Соня Делоне е световноизвестна художничка, която има честта да е първата жена и жив творец удостоен с честта да представя своите творби в световноизвестния музей „Лувър“.
Често попадайки в сянката на световноизвестния си съпруг Робърт, украинската художничка Соня Делоне се развива като многостранна личност. Тя е не само художник, но и дизайнер на дрехи, обувки и се очертава като бастион на съвременния модернизъм. По време на седмицата на изкуството в Лондон през 2015 г., в галерията за модерно изкуство „Тейт“ (Tate Modern) – Лондон, беше представен живота и кариерата на тази така талантлива артистка. Талантът й я нарежда до видни ранни модернисти, като Пикасо, Андре Дерен и Жорж Брак.
Родена в Украйна, Делоне учи първо в Германия, а после в Париж. Там, през 1905 г., среща първия си съпруг – търговецът на изкуство Вилхелм Ухде. Той я въвежда в художествения елит на Париж, където се запознава с втория си съпруг Робърт Делоне, за когото се жени през 1910 г. Двамата заедно изследват необятния цветен и интересен геометричен свят на импресионизма и кубизма и двамата творци създават свой стил наречен „симултанизъм“. Съпругът й експериментира с абстракции от различни стилове приложни изкуства и успява да изгради успешен бизнес, покрай таланта на съпругата си.
снимка: blog.monicadmurgia.com
Първоначално Соня Делоне започна да се занимава с боядисване на мебели, да подвързва книги, докато не установява, че талантът й е в дизайна. Първият й опит в работата с тъкани било детското одеялце на сина й през 1911 г. Тя забелязала, че няколко от шарките на одеялото идеално пасват на концепцията за абстрактното изкуство и това я подтикнала смело да експериментира с различни платове.
По време на Първата Световна война живее за кратко в Мадрид, където през 1918 г. открива първия си магазин „Casa Sonia“. Бизнесът й се разраства бързо и тя скоро открива магазини в Барселона, Билбао и Сан Себастиан. През 1925 г. открива и първия си магазин в Париж – „Delaunay“. Освен този бизнес, Соня Делоне съдейства и при изработката на дизайнерски костюми за балети, театри и филмови продукции. Талантът й на новоизгряващ дизайнер веднага е оценен от множество балетни трупи, оперни продукции от Испания.
Нейни костюми са избрани за пиесата „Coeur à gaz“, създадена от нейния близък приятел Тристан Цара. Били са определени като смели, колоритни и модерни. Смелият и поглед върху дизайна на дрехите се разпространява като мода в световен мащаб и множество бутици и универсални магазини започват да промотират работата и. Освен чрез собствените си магазини, моделите на „Delaunay“ се разпространяват в Амстердам и Лондон, както и в множество универсални магазини в Ню Йорк, чрез дистрибуторската мрежа на други изявени марки.
През 1927 г. е поканена в Сорбоната, където представя лекцията си „Влиянието на живописта върху изкуството на дрехите“, която освен всичко представя революционната идея за прет-а-порте (готова за носене) мода.
В сърцето на предградието „Сен Жермен де Пре“, където се намира апартаментът на Соня, се сформира мини общество от поети, творци, писатели и музиканти, като Тристан Цара, Филип Супо, които всеки четвъртък се събирали и обменяли идеите си. Самата Делоне има специално отношение към писателството и по-късно ще сподели: „Живописта е форма на поезия, цветовете са думи, отношенията са ритми, завършената картина е завършено стихотворение“.
Френското правителство й възлага да направи проект на Международното изложение на изкуствата и технологиите за модерен живот през 1937 г. Тя успява да създаде големи стенописи, с които украсява павилионите, като върху тях изобразява големи зъбни колела и витла.
Соня Делоне става първият жив творец, чийто картини украсяват Лувъра през 1964 год. Запитана от журналист, как се чувства като първата жена променила и повлияла върху изкуството, тя отговаря, че на първо място е художник и творец, а после жена. Соня Делоне е наградена за 90-годишния си юбилей с най-високата награда във Франция – „Ордена на Почетния легион“, като само 4 години по-късно, през 1975 г., актрисата умира.
Соня Делоне е забележителен творец изпреварил времето си. Тя е човек, който знае как да оценява цветовете, как един цвят влияе върху друг и именно това умение обещава безкрайно разнообразие на каквото е способно само едно напълно освободено от граници въображение.
