Когато минавате през древните земи на днешна България и стигнете до най-прекия проход между северната и южната част на страната, значи сте стигнали до гр. Твърдица. Това със сигурност означава великолепна и незабравима разходка в околността.
Твърдишкият проход с твърдишките меандри по долината на река Твърдишка е уникален район, разпростиращ се по северните склонове на Средна гора. Носещ и запазващ името от самото си съществуване, което датира от около II век пр.хр., градът от векове носи едно и също име произлизащо от крепостта „Градище“, една от многото крепости построени в случай на защита още от IV-VI век и важна част от Старопланинската отбранителната система на страната през Средновековието по времето на битките на цар Ивайло с Византия. „Градище“ означава „твърдина“ – Твърдица.
При разходката ви около местността ще стигнете до язовир „Жребчево“. Освен неописуемата красота на четвъртия по големина воден басейн в България, може би в северната му част ще ви направи впечатление една малка, стара постройка, която почти напълно е потопена през още хладната и цветна пролет, а в края на жаркото лято се открива цялата, в една незабравима гледка.
Язовир „Жребчево“
Това е малката църква „Св. Иван Рилски“ на обезлюденото вече село Запалня, около което българина днес е възкресил гледката, с пасбището и добитъка на малкото останали околни селца. Незабравими гледки, хванати през обектива на фотографа Владимир Станев, ви показват нагледно красотата на Под Балкана и историческите нюанси из българските земи.
Църква св. Иван Рилски
Добитък на овчарите от околните села
Язовир „Жребчево“ и храмът напомнящ на хората наоколо за светогледството и вярата в доброто е чудесно място за отдих под звездите, а след сутрешен риболов отправна точка за по-нататъшното ви пътуване.
Потопената църква на село Запалня
