©Българка

Ще стане дума за един човек с огромни заслуги към свободна България. Негови са най-милите слова на синовна обич към Родината. „Обичам те, мое мило Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, щото е останало досега в моята осиротяла душа, добро и свято — всичко е твое! Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияния и величие, следователно ти си ме научило да обичам и да плача над всяко едно човеческо нещастие — а това е вече много за един човек…“ (Из „Българи от старо време“).

 

Днес все още имаме дълг към Любен Каравелов, защото, струва ми се, не му отдаваме дължимата почит. Защото пръв Каравелов пророкува: „Свободата не ще екзарх, иска Караджата“. В това отношение Ботев и Левски са негови преки приемници.

 

Любен Каравелов е роден в Копривщица през 1834 г. в заможното семейство на Стойчо Любенов Каравела и Неделя Доганова. Баща му е бегликчия – притежава големи стада овце. Любен първоначално учи в Копривщица при Найден Геров и Йоаким Груев. След това, през 1854 г., баща му решава да го прави търговец и за целта го изпраща в гръцкото училище в Пловдив. Младежът слугува у богато гръцко семейство и междувременно посещава занятията. Гръцките учители и семейството, у което живее, съвсем целенасочено се стремят да погърчат младежа, карайки го да се срамува от българския си произход и да не говори български. „Трябваше да се направи от моята българска кожа гръцки гьон“ – спомня си Каравелов. Това, разбира се, няма как да се случи. Патриотизмът на Каравелов се справя с предизвикателството. „Но и тук моята балканска, свободна натура вземаше връх – негърът не избеляваше на европейско слънце. От волния балкански селянин не става светски раб.“

 

След като напуска гръцкото училище, Каравелов пътува на различни места. Баща му иска да „стане човек от него“, т.е. да изучи някакъв занаят. Любен обаче се вълнува от фолклор, история, литература, политика… Предприема на свой риск пътуване в Русия, където за кратко посещава лекции в Московския университет. В Русия прекарва близо 10 години. Отначало се бори с мизерията и глада, минават дни, в които и залък в устата не слага. След това се проявява писателският му талант. Пише разкази и повести, публикувани в престижни руски издания. С това си печели добро име, дори сред най-висшите кръгове на руското общество. Напуска Русия през 1867 г. и се насочва към Сърбия.

 

Любен Каравелов притежава забележителна дарба в публицистиката. Тя проличава именно при престоя му Сърбия, а впоследствие и в Румъния. Ние познаваме Любен Каравелов, нашият национален герой, заклет патриот и ръководител на българското националноосвободително движение, тъкмо от пребиваването му в Сърбия и Румъния, между 1867 – 1874 г. Тук Каравелов действа с размах и е в цялото си величие. Ето някои безсмъртни негови мисли из редактираните от него вестници „Свобода“ и „Независимост“.

 

„Нам трябват барут и книги, пушки и читалища.“ (Любен Каравелов)

 

„Дорде съществува тая гнила рана (Турция), до тогава на Балканския полуостров не може да бъде никаква цивилизация, никакъв живот.“ (в-к Свобода, 1869 г.)
„Ние искаме пълна свобода, ние искаме ВСИЧКО или нищо. Ето каква е нашата мисия и какви са нашите желания – да търсиме съвършена свобода, а не сянка на свобода.“ (в-к Свобода, 1870 г.)
„Ние младите българе сме горделиви и не въсприемаме свобода без жъртви, защото свобода, която се не добива с мъки и жъртви е мъртва… Свободата се не дава, а се зима. Помогни си сам и Бог ще ти помогне.“ (в-к Свобода, 1869 г.)

 

„Ние причисляваме в числото на нашите врагове и противници и ония български изроди и чорбаджии, които пречат на народната ни цел, и ще ги преследваме от сякъде и сякога.“
„Нашите господари, както е познато секиму, не са за нищо: нямат ни книжевност, ни наука, ни образование, ни ум и разум, а без тие качества не може да се управлява господарство… В Турция няма закони, няма правда, няма правда, няма човечество…
Ние сме убедени, че никакви преобразования, никаква цивилизация, никакви наполеонови кодекси не са в състояния да извадят турския народ из това блато, в което той днес се намира.“ (в-к Свобода, 1869 г.)

