Камен бряг

снимка: Елисавета Иванова

Камен бряг е сред онези места по нашето Черноморие, които все още могат да ни предложат едно неподправено органично преживяване. Има само чиста природа и история. Камен бряг е името на селото, разположено на 2 км от Националния археологически резерват „Яйлата“. Макар резерватът да е същинската причина за голямата посещаемост, самото село също е доста приветливо. Далеч от суетящата се глъчка, така типична за повечето туристически курорти, Камен бряг е средище на арт хора и интелектуалци. Не се предлагат много забавления, но за сметка на това мястото е запазило истинността на атмосферата си. От прозорците на къщите могат да се видят полята и да се помирише морето. Там човек може да поговори с приятели, да помълчи или да „звездобройства“ в късните часове.

снимка: Елисавета Иванова

Самата местност „Яйлата“ е издигната високо над бушуващите вълни. Кацнала е на върха на 60-метрови скали, където Добруджанското плато среща морето и се разделя на тераси. Именно на една такава 300-декарова приморска тераса се намира „Яйлата“. Мястото се превръща в обект на сериозни изследвания в началото на 1980-те. През 1989 год. е обявено за археологически резерват, заради многобройните паметници и свидетелства за битуването на най-различни древни цивилизации. По тези земи са пребивавали траки, гърци, римляни, славяни и прабългари в периода от VI-то хилядолетие пр.Хр. до средата на XI век.

 

От турски „Яйла“ означава „високо пасище“ и наистина там отвисоко човек сякаш най-добре усеща колко е ширна земята. Скалният релеф изписва лъкатушна линия в морето. Зеленото в перспектива посинява, а синьото помъглява, докато необратимо се претопи в атмосфера. Хоризонтът се огъва в дъга, птици шеметно блуждаят в небето, смокини заливат със сладка омара деня и нощта. Тази живописна панорама се стеле на север от Камен бряг и на юг до „Русалка“ под формата на крайморска ивица с ширина 500 метра. 

#бюлетин

#на разходка из България

Макар основните археологически находки да се намират по сушата, акваторията на областта също е доста интересна. Брегът е отворен към открито море и с нищо не възпрепятства бурните ветрове. Затова условията са лоши за построяване на пристанище. Въпреки това обаче останките по дъното свидетелстват за наличието на активен морски трафик. Намерени са части от котви и кораби, говорещи за усилена търговска и военна дейност. Следите датират от античността чак до 1791 год., когато руската флота начело с адмирал Ушаков нанася поражение на турците и множество кораби се озовават на дъното.

снимка: Елисавета Иванова

Един от най-значимите паметници, намиращи се на територията на „Яйлата“, е ранновизантийската крепост. Тя датира от края на V век и понастоящем е само частично запазена. Намира се в северната част на терасата, наречена „Голяма Яйла“. Архитектурата на крепостта е интересно съчетана спрямо естествените дадености на терена. От север и от изток постройката използва високите над 20 м отвесни скали и така се е налагало да се изградят отбранителни крепостни стени само от запад и юг. В момента могат да се видят останали части от различни елементи на крепостта. Запазени са четири плътни кули, обърнати с лице към сушата. Както и портата, която е била с две врати. Външната е представлявала спускаща се врата (т.нар. „катаракта“), а след нея е следвала втора двукрила врата, която е била залоствана с масивни дървени греди. Над входа се е издигала кула, която е служила за наблюдение и следователно за охраняване на прилежащия терен. Крепостта функционира до края на VI в. и след това, в продължение на три века, е била неизползваема. По-късно през IX век в нейната околия се заражда старобългарско селище и дейността й е възстановена. През XI в. селището е унищожено от печенегите и така крепостта остава завинаги паметник. 

 

Друг много интересен обект е светилището, намиращо се в северната част на „Яйлата“. Изсечено е в едно скално образувание с поглед към хоризонта. Установено е, че светилището датира от VI – V век пр.н.е. и главната му ос е насочена към точката на зимното слънцестоене. Виждат се издялани в камъка различни по форма и размер ями – правоъгълни, трапецовидни, овални. Има също линейни и ъглови вдлъбнатини. Всички те са служели за събиране на кръвта на жертвеното животно. Съдейки по мащабите на съоръжението, може да се заключи, че релефът по повърхността, на иначе плоския камък, е служел и за събиране на дъждовна вода. Тази вода навярно е ползвана за култови цели и е била отъждествявана с някое божество на природните сили. Като част от светилището е запазено и стълбище, състоящо се от три стъпала. По него са се изкачвали ритуални процесии – практика добре позната в Древна Тракия. Има и три прилежащи гроба, които са ориентирани спрямо оста на светилището.

снимка: Елисавета Иванова

Още една находка, открита от археолозите по тези земи, са скалните некрополи. В местността са открити над 120 гробни съоръжения. Издълбани са в равнинното плато на терасата, както и по отвесните склонове. Вторите са от т.нар. „пещерен тип“. За тях е характерно малкото шахтовидно преддверие, отделяно понякога със стъпала, но може и без. Друг тип гробници са характеризиращите се с голям, правоъгълен или елипсовиден отвор. Той сочи към повърхността и е бил е затварян с дялани каменни плочи.

#да попътуваме по света

Най-голям интерес за учените представлява т.нар. „Некропол № 1“. Намира се на около 700 м северно от ранновизантийската крепост и е изграден около гореспоменатото светилище с лице към хоризонта и изгрева. „Некропол № 12“ пък разкрива гробници, обособени на малки групи с ориентация както изток-запад, така и север-юг. Те също така се отличават с по-големите си мащаби и по-прецизната си изработка.Гробница № 2“ от същия некропол е украсена с пластично изображение на бича глава. Това е единствената украса от този тип, открита в некрополите на Яйлата. Особен интерес на изследванията представлява антропологическата стойност на тези гробни съоръжения. При направен формално-типологически анализ е установено сходството им с други некрополи от територията на Североизточното Причерноморие и заради това техният произход е обвързан с нахлуването и установяването на варварски племена от сарматски произход по нашите земи. Всички гробници в района са били фамилни и в някой са намирани до 15 скелета. А повечето са били ограбени още в древността. 

Цялата местност „Яйлата“ е осеяна с пещери. Само на „Голямата Яйла“ те наброяват 101 и всичките са дело на човешката ръка. Някои са единични, а други са обособени на комплекси. Разположени са на няколко равнища на скалния отвес. Предназначението им е било, в продължение на хилядолетия, за живеене, както и във вид на гробници, а най-скорошно са използвани за монашеска обител през V – VI век. Тези пещери са функционирали като един от т.нар. „скални манастири“ в Добруджа.

още за четене

Pin It on Pinterest

Share This