Средновековна България пред първа заплаха от гибел

Най-трагичните периоди от многовековната ни история са свързани с временното заличаване на България от политическата карта на Европа. Това се случва при владичеството на византийци и османци, когато народът ни е принуден да живее в условията на чуждия гнет. Ако се запитаме, кое ни запазва в тези тежки моменти от пълното унищожение и от асимилация на завоевателите – трябва с увереност да се посочи на първо място християнската вяра. Защото и византийците, и османците проявяват търпимост към православието на българския народ.

Но и едните, и другите са смъртни врагове на всички езически племена, попаднали под тяхна власт. Това е традиционният подход на империите в Европа. Достатъчно е да си припомним за изтреблението и прогонването на хуни (V в.) и авари (VIII в. и началото на IX в.). Най-красноречив пример за поведението на средновековна Европа към езичниците е случилото се с печенегите в битката при Левунион (29-ти април 1091 г.), когато цялото племе е избито до крак от византийците.

Затова трябва да си дадем сметка каква голяма опасност надвисва над езическа България, когато в средата на VIII век Византия набира мощ и се заема да си възвърне териториите, загубени при славните български владетели Аспарух (680 – 700 г.) и Тервел (700 – 721 г.). И тази опасност не е от завладяване или поробване, а от пълно унищожение. Настъпва първото „време разделно“ в българската история. Ето и конкретно за какво става въпрос.

През 741 г. на трона в Константинопол сяда Константин V Копроним – един лукав, жесток и кръвожаден човек, който иначе изпъква с качествата на отличен воин и умел администратор. Той се проявява като голям враг на България. Организира срещу нашата страна цели девет похода, в които напряга всичките военни сили на империята с ясната цел – унищожение. Военната кампания на Константин V срещу България има характера на същинска завоевателна война.

През 753 г. властта взема Кормисош, който, според „Именника на българските владетели“, „измени/промени рода Дулов“. Кормисош е от рода Вокил. С него се осъществява първият династичен преврат в българската история. А Константин V крои вече планове за покоряване на България. Той заселва в Тракия сирийци и арменци, чрез които там „се разпространила павликянската ерес“.

През 755 г. императорът се заема с възстановяване на крепостите по българската граница. Отговорът, на това предизвикателство, не закъснява. Българите искат данък за тези крепости, но получават категоричен отказ. Византия най-накрая ревизира унизителните договорни отношения, с които е задължена към България още от времето на Тервел. В отговор Кормисош праща войските си дълбоко в Тракия. Българите достигат до „Дългата стена“, на 40 км от Константинопол, правейки големи опустошения по пътя си. Посрещнати са от императора, който „завързал сражение, обърнал ги в бягство, преследвал ги с всички сили и погубил мнозина“.

Византийското контранастъпление бележи първият поход на Константин V срещу България. Поражението на Кормисош води до следваща промяна във владетелския род. След нов преврат идва Винех (756 – 762 г.). Срещу него императорът организира втория си поход, в който 500 византийски кораба достигат до устието на Дунава. Съвместно с флота действа и пехотата, предвождана лично от Константин V. Византийците „опожарили българската земя и взели немалко пленници“, а Винех е принуден да даде за заложници собствените си деца.

Съдбата на България изглежда предрешена след поредното византийско нашествие през 759 г. Този път българите действат твърде успешно, устройвайки засада в старопланинския проход Веригава (Върбишки проход). Тогава мнозина знатни византийци се разделят с живота си. Теофан Изповедник пише, че оцелелите безславно се завръщат у дома. Винех обаче не предприема ответни действия, което довежда до ново брожение в страната: „Българите, като въстанали, избили господарите си.“

На трона е поставен Телец от рода Угаин, според византийските хронисти, „мъж злонравен, на 30 години“. За него в „Именника“ пише: „И този беше вместо друг“. Телец се отличава с буйния си нрав, той е представител на най-войнолюбивите прабългарски боили. Назрява нов военен сблъсък. На 16-ти юни 763 г. Константин V потегля с армията си към България. Флотът му наброява 800 кораба, всеки един с по 12 конника на палубата. Телец прави грешката да посрещне византийците в равнината, нареждайки на войниците да напуснат укрепленията си. Сражението се състои на 30-ти юни в Анхиалското поле. Противниците „дълго се избивали помежду си“, като накрая „Телец бил обърнат в бяг“. Жестокият Константин V празнува голям триумф, нареждайки да бъдат влачени в дървени окови пленените в битката българи.

След поражението Телец е детрониран и убит. Властта приема Сабин, който е зет на Кормисош. Сабин иска мир с Византия, затова „отправил пратеници при императора“. „Въоръженият народ“ в България не одобрява обаче това решение. Свиква се събор, на който постъпката на Сабин е осъдена: „Чрез теб България ще бъде поробена от ромеите“. Разбирайки какво го чака, владетелят успява да избяга в Месемврия, а оттам – в Константинопол. Император Константин V му устройва радушен прием.

Наследник на Сабин е Умор, който се задържа на власт едва 40 дни. България изживява невиждана политическа криза. След Умор е Токту (766 – 767 г.), който управлява по-малко от година. Интригите в българския владетелски двор прогонват и него, но този път в северна посока. Токту, заедно с брат си Баян, бяга „в горите на Дунава“, където намира смъртта си.

Новият владетел Паган (767 – 768 г.) е миролюбиво настроен. Заема се да преговаря с византийците, доверявайки се на честната дума на Константин V. Византиецът желае мир обаче „само привидно“. Теофан Изповедник пише, че „като излязъл внезапно от града и като намерил клисурите без стража поради лъжовния мир, навлязъл в България чак до Чика. И като хвърлил огън в аулите, които намерил, със страх се завърнал, без да направи нищо доблестно“. Константин V измамва Паган и, приспивайки бдителността на българските воини, успява да навлезе „чак до Чика – това е т.нар. Вътрешна област на българската държава.“ (Йордан Андреев). Византийската измама коства главата на Паган, който е заменен на трона от Телериг (768 – 777 г.).

При Телериг дворцовите интриги, подтиквани усърдно от византийците, достигат апогея си. Остава осуетен един изненадващ български поход в посока Берзития (западна Македония), от октомври 774 г. Византийските доносници известяват императора, че Телериг праща към Берзития 12-хилядна войска, а василевсът отговаря с 80 хил. свои войници, които нападат изневиделица българите. Тогава Телериг се решава на хитра постъпка. Праща писмо до императора със следното съдържание: „Възнамерявам да избягам и да дойда при тебе. Но изпрати ми съобщение, че няма да пострадам, и ми съобщи кои приятели имаш тук, за да се доверя и да ми помогнат.“ Константин V, ставайки вече свидетел на множество абдикации от българския трон, не се усъмнява в чистосърдечните намерения на Телериг и му разкрива агентите си. След като разбира кои са, българинът ги изтребва всичките. „Като чул това, Константин си изскубал много от побелелите коси.“ (Теофан Изповедник).

Хитрата постъпка на Телериг се явява нов повратен момент в българо-византийските отношение. След смъртта на Константин V (14-ти септември 775 г.) натискът срещу България значително намалява. При българите властват Кардам (777 – 802 г.) и Крум (802 – 814 г.), които извоюват множество победи над горделивите ромеи. Надвисналата заплаха от гибел за средновековна България остава един лош спомен, но и важна историческа поука.