©Българка

Любен Каравелов е най-образцовият във всяко едно отношение български възрожденец. Той въплъщава абсолютно всички добродетели, които трябвало да притежава човек, решил да посвети живота си на освобождението на България от османско владичество. Неговото превъзходство над останалите наши борци за свобода е толкова подчертано, че навремето предизвиква много ежби, дрязги и конфликти. Скандалността на Каравелов е попречила този велик мъж да бъде оценен по достойнство и да бъде посочван като най-светъл пример в историята на българското националноосвободително движение. Наистина, Каравелов не се превръща в икона на революцията, каквито са Ботев и Левски. У него отсъстват безкрайният идеализъм и самопожертвователността на Ботев. Няма ги организационният гений и безумната неустрашимост на Левски. У Каравелов всички добродетели са в умерени граници. Той е приказно съчетание от идеализъм и практичност. Защото Каравелов е едновременно и просветител, и революционер, и ловък политик прагматик. В това отношение няма равен. Това трябва да бъде дебело подчертано и да се знае от всички.

 

Каравелов просвещава народа с художественото творчество и публицистичните си статии и същевременно оглавява официалния орган на българското националноосвободително движение – БРЦК (Български Революционен Централен Комитет) в Букурещ. При това действа в пряко сътрудничество с отговорните политически дейци на всичките държави, участвали в Руско-турската война (1877 – 1878 г.) и освобождението на България – Русия, Румъния и Сърбия. Затова от гледна точка на разностранната му дейност някои историци определят Каравелов като първия модерен български политик и дипломат от висока класа.

 

Любен Каравелов не е стихиен революционер, не е революционер по принуда, а по призвание. Той не е революционер в практиката, а в теорията. Затова някои го наричат иронично и обвинително – „кабинетен революционер“. Тези нападки не са справедливи, защото Каравелов работи активно и около практическото осъществяване на бунта. Това става с прокламации, организационна работа и позиви във вестниците. Пръв той с огнените си слова възпламенява народа. След него идва Ботев. Ботев е прекият му наследник.

 

Каравелов е първият голям български белетрист. Преди него в историята на българската литература се нареждат единствено Васил Друмев и Илия Блъсков. Но докато тези двамата трябва да се съобразяват с властта в Османската империя и да внимават какво пишат, то Каравелов има пълната свобода на мисълта, творейки в чужбина. Именно затова критиците сочат повестите на Каравелов „Българи от старо време“ и „Хаджи Ничо“ като най-добрите белетристични произведения у нас до Освобождението, с най-волни мотиви и най-добре издържани в художествено отношение. Няма български ученик, който да не помни и да не се е смял с „българите от старо време“ – хаджи Генчо и дядо Либен. От Каравелов се учат другите големи наши белетристи – Иван Вазов, Захари Стоянов, Константин Величков.

 

Веднага след Освобождението Каравелов се включва в обществения живот на България. Пренася печатницата си в Търново, където започва да издава списанието си „Знание“. Скоро след това отива в най-големия град в Княжество България – Русе, за да започне печатане на политическия вестник „Начало“. Туберкулозата обаче слага край на тези планове. Погребението на Каравелов в Русе е изключително събитие, на което се стичат хиляди българи, достойни наследници на революционера. Любен Каравелов е погребан в съседство до гроба на любимия си войвода Стефан Караджа.

 

„Аз не мога и занапред
да търпя неволи
и да гледам как турчинът
детето ми коли;
аз не искам и занапред
мирно да робувам –
за свобода, за щастие
само да бълнувам…
Не вярвам аз, че калугер
ще спаси раята –
свободата не ще екзарх,
иска Караджата.“ (Любен Каравелов)

#още

Многобройните лица на Бесарабия – фотографиите на Асен Великов / интервю На 23-ти октомври бе открита фотоизложбата „Бесара...
Последната любов на Вазов В масовото съзнание на българина, Иван Вазов е нац...
„Белла Фигура“ – сатира, недоразумения и най-добрата ни страна Автор на „Белла Фигура“, най-новата постановка, ко...
Щастие в смирението! – Запознайте се с Емануил Попдимитров! За големите български поети от първите десетилетия...
За нравите български и за българката от началото на XX век През 1788 г. в книгата си „Критика на практическия...

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This