снимка: Pablo Heimplatz @unsplash
„Жена без гърди е като айрян без кисело мляко!… Защо разваляш всичко?“ – това бяха последните думи, които чух от господин доктора, преди упойката да заличи напълно съзнанието ми. Думи, заради които аз, а и всички останали момичета решават да прибегнат до силикона.
„Не проумявам защо искаш да ги махнеш?!“ – беше чистосърдечната реакция на уважаван пластичен хирург в града още на първата ми консултация. – „Знаеш ли колко ще е грозно? Млада си още, помисли си! Новите импланти имат доживотна гаранция, слагаш един път и забравяш!“
Усетих как цялото ми същество се свива при тези думи. Срамът и страхът от отхвърляне, и подигравки, се стовариха върху мен с цялата си сила. За момент се превърнах в неуверения тийнейджър от близкото минало, забравих ума и дума, а докторът продължаваше: – „Помисли си! Какво те притеснява? Кърменето ли? Няма проблем с него! Ако искаш да имаш деца, с новите импланти въобще никакви проблеми няма да имаш! Няма и да боли даже като ги сменя. Ще ти направя и голяма отстъпка! Не ми казвай сега, помисли си!“
„Добре, ще си помисля!“ – успях да смотолевя и вече припряно се запътих към вратата. Не очаквах толкова агресивно убеждаване от страна на господин доктора… Имах нужда да изчезна от кабинета му и да взема глътка свеж въздух.
#бюлетин
#от живота

Това, което не харесваме в другите, са собствените ни негативни черти
Когато става въпрос за човешки взаимоотношения, много често чуваме фразата – „Противоположностите...

снимка: Ivan Dodig @unsplash
Така и не успях да му кажа, че искам да ги махна, защото най-накрая съм разбрала, че не може, а и не е необходимо всички хора да харесват гърдите ми. Единственото важно нещо е аз самата да се харесвам и приемам такава каквато съм. Сега съм на етап в живота си, в който искам точно това!
Качих се в колата искрено разколебана, смутена и несигурна в себе си. Главата ми започна да заражда аргументи в полза на запазване на имплантите. Отказах се да го мисля сега и да го умувам. По-добре беше да взема решение като се успокоя и изчистя съзнанието си.
В такива моменти единственият и най-важен въпрос е: „Защо?“
Отдавна бях разбрала, че единствената причина да искам изкуствено надути гърди е страхът. Страхът, че няма да имам стойност като жена или дето се вика ще съм „гола вода – айрян без мляко“. Страхът, че околните няма да ме приемат, ще ми се подиграват и коментират зад гърба ми… Страхът, че самата аз никога няма да се възприема… Страхът от чувството на срам, че си по-различен от общоприетия стандарт за женственост и сексапил… Всичкият този страх се отключи наново след визитата при доктора. Страхът е хубаво нещо, когато те предпазва от мечки в гората, но не и в случая.
След дълги години, отдадени на себепознание и самоусъвършенстване, вече малко или много съм се научила да не взимам решения породени от неоснователен страх.
В крайна сметка реших, че каквото ще да става, искам да съм си аз! Да се харесваш такъв какъвто си е истинско предизвикателство в днешното време на масово сексопоклонничество, стандартизирана красота и пълна идолизация на повърхностни ценности.
Истината е, че в момента, в който ги сложих, преди почти 10 години, осъзнах, че нищо не се е променило, освен че сега мога да нося сутиен. Вътрешният ми свят, вътрешните ми колебания и несигурност си останаха там. Желанието ми да се харесвам на всички и неувереността ми, когато това не се случваше също си останаха там. Срамът, че съм по-различна и страхът от подигравки също си останаха там. Само че този път – страх, че близките ми ще критикуват решението ми и срам, че съм се поддала на комплексите си… Няма угодия на всички! Това е най-големия урок, който научих от цялата работа.
Запазих си дата за операцията. До последно се опитваха да ме разубеждават в клиниката с какви ли не аргументи. В същото време долавях и странични разговори между персонала: – Кой колко бил надебелял… Кой каква процедура имал нужда да си направи… Кой какво трябвало да си подобри…
Отворих бавно очи – бях на леглото в болничната стая. Събудих се с усмивка и се чувствах доволна. След няколко дни свалих за първи път бинта, стоейки пред огледалото, в смирено очакване за най-лошата гледка, която господин докторът ми беше обрисувал най-живописно. С приятна изненада установих, че господин докторът е преувеличил многократно. Всъщност няма голяма разлика с вида ми от преди слагането на имплантите.
Харесвах се! За първи път в живота си на възрастен се харесвах такава каквато съм!
още за четене

WWF стартира кампания за опазване на мечките в България
С част от събраните средства ще бъде сформиран Спасителен мечешки отряд за спешни случаи. ...

Неофит Бозвели – бунтовник преди революционерите
Българското Възраждане се различава от европейския Ренесанс по един съществен признак. Докато...

Книгите, с които ще запомним 2020 година
Годината бе трудна, но затова пък мина доста бързо, а и ни поднесе доста свободно време за четене,...

Княжеският манастир при село Равна – „каменната библиотека“ на българите
Манастирът при село Равна, Провадийско, функционира като основно седалище на Преславската книжовна...

Аксиния Михайлова за наградата „Макс Жакоб“
Съвсем наскоро поетесата Аксиния Михайлова получи престижната френска награда „Макс Жакоб“ с...

Български къщи и хотели от приказките
Мюзикълът като жанр все още е ново понятие за българската театрална сцена, въпреки все по-честите...

Сюрреализъм или класика – двете модни величия на везните на времето
Коко Шанел и Елза Скиапарели - две модни икони, променили тотално разбиранията за мода, стил и...

Новата песен на „No More Many More“ – „Не и този път“ е в подкрепа на протестите
„No More Many More“ пускат нова песен и видео в подкрепа на актуалните протести в страната. Не за...
къде и кога да отидем
предстоящи събития