Случвало ли ви се е да попаднете в разгара на кавга? На мен често като дете, а и досега в семейството ми съществуват моменти на неразбирателства и липса на Любов.
Днес ми се отдаде възможност да присъствам на уникална в досегашния ми опит кавга: бях едновременно и жертвата и виновника. Две души се караха заради мен.
Причината няма да ви я обяснявам, крайно принципна и битова като излязла от фурната на турски или латиносериал.
Сърцето ми се разтуптя, лявото ми око получи нервен тик, стомаха ми се развилня и единствено успявах да запазя спокойствие, като дишах дълбоко и изцяло фокусирах вниманието си на тази мелодия, която случайно вървеше във фона.
Не знаех нито какво да кажа, нито пък имах желание да се включвам в спора, който прерасна във викове, обиди, заплахи и блъскане на предмети. Може би 10-на минути продължи всичко.
Сетих се за интервюто, което слушах наскоро с д-р Марио Мартинез, клиничен невропсихиатър и създател на теорията за Биокогнитивната наука. Наука, изследваща връзката и зависимостите между нашето здраве, съзнание, мисли и култура, както и създаваното от тях биоинформационно поле.
Биокогнитивният модел еволюира от изследвания правени в областта на психо невро имунологията, неврологията и културната антропология.
Психо невро имунологията, също позната в по-късни години като психо невро кардио имунология, изследва взаимодействието между психичните процеси, нервната и имунната ни система.
Изследванията правени в областта, показват, че имунната ни система реагира на нашето обкръжение и на нашите емоции. Например чувството на състрадание стимулира производството на имуноглобулин IgA. Чувството на срам пък от своя страна предизвиква появата на възпалителни молекули.
*IgA антителата се откриват най-често в носа, дихателните пътища, храносмилателния тракт, ушите, очите и влагалището. IgA антителата защитават повърхностите на тялото от чужди субстанции. Този тип антитела се откриват в слюнката, сълзите, кръвта. Около 10% до 15% от антителата в тялото са IgA антитела.(от framar.bg).
От друга страна пък, възпалителните процеси, както вече е всеобщо признато в медицината, водят не само до редица хронични и дори смъртоносни заболявания, но се свързват и със състояния като хронична депресия.
Освен срама, дискутиран по-горе, друга възпалителна емоция е чувството, че си бил изоставен или предаден, които водят до стимулиране секрецията на кортизол и адреналин.
Срамът кара човек да се чувства свит, искащ да се изпари. Създава се усещане за топлина в тялото. Чувството на изоставяне се свързва със страх и неприятни студени усещания. Емоцията на предателството е гореща и е така често срещания днес гняв.
Тези емоции започват да се акумулират още в ранна детска възраст, а биологичните процеси активирани от тях водят дори до промени на генетично ниво. Изследвания в областта на епигенетиката* сочат, че деца подложени на редовни стресови ситуации, било то скандали от родителите, съжителстване с болен или прекалено нервен родител, физически тормоз или просто липса на внимание, развиват генетичен дефект.
*Епигенетика: наука изучаваща как околната среда влияе върху гените ни.
Тъй като обикновено стресовите ситуации се случват по различно време, и в различни интервали, организмът започва да произвежда превантивно стресови хормони, за да бъде подготвен. Това изменение се получава във всичките 23 хромозоми. Наличието на повече стресови хормони пък води до свръхчувствителност към заобикалящата среда. Някой ви прережда в магазина например и вие избухвате неистово. Свръхчувствителността от своя страна праща сигнал за производство на още стресови хормони.
Добрата новина разбира се е, че при наличие на необходимото желание и самодисциплина, тези процеси в тялото могат да бъдат контролирани, чисто и просто като овладеем емоциите си. Да ги овладеем не означава да ги потискаме, а по-скоро да ги трансформираме. Силата на свободния ни избор се простира дотам, че съзнателно да можем да направим избор какво чувство да подхранваме в нас.
Ако изпитаме срам, да го заменим с чувство за почит и уважение, което е известно със способностите си да отключва противовъзпалителни процеси. Важно е да уточним: почит и уважение към самите себе си.
Ако се чувствате изоставени, самотни или предадени от другите, заменете тези чувства с чувството за самоуважение и устременост, да държите на думата си.
Та в този ред на мисли, представете си само вихрушката от процеси, хормони и какво ли още не, в телата и пространството около кавгаджиите. Замислете се какво се случва и във вашето тяло следващия път като избухнете, както и какво отключвате в телата на тези около вас.
Накрая на това преживяване научих, за пореден път, много важен урок: Най-добре е да си замълчиш и да оставиш душиците да се успокоят и уравновесят преди следващия разговор. И нека той бъде с Любов.
