След редица участия и успехи в няколко международни филмови фестивали, „Сляпата Вайша“ на режисьора Тео Ушев получи номинация за късометражна анимация за най-престижната награда „Оскар“. Сред останалите отличия за филма са: призът на възрастното и детското жури от най-големия конкурс за анимационни филми в света – Анеси (Франция), „Сребърен Пегас“ от фестивала „Аниматор“ в Полша, както и обявяването му за „анимация на годината“ на най-стария американски форум в Чикаго. През 2014 година режисьорът отново бе на крачка от номинация за „Оскар“ за филма си „Глория Виктория“.
Тео Ушев емигрира в Канада през далечната 1999 г. и именно там у него се поражда интересът към анимацията. В момента работи към Националния филмов борд на Канада. Преподава и води майсторски класове в над 20 университета и фестивала по света. Носител е на над 120 международни отличия през последните 10 години с филмите си: „Tower Bower“ (2005 г.), вдъхновен и посветен на руските авангардисти от началото на XX век, „Drux Flux“ (2006 г.), „Човекът, който чакаше“ (2007 г.) по текст на Кафка, „Дневниците на Липсет“ (2010 г.). Неговият „Славеи през декември“ (2012 г.) печели приза за „най-добра канадска анимация на годината“ от Канадския филмов институт.
„Сляпата Вайша“ е 8 минутен филм по едноименния разказ на Георги Господинов, за момиче, което не може да живее в настоящето, тъй като с едното си око вижда миналото, а с другото – бъдещето.
„Вие знаете колко често се обръщаме с носталгия към миналото и ни е страх от бъдещето. Винаги съм искал да направя такъв филм, който е разположен и във времето. Опитах се да направя един филм, в който сякаш историята е сложена в една кутия. Знаете за теорията на Айнщайн, да се измери времето като пространство. Това е приказка, в която има философия и квантова физика“
~ споделя режисьорът.
Още докато четеше разказа на Господинов, Ушев вече имаше идея и за визията. Работи по анимацията над 8 месеца, като използва експерименталната технология „Oculus Rift“. Благодарение на тази иновация, зрителят, с помощта на специални стереоскопични очила, вижда и допълнително симулирана среда около себе си. Така към преживяването в киносалона се добавя усещането за реалност.
Силен принос за цялостната атмосфера на „Сляпата Вайша“ има и музиката на Никола Груев – Котарашки, която внася във филма мотиви от традиционния български фолклор, превеждайки ги на нов, модерен език. Това е третият съвместен проект на двамата българи. През 2015 г. музикантът пише партитурите за „Sonambulo“ по поема на Гарсия Лорка, който печели множество международни отличия. Ушев пък прави авангардния клип „Demoni“ към едноименното парче на Котарашки.
Преди около месец стана ясно, че Теодор Ушев ще анимира романа на Георги Господинов „Физика на тъгата“, като за музиката отново ще разчита на Котарашки. Никой не се съмнява, че това ще е поредният шедьовър на триото.
А докато той се появи на бял свят, ние всички тръпнем в очакване на 26-ти февруари, когато ще бъдат раздадени 89-ите награди на Американската филмова академия, в Лос Анджелис.
