Силикон в кръвта

снимка: Pablo Heimplatz @unsplash

„Жена без гърди е като айрян без кисело мляко!… Защо разваляш всичко?“ – това бяха последните думи, които чух от господин доктора, преди упойката да заличи напълно съзнанието ми. Думи, заради които аз, а и всички останали момичета решават да прибегнат до силикона.

„Не проумявам защо искаш да ги махнеш?!“ – беше чистосърдечната реакция на уважаван пластичен хирург в града още на първата ми консултация. – „Знаеш ли колко ще е грозно? Млада си още, помисли си! Новите импланти имат доживотна гаранция, слагаш един път и забравяш!“

Усетих как цялото ми същество се свива при тези думи. Срамът и страхът от отхвърляне, и подигравки, се стовариха върху мен с цялата си сила. За момент се превърнах в неуверения тийнейджър от близкото минало, забравих ума и дума, а докторът продължаваше: – „Помисли си! Какво те притеснява? Кърменето ли? Няма проблем с него! Ако искаш да имаш деца, с новите импланти въобще никакви проблеми няма да имаш! Няма и да боли даже като ги сменя. Ще ти направя и голяма отстъпка! Не ми казвай сега, помисли си!“

„Добре, ще си помисля!“ – успях да смотолевя и вече припряно се запътих към вратата. Не очаквах толкова агресивно убеждаване от страна на господин доктора… Имах нужда да изчезна от кабинета му и да взема глътка свеж въздух.

#бюлетин

#от живота

Това, което не харесваме в другите, са собствените ни негативни черти

Ирен Петрова | ново, от живота, човек и природа

Когато става въпрос за човешки взаимоотношения, много често чуваме фразата – „Противоположностите...

снимка: Ivan Dodig @unsplash

Така и не успях да му кажа, че искам да ги махна, защото най-накрая съм разбрала, че не може, а и не е необходимо всички хора да харесват гърдите ми. Единственото важно нещо е аз самата да се харесвам и приемам такава каквато съм. Сега съм на етап в живота си, в който искам точно това!

Качих се в колата искрено разколебана, смутена и несигурна в себе си. Главата ми започна да заражда аргументи в полза на запазване на имплантите. Отказах се да го мисля сега и да го умувам. По-добре беше да взема решение като се успокоя и изчистя съзнанието си.

В такива моменти единственият и най-важен въпрос е: „Защо?“

Отдавна бях разбрала, че единствената причина да искам изкуствено надути гърди е страхът. Страхът, че няма да имам стойност като жена или дето се вика ще съм „гола вода – айрян без мляко“. Страхът, че околните няма да ме приемат, ще ми се подиграват и коментират зад гърба ми… Страхът, че самата аз никога няма да се възприема… Страхът от чувството на срам, че си по-различен от общоприетия стандарт за женственост и сексапил… Всичкият този страх се отключи наново след визитата при доктора. Страхът е хубаво нещо, когато те предпазва от мечки в гората, но не и в случая.

След дълги години, отдадени на себепознание и самоусъвършенстване, вече малко или много съм се научила да не взимам решения породени от неоснователен страх.

В крайна сметка реших, че каквото ще да става, искам да съм си аз! Да се харесваш такъв какъвто си е истинско предизвикателство в днешното време на масово сексопоклонничество, стандартизирана красота и пълна идолизация на повърхностни ценности.

Истината е, че в момента, в който ги сложих, преди почти 10 години, осъзнах, че нищо не се е променило, освен че сега мога да нося сутиен. Вътрешният ми свят, вътрешните ми колебания и несигурност си останаха там. Желанието ми да се харесвам на всички и неувереността ми, когато това не се случваше също си останаха там. Срамът, че съм по-различна и страхът от подигравки също си останаха там. Само че този път – страх, че близките ми ще критикуват решението ми и срам, че съм се поддала на комплексите си… Няма угодия на всички! Това е най-големия урок, който научих от цялата работа.

Запазих си дата за операцията. До последно се опитваха да ме разубеждават в клиниката с какви ли не аргументи. В същото време долавях и странични разговори между персонала: – Кой колко бил надебелял… Кой каква процедура имал нужда да си направи… Кой какво трябвало да си подобри…

Отворих бавно очи – бях на леглото в болничната стая. Събудих се с усмивка и се чувствах доволна. След няколко дни свалих за първи път бинта, стоейки пред огледалото, в смирено очакване за най-лошата гледка, която господин докторът ми беше обрисувал най-живописно. С приятна изненада установих, че господин докторът е преувеличил многократно. Всъщност няма голяма разлика с вида ми от преди слагането на имплантите.

Харесвах се! За първи път в живота си на възрастен се харесвах такава каквато съм!

още за четене