разкопки на предполагаемата и анонимна към този момент столица под ръководството на Ф. И. Успенски и К. Шкорпил. Още след първите два археологически сезона са открити по-значимите археологически обекти: Тронната палата, Дворцовата църква, Голямата базилика и др.
През 1904 г. става известно името на града, благодарение на случайно открития надпис от с. Чаталар (дн.с. Хан Крум), прочулия се в последствие Чаталарски надпис на Омутраг.
„Кан сюбиги
Омуртаг е в
земята, гдето се е родил
от бога архонт.
Обитавайки стана
в Плиска, съгради малък
стан на Тича и премести (там)
войската си срещу
гърци и славяни.“
Става ясно, че по време на управлението на Омуртаг (814 – 831 г.) българите със сигурност са се преместили от Онгъла и вече обитават стана в Плиска (кампуса, военния лагер).
След разкопките от 30-те години са открити още значими архитектурни паметници. Открит е т.нар. „Крумов дворец“, който получава името си заради следите от опожаряване. От писмените извори са известни сведения за опожаряване на Плиска. „И тъй, като влязъл в резиденцията на Крум, той (император Никифор Геник) преровил неговите съкровища и намерил твърде богата плячка. Той започнал да разпределя на войската си по списък мед, одежди и други различни неща. Като разтворил и неговите изби с вино, той раздавал на всички свои люде да пият до насита. Като ходел по улиците на резиденцията, той се разхождал по чардаците на къщите, радвал се и казвал: „Ето Бог ми даде всичко това и аз искам да построя тук град на мое име, за да стана именит във всички бъдни поколения.” Като прекарал няколко дни, той напуснал резиденцията на безбожния Крум и оставяйки я, опожарил всички жилища заедно с оградата от поставени от едно до друго дървета.“
Основите на Крумовия дворец
Върху опожарения Крумов дворец е изградена Тронната палата от наследника на Крум Омуртаг, владетеля строител.
С черния контур са означени основите на новопостроената върху опожарения Крумов дворец Тронна палата
От представителните постройки на Плиска много важно място има Голямата базилика. Тази църква е най-голямата построена базилика за времето си в цяла Европа. Явно е издигната, за да демонстрира мощта и високите претенции на управляващите владетели от Първото българско царство.
Голямата Базилика
Много любопитни и типични за прабългарите архитектурни паметници в Плиска са т.нар. „ходници“. Според проф. Станилов, дългогодишен проучвател на Плиска, „ходникът“ предоставя възможността, владетелят да излезе от двореца напълно инкогнито, да пресече укрепената територия и да излезе вътре в дървената стена също напълно инкогнито. От там той може да отиде, където си иска и да се върне отново, без да бъде забелязан от когото и да било, освен от охраната. Това е основната теза за другия живот на Плиска, тайната комуникация на владетеля с пространството „вън“, което било много важно, и вероятно тази комуникация е решила изхода на конфликта на княз Борис с част от аристокрацията по време на покръстването.
Ходник от Плиска, облицован с дърво
Друг интересен паметник от Плиска, който е символ на луксозния живот на владетелите, е владетелската баня. Открита е баня в археологическите лета на 2013 – 2014 г. Датира от началото на IX в. Състои се от три отделни помещения и е на площ 80 кв. км. Определена е като архитектурно бижу от камък. Подобни бани в Европа извън рамките на Византия е нямало. Банята е мерило за висока култура и луксозните навици на българските владетели.
Първото от помещенията и е служело за съблекалня. Във второто помещение тялото на къпещия се е обливало с хладка вода. После в третото помещение следвало къпане с топла вода, включително и в пригодена за случая вана. Под банята имало изградена подово отопление (хипокауст), чийто принцип на изграждане следвал римските (византийските) традиции.
Първата столица на Дунавска България Плиска и до днес все още не е разкрила всичките си тайни. Градът все още се изследва, като находките продължават да будят интерес.
Следващата столица след Плиска, която бива избрана изрично, за да ознаменува новия и официален християнски период в развитието на българската държавност, това е Преслав. След църковния събор от 893 г. и провъзгласяването на Симеон за княз на българите, седалището на владетеля се премества в Преслав.
