Често се изразява недоумение, че първите български владетели, опълчили се срещу византийското владичество, търсят признание и легитимност, приемайки името „Петър“. Първите трима царе – въстаници се наричат тъкмо по този начин. Единият цар Петър, повел българите срещу византийците, е назоваван Делян. „И този прие българското и гръцкото царство. И създаде три града на българската земя: 1. Червен, 2. Несебър, 3. Щип. И там царува 28 години, и бе посечен от другоплеменник на Овчо поле.“ (Български Анонимен летопис от XI в.). Всъщност Петър Делян (1040 – 1041 г.) вдига въстание в западните български земи, където е обявен за цар. Бунтът му завършва с неуспех, а той самият е ослепен и детрониран.

 

Другият Петър е Константин Бодин (1072 г.), син на сръбския крал и правнук на Самуил. Неговата съдба е подобна с тази на Петър Делян – не сполучва в делата си, войските му са разбити от византийците, а той е окован в железа и отведен във византийски манастир. Последният цар Петър (1185 – 1197 г.) е от славната династия Асеневци, брат на Асен и Калоян. Кръщелното му име е Теодор, но и той се назовава Петър, за да изрази приемствеността между Първото и Второто българско царство.

 

Защо бунтовниците на българския трон през Второто царство избират все името Петър? С какво е толкова забележителен и изключителен внукът на княз Борис и син на цар Симеон – няма ли сред неговите предци други много по-достойни и заслужили от него? Цар Петър I е познат в масовото съзнание като по-скоро безличен владетел. Историците не поставят акцент върху положителните му качества, отсъства негов психологически портрет – много повече знаем от историята за неговите славни предшественици: Крум, Омуртаг, Борис, Симеон, Самуил… Кое е необикновеното у цар Петър I?

Цар Петър I  Български

Цар Петър е събирателен образ на всички положителни качества у средновековния българин. През Средновековието българите са известни като просветители и хора на словото. Както казва известният славист Луи Леже, докато сърбите учат децата си първо да гърмят по турците, а после да четат и пишат, то у българите е обратното: духовното освобождение на българите чрез просвета предхожда политическото. И това е стара традиция. Българските християнски просветители, от предхождащите османското владичество векове, са духовни учители на целия православен славянски свят – Климент Охридски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Презвитер Козма… Просветата в България процъфтява при владетелите Борис, Симеон и Петър, за да се разпространи и пусне корени след това у сърби и руси.

 

Един от големите български книжовници, познати и почитани в Сърбия и Русия, е Петър Черноризец. А изследванията сочат, че цар Петър I и книжовникът Петър Черноризец са едно и също лице. След като се оттегля от светската власт, цар Петър I се замонашва (т.е. става черноризец) и е игумен на манастир, в близост до столицата Преслав, където се отдава на книжовността. Цар Петър – Петър Черноризец е образцовият средновековен българин: мъдър, разумен и интелигентен, избрал мира пред войната, неговото оръжие е просвещението, той е борец за правдата на православието срещу безчестието на ереста. Затова не е никак странно, че наследниците на неговия трон избират да се нарекат на негово име.

 

Интересно, че до началото на XX в. никой от специалистите по средновековна история не подозира как Симеоновият син цар Петър, „безславен в държавните и военните дела, ще е свързал името си със старобългарската литература. А българската история дори не знаеше, че Петър е причислен към лика на светците.“ (Йордан Иванов)

#бюлетин

Какво се знае към този момент за книжното наследство на старобългарския книжовник Петър Черноризец? То съдържа поне пет произведения – четири слова и една молитва. Най-ранните творби са поместени в сборника на Троицево-Сергиевата лавра (Русия) от XII в. Следователно книжовникът е живял преди това, но кога по-точно? Анализът на произведенията, от езиковедска гледна точка, сочи тяхната безспорна принадлежност към източнобългарския литературен кръг (Преславската книжовна школа), където са творбите на Йоан Екзарх и Симеоновия кръг книжовници. В творчеството на Петър Черноризец присъства лексикалната специфика на източнобългарските творби от X в.

Всичко това е много важно да се уточни, защото в наши дни се правят опити книжовникът Петър Черноризец да бъде припознат не като свети цар Петър Български, ами като цар Петър Делян. Но творчеството на Петър Черноризец е характерно за източна България от X в., а не за западна България от XI в. В литературата вековете имат голямо значение – едни са лексикалните особености у творбите на Вазов в началото на XX в. и други днес, в началото на XXI в. Освен всичко друго цар Петър I Български е обявен за светец от Българската църква, а Петър Делян не е.

 

От двете служби, посветени на свети цар Петър, става ясно, че последните години от живота си той прекарва в манастир в близост до столицата Преслав. Едната служба, обща за Климент и Петър, носи наслова: „Месец януари, 30 ден. Пренасяне мощите на св. Климент, архиепископ римски, и памет на светия отец наш Петър монах, който беше цар на българите“. Във втората служба се съдържа призив към миряните: „Елате, всички верни, да възхвалим Петра монах, който беше поставен от бога за български цар.“ Службите са предназначени да се изпълняват в манастира, където царят е игумен.

 

Петър запазва името си в монашеството подобно на дядо си свети цар Борис – Михаил Покръстител. Канонизиран е преди падането на източна България под византийско владичество (971 г.). Това се подразбира от факта, че свети Петър Български липсва сред светците във Византийския календар. Паметта на светеца се чества на 30-ти януари. Житието му не достига до наши дни, като за канонизацията разбираме от посветените му две служби. Петър Черноризец подписва творбите с: „Петър някой си“, „Петър недостойни“, „Петър инок“ и „Петър Черноризец“.

 

Дори в наши дни има историци, които твърдят, че цар Петър I „чезне в сянката на великия си баща“. Това мнение не е правдиво. Напротив, Петър е достоен приемник на своя баща, като в някои отношения го превъзхожда. По пътя на мира той постига същото, което Симеон добива с войни, кръвопролития и изтощаване ресурсите на страната. При Петър Византия отстъпва завладени от България преди това територии, а царската му титла е официално призната с мирния договор между двете страни. Мирът с могъщия противник допринася за изключително позитивните отзиви на съвременниците към цар Петър. Той е наричан „боголюбив и достопочтим“, „най-добър и най-прочут“, „твърд камък на вярата Христова“ и пр.

 

Най-важното в случая е, че свети цар Петър I символизира типичната за средновековния българин начетеност и просветеност. Той участва и в политическия, и в книжовния живот на България. А нашата страна служи за пример на славяноезичния православен свят именно заради книжовници като Петър Черноризец – свети цар Петър Български.

 

 

още за четене

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This