Ето какво описание на Преслав ни е оставил в „Шестоднев“ българският книжовник Йоан Екзарх
„Когато някой плебей (странник, селянин) и беден чужденец дойде отдалеч към придворните кули на княжеския дворец (на столицата) и ги види, той се чуди. И като пристъпи към вратите, чуди се и пита, а като влезе вътре (във вътрешния град) и види от двете страни постройки, украсени с камък и нашарени с дърво и прочее, удивява се. Като влезе пък в двореца (във вътрешния град) и види високите палати и богато украсени (отвън) църкви с камък, дърво и багри, а вътре с мрамор и мед, сребро и злато, не знае с какво да ги сравни, защото не е виждал в своята земя друго, освен сламени хижи, бедният, започва да губи ума си и им се чуди. Ако ли пък му се случи да види и княза, седнал в мантия, обшита с бисер, със златен наниз на шията, с гривни на ръцете, препасан с кадифен пояс и увиснал на бедрото меч, а от двете му страни седнали боляри със златни огърлици, с пояси и гривни, и когато се завърне в своята земя, ако някой го попита: „Какво видя там?“,той ще рече: „Не зная как да разкажа това, защото само със собствените си очи бихте могли достойно да се начудите на тази красота и ред. Само който види от вас със собствените си очи и размисли с безплътния си ум, може да се възхити най-добре. Защото собствените очи не лъжат никого. И макар понякога и те да мамят, все пак те са по-верни.“
Трябва да се има предвид, че Преслав не е новопостроен град от християнския период. Той, също като Плиска и другите по-важни градове (прабългарски аули), има и езическо минало. Периодът на царуване на Симеон Велики (893 – 927 г.) и „Златния век“ са най-прочутите години на Преслав като столица. На негова територия се развива т.нар. „Преславска книжовна школа“, чиито най-известни представители са Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Наум, Константин Преславски.
Българското изкуство през „Златния век“ има своите високи образци в областта на художествената керамика. Уникална по вид е Преславската керамична икона. Тя е служила за украса главно на църковни постройки. След разкопки в областта Патлейна край Преслав до нас достига керамичната икона с образа на св. Теодор Стратилат. Тя е уникален образец на християнското изкуство в световен мащаб.
Керамична икона на св. Теодор Стратилат, изпълнена напълно според каноните на християнското изкуство
В Преслав заслужава внимание един забележителен архитектурен паметник. В преписката на Тудор Доксов четем: „На устието на Тича в годината 6415 (907 г.), е съградена от същия княз (Симеон) светата златна нова черква“. Тази, построена по заповед на Симеон Велики, църква няма подобна на себе в света на източното християнство. С подобна архитектура е ротондата на император Карл Велики в Екс ла Шапел, гр. Аахен (Германия).
Възстановка на Кръглата църква – Модел и анимация: арх. Бойко Граменов
Предполага се, че външният ѝ купол е бил богато позлатен, заради което е била наричана „златна черква“.
Величието на Преслав обаче е твърде краткотрайно. През 971 г. градът е превзет от византийците, а император Йоан Цимисхи премахва името му и го нарича на себе си в чест на победата си – Йоанополис.
До края на Първото българско царство (1018 г.), за период от близо четири десетилетия доста градове претендират да изпълняват функцията на столични за българската държавност. Трябва да споменем сред тях Средец (от падането на Преслав до 986 г.), Преспа (от 973 до 996 г. или дори до 1015 г.), Охрид (992 – 1018 г.), Скопие (980 – 991 г.).
Съвременната крепост при Охрид няма същият вид, какъвто е имала по времето на цар Самуил (997 – 1014 г.). Тя е изградена по времето на османското владичество върху основите, останали от автентичната Самуилова крепост.
В преспанското село Ахил е запазена до наши дни Самуиловата базилика „Свети Ахил“. Там през 1965 г. гръцкият професор Николаос Муцополос съобщава, че е открил гробницата на цар Самуил, с надпис върху нея „Цар на българите“, който в наши дни не е съхранен.
Около 997 г., след провъзгласяването на Самуил за цар, повечето историци смятат, че в Преспа се премества седалището на българската патриаршия. В Преспа до смъртта си пребивава патриарх Герман, след което патриаршията се премества в Охрид.
След завладяването на Преслав от Йоан Цимисхи (972 г.) преславският патриарх Дамян резидира в Средец, което дава някакво основание и на този град да претендира за столица на Първото българско царство (в смисъла на седалище на официалната власт). Дамян може да се приеме за първия патриарх на Самуиловото царство, а и свързващо звено между царството в югозападните български земи (Самуиловото) и това в североизточните български земи (на Крумовата династия, Крум, Омуртаг, Борис I Покръстител, Симеон I Велики, Петър I).
Столиците от Първото българско царство са символи на държавността и команден център в средновековния български политически модел, но също така са и средище на високата българска култура и изящно изкуство.
